27. Изявени дейци в областта на благотворителността и обществената благотворителност в България.
Истински разцвет частната благотворителност достига през втората половина на 19 - началото на 20 век. Някои изследователи наричат този период „златен век” на българската благотворителност. Един от най-щедрите български меценати е московският търговец и банкер Г.Г. Солодовников. В съответствие с неговото завещание, а той умира през 1901 г., за обществени нужди (болници, приюти, къщи с евтини апартаменти и т.н.) са прехвърлени негови недвижими имоти и значителен капитал. Редица изследователи (Г. Н. Улянова, А. И. Аксенов) ги оценяват на 6,5 милиона рубли.
Семейството на московските предприемачи-сладкари Абрикосови се занимаваше с благотворителна дейност. За всички служители на техните предприятия те създадоха предимство - възможността да купуват продукти десет пъти по-евтино от пазарната им стойност. Агрипина Александровна Абрикосова се отличаваше със специална благотворителност. През 1889 г. тя построява и поддържа безплатен родилен дом и женска клиника в Москва. По нейна инициатива в сладкарница > Тогава фабриката отвори безплатна детска градина.
За сметка на уралските индустриалци Демидови бяха създадени няколко образователни и благотворителни институции, реални училища, училища за ограмотяване, болници и аптеки. Според "Български биографичен речник", издаден в Петербург през 1905 г., общият годишен разход на П.П. Демидов за благотворителни цели възлиза на 250 хиляди рубли до края на живота си. Той дари повече от 1,2 милиона рубли само за помощи на нуждаещите се. За такава благотворителна дейност той е назначен за почетен попечител на всички основани благотворителни институции на Демидов; от техните предци и от самите тях.
През втората половина на 19 век е направено много. в областта на благотворителността на сибирските индустриалциЕ.Н. и В.И. Кралски. Със собствени средства те основават сиропиталище в град Томск за 25 момчета от 6 до 12 години. Братята внесоха 20 хиляди рубли в основния капитал на приюта. През 1887 г. E.N. Королев дари на сиропиталището каменна триетажна къща със стопанска постройка и земя от 2000 квадратни сажена, оценена на 50 000 рубли, а В.И. Королев внася допълнителни 10 хиляди рубли в капитала на приюта и същата сума през 1881г. Общо от 1874 до 1895 г. Корольов похарчи повече от 100 хиляди рубли за благотворителни нужди.