3. Измерване на дефекти в объл дървен материал

Дефектите в кръглата дървесина се измерват в линейни мерки или части от съответните сортиментни размери.

3.1. Измерване на възела

3.1.1. Отворените възли се измерват с най-малкия диаметър (фиг.6, размерd).

Притокът на възела не е включен в размера на възела.

Делът на гнилото дърво се определя визуално.

3.1.2. Обрасъл възел в иглолистна обла дървесина не се измерва.

Обраслият възел в обла дървесина от твърда дървесина се измерва с най-големия диаметър на петното на раната (фиг.6, размерd1), като се има предвид, че диаметърът на възела под него за бреза, бук, липа, елша и ясен е 0,9, а за трепетлика - 0,6 от този размер.

Обраслите чепове в обла брезова дървесина могат да бъдат измерени, ако това се дължи на спецификата на сортимента и според разположението на нараненото петно ​​(фиг.6, размерc), чиято дължина приблизително съответства на диаметъра на обраслия чеп в милиметри.

Дълбочината на обраслите възли се измерва:

в обла дървесина от твърда дървесина според съотношението между най-малкия и най-големия диаметър на петното на раната (фиг.6, размериd2 иd1) и диаметъра на сортимента в мястото на прерастване на възела в съответствие с таблица2;

Диаметър на сортимента при израстването на завръза, cm

Дълбочина на поява във върховете на обрасъл възел, mm, със съотношението на диаметрите на петната на раната

в обла брезова дървесина, ако това се дължи на спецификата на сортимента, също е разрешено да се измери ъгълът между мустаците на ръба на раната (фиг.6, размера) в съответствие с таблица3.

Диаметър на сортимента при израстването на завръза, cm

Дълбочина на върха на обраслия възел, мм, под ъгъла между мустаците на ръба, град.

3.2. Измерване на пукнатини

3.2.1. Метиката и отлепването на крайните пукнатини се измерват:

според най-голямата ширина на пукнатината (чертеж12, размерb);

според най-малкия диаметър на кръга, в който могат да бъдат вписани, или според най-малката ширина на непокътнатата периферна зона на края (фиг.12, размериd1,d2,d3 иb1,b2,b3, съответно);

според най-малката дебелина на прореза, в който могат да бъдат вписани (фиг.12, размериa,a1).

3.2.2. Крайната пукнатина на свиване се измерва в дълбочина.

3.2.3. Страничните пукнатини (пукнатина от замръзване, пукнатина от свиване) се измерват по дълбочина и дължина (фиг.13, размериh1,h2 иl1,l2, съответно).

Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри.

Пукнатината от замръзване може да бъде измерена чрез най-малката дебелина на вдлъбнатината, в която тя може да бъде вписана (фиг.13, размера).

3.3. Измерване на дефекти във формата на багажника

3.3.1. Конусността се измерва чрез разликата между диаметрите на долния и горния край на сортимента, съотнесена към неговата дължина, и се изразява в сантиметри на 1 m дължина или процент.

При челния дървен материал долният край на сортимента се измерва на разстояние 1 m от долния край.

3.3.2. Закръгленият и оребрен приклад се измерва чрез разликата между диаметрите на дървения материал, измерени в задния край и на разстояние 1 m от този край (фиг.15, размери z1 и z2).

Допуска се оребрената челна връзка, ако това се дължи на спецификата на асортимента, да се измерва с разликата между най-големия и най-малкия диаметър на челния край на дървения материал (фиг.15, размер z3) или съотношението на диаметъра на челния край към диаметъра на разстояние 1 m от този край.

3.3.3. овалностстволът се измерва чрез разликата между най-големия и най-малкия диаметър на съответния край на дървения материал.

3.3.4. Натрупването върху ствола се измерва по неговата дължина и дебелина (фиг.16, размериlиb).

Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри. Дебелината на застройката се приема като разстоянието между повърхността на ствола и успоредна на нея линия на височината на застройката.

3.3.5. Простата кривина се измерва чрез стойността на отклонението на асортимента в мястото на най-голямата му кривина и се изразява в цели сантиметри и се отнася до цялата дължина на кривина, измерена в метри, или като процент от дължината на кривина, или във фракции от диаметъра на горния край (фиг.17, размер z1), или чрез големината на деформацията в метър участък от най-голямата кривина.

3.3.6. Сложната кривина се характеризира с големината на най-голямата кривина (фиг.17, размер z2), измерена подобно на простата кривина.

Ако е необходимо, всички стрелки на отклонение се измерват и техните стойности се обобщават.

3.3.7. При измерване на кривината на челния дървен материал не се взема предвид размерът на първия метър от долния край.

