3. Дискусионна форма на вербална комуникация
Дискусията е една от най-важните форми на комуникация, метод за решаване на спорни проблеми и уникален начин за учене. Позволява ви да разберете по-добре това, което не е напълно ясно и не е намерило убедителна обосновка. По дефиниция, С. И. Ожегов, дискусията е спор, обсъждане на някакъв въпрос в пресата, на среща, в разговор. И дори ако участниците в дискусията не стигнат до съгласие в крайна сметка, те определено постигат по-добро взаимно разбирателство по време на дискусията.
Друга полза от дискусията е, че тя намалява момента на субективизъм. На вярванията на индивид или група хора той дава обща подкрепа и по този начин определена валидност.
Дискусията е поредица от изявления, направени последователно от няколко души, които говорят помежду си. Изявленията на участниците в дебата трябва да се отнасят до една и съща тема или тема. Това дава на комуникацията необходимата съгласуваност. Темата на дискусия е формулирана в някакво изявление. То е източникът на дискусията, нейната отправна точка.
Целта на дискусията е да се постигне определена степен на съгласие между участниците по отношение на обсъжданата теза.
Средствата, използвани в дискусията, по правило трябва да бъдат признати от всички, които участват в нея. Използването на средства от различен вид обикновено води до прекъсване на дискусията.
Подобно на диалога, дискусията е една от формите или разновидностите на спора и по отношение на структурата и съдържанието на комуникационния процес те имат много общи черти. И в двата случая от участниците се изисква да умеят да слушат внимателно и да чуват партньора си, умело да предават информация, ясно да формулират и задават въпроси един на друг и да аргументират твърденията си.
Но дискусията, за разлика от диалога, включва участието в дискусията на група хора с реалниполифоничен разговор. Тя ви позволява да идентифицирате позициите на всеки, да видите проблема многостранно и в резултат на пресичане и борба на мнения да намерите най-приемливото решение.
За субектите на дискусията възниква особен психологически феномен: в групова дискусия човек създава илюзията за независимост при разработването на решение или убеждение, въпреки че в действителност това не е така. Ефектът от умелото водене на дискусия нараства след нейния край; сякаш по инерция. Тази функция прави възможно използването му не само като техника за решаване на проблеми, но и като метод за критично придобиване на знания. В педагогически аспект методът стимулира устойчив интерес към знанията и значително повишава активността на учениците. Както са установили психолозите, спорната форма на вербална комуникация превъзхожда силата на убеждаване не само на масовите публични лекции, но и на индивидуалния диалог.
Дискусията има определени разновидности, всяка от които има свои собствени характеристики, преследва много специфични цели и се провежда по различни начини.
1. ГРУПОВО ИНТЕРВЮсе провежда с цел установяване на мненията на участниците по разглеждания въпрос.
Фасилитаторът събира фактите от групата и след това участниците изразяват мнението си относно събраните данни. Този тип дискусия е полезна в случаите наПРОУЧВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ,при изучаване на груповите нужди и за получаване на обратна връзка от мнозинството. Задачата на фасилитатора е да гарантира, че групата не се отклонява от темата. За да направи това, той периодично обобщава казаното, като избягва собствените си преценки.
2. BRAIN STORMима за цел да генерира идеи по конкретен проблем.
Групата говоримаксимален брой идеи по разглежданата тема, които трябва да бъдат разбираеми и подходящи за всеки участник. През първите 10-15 минути модераторът обявява правилата на дискусията, ясно излага проблема, който трябва да бъде решен, а след това в продължение на около един час всички участници изразяват възможни варианти за изпълнение на плана. В същото време фасилитаторът не трябва да потиска участниците с мнението си, да ги пришпорва, да поема ролята на председателстващ, но в същото време трябва да следвате хода на дискусията, като не му позволявате да се отклони встрани. Накрая той информира аудиторията, че всички идеи ще бъдат донесени до специалисти - експерти за анализ. Мозъчната атака е ефективна за получаване на нетрадиционни оригинални решения поради необузданото въображение.
УСЛОВИЯ ЗА ГРУПОВА ПРОДУКТИВНА РАБОТА:
броят на участниците не трябва да надвишава 10-15 души; при по-голям брой групата става неконтролируема и не се чуват всички; при по-малък брой не се достига "критична маса" от интелектуален потенциал и работата не е продуктивна;
участниците в дискусията трябва да са поне повърхностно запознати помежду си, в противен случай някои от тях няма да могат да преодолеят срамежливостта си в определеното време;
присъствието в групата на хора, които са много по-компетентни в разглеждания проблем, е неприемливо, тъй като техният опит ще ограничи творческото въображение на останалите;
критиката на каквито и да било изразени идеи е забранена;
всички направени предложения и бележки се записват на 1-2 протоколни листа или се записват на касета.
3. ГРУПОВО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ –групова дискусия
Целта е да се разработи оптимално решение на базата на систематичен подход към проблема.
Изисква специалнаподготовка на лидера, а от страна на участниците - овладяване на умения за делово и емоционално общуване в групова работа.
Практическата работа се реализира чрез изпълнението от групата на две функции:СЪДЪРЖАТЕЛНА -насочена към решаване на задачата иПСИХОЛОГИЧЕСКА -насочена към постигане на взаимно разбиране на всички участници. Тези функции са неделими. Тъй като в съвместните дейности е необходима сплотеност, която превръща групата в екип от съмишленици. В процеса на дискусия групата преминава през всички фази на формирането на екипа: сблъсък, разрушаване, поддържане и развитие на позициите на участниците в дискусията.