2.5. Неформални методи и техники за анализ
2.5.1. Разработване и използване на система от аналитични показатели
Анализът на финансово-икономическата дейност на предприятието много често е по своята форма анализ на показатели, т.е. характеристики на стопанската дейност на стопанската единица. Терминът "карта с показатели" се използва широко в икономическите изследвания. Анализаторът, в съответствие с определени критерии, избира индикатори, формира система от тях и я анализира. Сложността на анализа налага използването на цели системи, а не на отделни показатели.
Може ли всеки набор от индикатори да се счита за система? Разбира се, че не. В сравнение с отделни показатели или някаква съвкупност от тях, системата е качествено ново образувание и винаги е по-значима от сбора на отделните си части, тъй като освен информация за частите, тя носи определена информация за новото, което се появява в резултат на тяхното взаимодействие, т. информация за развитието на системата като цяло.
Изграждането на подробна система от показатели, характеризиращи всеки процес или явление, се основава на ясното разбиране на две точки: какво представлява системата и на какви основни изисквания трябва да отговаря. Дефиницията на понятието "система от показатели" е дадена в научната и учебната литература. Подсистема от показатели,характеризираща определен икономически субект или явление, се разбира набор от взаимосвързани стойности, които цялостно отразяват състоянието и развитието на този субект или явление.
Това определение е много общо. Ето защо за практическа употреба са разработени редица изисквания, на които системата от показатели трябва да отговаря. Най-важните изисквания с методологично значение са: необходимата широта на обхват на показателите на системата от всичкиаспекти на изучавания предмет или явление, връзката на тези показатели, логическото разгръщане на някои показатели от други.
Имайте предвид, че второто изискване предвижда наличието на първо място на съдържание, т.е. вътрешна, взаимосвързаност на компонентите на системата. Това може да се разбере по следния начин: за да се разпознае набор от индикатори като система, той трябва да има някакво "организиращо начало", т.е. нещо общо, което обединява показатели. Установяването на този "организиращ принцип" е фундаментална стъпка в процеса на изграждане на система от индикатори.
Важно място трябва да се отдели и на установяването на официални отношения. Професор V.E. Адамов подчертава: „Колкото и частни показатели за всяко икономическо явление или процес да дефинираме, те ще останат набор, а не система от показатели, докато не бъдат установени смислени и формални връзки между тях”*.
* Адамов В.Е. Статистическа оценка на икономическата ефективност. В: Статистическо изследване на икономическата ефективност на общественото производство. М: Наука, 1977.
В допълнение към посочените три изисквания, при изграждането на индикаторни системи е необходимо да се ръководите от редица принципи. Не може да се каже, че те са от второстепенно значение, но на практика изпълнението им е възпрепятствано от редица обстоятелства. Това са принципите:
дървовидна структура на системата от индикатори;
принципът на разумна комбинация от абсолютни и относителни показатели, отразяващи както екстензивните, така и интензивните фактори в развитието на явлението;
Нека обясним накратко посочените принципи.
Принципът на дървовидната структурае тясно свързан с принципа на връзката на индикаторите. Предполага наличието в системата на частни и обобщени показатели с различна степен на интеграция,освен това частните и обобщените показатели трябва да бъдат свързани както логически, така и формално. С други думи, набор от конкретни индикатори трябва да бъде редуциран (интегриран) в един или повече общи индикатори посредством някои прости математически операции. Този принцип е от особено значение, когато се изгражда система, която включва достатъчно голям набор от определени показатели. Възможността за тяхното интегриране позволява да се даде комплексно, обобщено описание на изследваното явление.
В икономическата литература могат да се намерят материали относно опита за конструиране на различни видове обобщени показатели. Примерите включват показател за научно-техническото ниво на автоматизираните системи за управление, индикатор за организационно-техническото ниво на производството, обобщен показател за размера на промишленото предприятие и др. Като цяло обаче трябва да се отбележи, че обобщените показатели все още не са получили достатъчно разпространение и опитите за тяхното разработване често са критикувани. Причината за това е неочевидността на конструкцията им. Освен това понякога се правят опити частните индикатори да се заменят с един или повече обобщени. Такива опити съдържат фундаментална грешка, която се състои в непълно разбиране на това какво е "карта с резултати". Интегралните показатели не са заместители, те не трябва да се разглеждат изолирано, а напротив, само в система с частни.
