2.6. Хуманистична (феноменологична) парадигма
Много по-рано от технократската и поведенческата парадигма започва да се оформя хуманистичната парадигма. Фокусира се върху развитието на ученика, неговите интелектуални потребности и междуличностни отношения. Неговото ядро е хуманистичен подход към ученика, съдействие за неговото личностно израстване, но се обръща внимание и на подготовката му за живот, адаптация и др.
И така, развитие и саморазвитие, самореализация, креативност на ученика, житейско творчество, субектност - това е, на което се основава този модел на образование, а не субект-обектни отношения (както в други модели). Тук партньорства за сътрудничество.
Категория на развитието на ученика.Какво е развитие? Промяна в качественото състояние, поява на нови способности? В образованието на първо място трябва да говорим за интелектуално развитие.
Развитие- преминаването на учениците към по-високо ниво на активност и самостоятелност при решаване на задачи.
Според известния психолог Л. С. Виготски развитието се определя от мярката на помощта, която трябва да се окаже на детето в неговото обучение.
зоната на реално развитие- знанията, уменията и способностите, които човек е усвоил и може да използва самостоятелно;
зона на проксимално развитие- онези знания, умения и способности, които човек може да използва само с помощта на възрастен (възрастен).
- общи (универсални способности, включително физически);
- специални (свързани със способности, надареност);
- културно развитие (отново се обръщаме към културата).
Най-високото ниво на развитие е саморазвитието.
Основният начин за структуриране на знанието екултурологичният подходв образованието. Тя се основава на интеграцията на академичните дисциплини, създаването на цялостен образ на епохата, културата, на разбиранетокорелация на културата и цивилизацията, разбиране на всяка област на знанието при формирането на културата и др.
Липсват ни психолози, социолози, начални учители и други специалисти. Така че все още не сме започнали да хуманизираме образованието.
• начални училища – беседи за правата на човека;
• юноши - обучение по "Гражданско образование";
• старши ученици - "Права на човека и основите на демокрацията."
В контекста на прилагането на хуманистичната парадигма на образованието основното е всеки човек да намери истината, тоест пътя на знанието. Мотото на тази парадигма във вътрешното си значение е „Знанието е сила!“. Педагогическият процес се основава на принципа на диалога или полилога и е богат на импровизация. Тук няма нормативна, недвусмислена истина, следователно резултатът от комуникацията, обменът на духовни ценности се определя в смисъла на „да-да“.
Един от основните му принципи е ценностно-семантичното равенство на дете и възрастен, не в смисъл на еднаквост или еквивалентност на знанията и опита, а в правото на всеки да познава света без ограничения. Оттук и известната позиция на Я. А. Коменски „да научи всички на всичко“. Отправната точка в училището за измерване на качеството на педагогическата дейност е човекът и неговото движение във времето и пространството спрямо себе си. В този контекст учителят се интересува преди всичко от динамиката на индивидуално-личностните свойства и прояви, всеки ученик се интересува. Опитът от съществуването на учител в хуманистичната парадигма е отдавна известен. Достатъчно е да се обърнем към дейността на Сократ, учители и мислители на Ренесанса, към идеите на Ж.-Ж. Български, Дж.Дюи и много други.
Скоростта на учене в хуманистичната парадигма се определя от индивидуалната способност на субектите да проникнат в същността на когнитивните или жизненипроблеми. За да направите това, трябва поне да можете да виждате и чувате другия. Учителят получава възможност да се обогатява през цялото време, професионално общувайки с ученика.
Хуманистичната парадигма навлиза в образователното пространство на България след 1991 г. не по нареждане на министерството, а по инициатива на местни учители. Той е много актуален за нашата страна, тъй като прославя човек - феномен на културата, образованието и природата.
Смята се, че тази парадигма е временна за нас, докато не се формира адекватно самочувствие в обществото, докато не усвоим основните ценности на българската хуманистична философия от края на 19-ти - началото на 20-ти век. и демократично общество. По всяка вероятност рано или късно ще се върнем към парадигмата на знанието, която осигурява високия интелектуален потенциал на завършилите училище. Но истината е известна: няма нищо по-трайно от временното! И очевидно хуманистичната парадигма ще бъде търсена у нас повече от десетилетие.
Има само един критерий за педагогика - свободата.