Принципът на видимостпредполага наличието на определен набор от показатели, който е оптимален за дадено предприятие. В резултат на качествен анализ е необходимо да се изгради система, която да обхваща всички съществени аспекти на изследваното явление. В същото време показателите на системата трябва да се допълват взаимно, а не да се дублират, да са значими инезначително корелирани помежду си. Последното означава, че системата от индикатори трябва също така да отговаря напринципа на приемлива мултиколинеарност.
Основната цел на картите с резултати е анализът, възможността за сравнение. Следователно в такива системи, заедно с абсолютните стойности, като правило се използва доста голям бройотносителни и специфични стойности,най-подходящи за сравнения. Според някои анализатори 87% от показателите, с които се измерва и анализира технико-икономическото ниво на производството в секторите на националната икономика, са относителни. Преобладаването на относителните показатели се дължи на факта, че те имат определени предимства пред абсолютните: те позволяват сравняване на обекти, които не са сравними по абсолютни стойности, са по-стабилни в пространството и времето, т. характеризират по-хомогенни вариационни серии и др.
За да илюстрираме предимствата на относителните показатели пред абсолютните, можем да дадем следния пример. Обемът на оборота на една търговска верига е над 3 пъти по-висок от този на друга верига със сравним асортимент и структура на продажбите. Останалите абсолютни показатели на тези компании са в приблизително същото съотношение, така че не е практично да ги сравняваме директно. Освен това е възможна несъвместимостта на един и същ абсолютен показател за един и същ предмет, когато се изучава в динамика. Такава ситуация може да се развие, например, в резултат на значително организационно преструктуриране на обекта, който се изучава, както и поради други фактори.
Тези примери убедително свидетелстват в полза на преобладаващото използване при изграждането на системи от показатели на относителни, включително специфични стойности. Могасъщо така имайте предвид, че преходът от абсолютни към относителни и специфични стойности "подобрява" статистическите свойства на индикаторите (в смисъл, че те принадлежат към закон на разпределение, близък до нормалния), което е важен фактор за правилната обработка на данни с помощта на статистически методи.
И накрая, системата от показатели трябва да осигуриадекватностна аналитичната информация към текущото състояние на нещата в предприятието, което се постига чрез използване на счетоводни и отчетни данни в анализа. Това може да се постигне чрез преференциално включване в системата от показатели, използвани в традиционния анализ.
Индикаторите на системата трябва да иматнеформаленхарактер. Това означава, че системата трябва да има максимална степен на аналитичност, да дава възможност за оценка на текущото състояние на предприятието и перспективите за неговото развитие, както и да бъде подходяща за вземане на управленски решения. Показателите на системата трябва да бъдат еднозначно изчислими. Като пример за показател, който не отговаря на принципа на неформалността, може да се посочи показателят за нивото на изразходване на жив труд в търговията, който се използва в плановата икономика. Неяснотата на алгоритъма и информационната база за изчисляване на този показател е причината данните за този показател, цитирани в литературата, да варират от 60 до 90%. В методите за оценка на финансовото състояние на предприятие, публикувани в специализирана литература, също често могат да се видят показатели, чиито алгоритми за изчисление далеч не са очевидни. И неслучайно годишните отчети на големите западни компании често включват специален раздел, който предоставя алгоритми за изчисляване на ключови показатели.
Всяка система от показатели, характеризиращи позицията на икономическия субект, като правило се състои от две стойностивидове:
икономически показатели (стокооборот, заплати, финансови резултати и др.);
статистически показатели (темпове на растеж, темпове на растеж, коефициенти на корелация и др.). Тези стойности характеризират динамиката на дейността на икономическия субект и нейното разпределение в пространството и времето.
Могат да бъдат идентифицирани четири типа връзки между системните индикатори:
семантични (тези връзки се идентифицират и фиксират чрез класификации и номенклатури и тяхната същност се състои в това, че системните показатели често са свързани помежду си според степента на покритие на характеристиките, включени в тяхната дефиниция; например показателите "среден брой служители" и "среден брой работници" са семантично свързани);
функционален (твърдо определен);
Последните два вида връзки ще бъдат обсъдени подробно в раздели 2.6.2 и 2.8.
Трябва също така да се отбележи, че разработването на система от показатели за целите на конкретен анализ винаги е творческо.