3.3.8. При объл дървен материал, предназначен за последващо рязане на блокове, кривината се измерва отделно за всеки блок (фиг.17, размери z3, z4, z5, z6).

3.4. Измерване на дефекти в структурата на дървесина

3.4.1. Наклонът на влакната се измерва в най-характерното място на страничната повърхност на сортимента чрез отклонението на посоката на влакната от линията, успоредна на оста на сортимента, което се определя от посоката на дървесните влакна - на обелени сортименти (фиг.19, размера1), или канали на кората - на некорени сортименти над 1 m (фиг.19,размерa2), и изразен като процент или в цели сантиметри. При челните трупи наклонът на влакната се измерва не по-близо от 1 m от долния край.

Допуска се измерване на наклона на влакната в горния край според съответното отклонение на влакната от линията, успоредна на надлъжната ос на асортимента, за 1 m от този край (в сантиметри или части от диаметъра на горния край).

3.4.2. Ролката се измерва:

по ширината и дължината на зоната, заета от дефекта. Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри;

от площта на зоната, заета от дефекта (като процент от площта на съответните страни на асортимента).

3.4.3. Двойното ядро ​​не се измерва, отчита се наличието на дефект.

3.4.4. Изместената сърцевина се измерва чрез отклонението на сърцевината от геометричния център на края и се изразява в цели сантиметри или като процент от средния диаметър на съответния край.

3.4.5. Доведеният син се измерва с най-малкия диаметър.

3.4.6. Сухата страна се измерва по дълбочина, ширина и дължина (фиг.27, съответно размериh,b,l).

Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри.

3.4.7. Отвореният отвор се измерва:

според най-малката дебелина на вдлъбнатината, в която може да се впише (dev.30, размерa1);

в дълбочина и дължина (Dev.30, размериh1 иl1, съответно). Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри.

Затвореният отвор се измерва:

според най-малката дебелина на прореза, в който може да се впише (фиг.30, размера2);

според най-малкия диаметър на кръг, в който може да се впише, или според най-малката ширинанепокътната периферна зона на дупето (фиг.30, размери съответноdилиb).

3.4.8. Отвореният рак се измерва по ширината, дължината и дълбочината на раната.

Затвореният рак се измерва по дължината и дебелината на отока. Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри.

3.4.9. Накланянето се измерва:

по ширината и дължината на зоната, заета от дефекта. Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри;

от площта на зоната, заета от дефекта (като процент от площта на съответните страни на асортимента).

3.4.10. Фалшивото ядро ​​се измерва:

според най-малкия диаметър на кръга, в който може да се впише, или според най-малката ширина на периферната зона на приклада без дефект (фиг.31, размери съответноdилиb);

според най-малката дебелина на прореза, в който може да се впише (фиг.31, размера);

от площта на зоната, заета от дефекта, като процент от площта на засегнатия край.

3.4.11. Вътрешната беловина се измерва:

според външния диаметър и ширината на пръстена му (фиг.34, размери съответноdиа). Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри;

според най-малката ширина на бездефектната периферна зона на приклада (фиг.34, размерb).

3.4.12. Водният слой се измерва:

с най-малката дебелина на прореза, в който може да се впише;

според най-малкия диаметър на окръжността, в която може да се впише, или според най-малката ширина на периферната зона на бездефектния приклад;

от площта на зоната, заета от дефекта (като процент от площта на дупето).

3.5. Измерване на гъбични лезии

3.5.1. Сърцевидни петна от гъби(ивици), пъстро ситово гниене, кафяво напукано гниене, бяло влакнесто гниене, сърцевидно гниене и кухо гниене се измерват:

според най-малката дебелина на разфасовката, в която могат да бъдат отписани (разм.35, размериa1,a2,a3,a4);

според най-малкия диаметър на кръга, в който могат да бъдат вписани, или според най-малката ширина на здравата периферна зона на дупето (фиг.35, размериd1, d2, d3, d4 илиb1, b2, b3, b4, съответно);

от площта на засегнатата област (като процент от площта на засегнатия край).

3.5.2. Петна от сокови гъбички, покафеняване и гниене на сокове се измерват чрез:

по дълбочината на засегнатия участък от страничната повърхност (фиг.36, размериh1,h2); за обелените сортименти - и по дължина (разм.36, размерl);

по площта на засегнатата област (като процент от площта на дупето или площта на беловината на засегнатия край);

от площта на засегнатата област и нейната дълбочина от страничната повърхност (в сантиметри или фракции от крайния диаметър, като процент от крайната площ или зоната на беловината на края).

3.5.3. Външното гнило гниене не се измерва, отчита се наличието на дефект.

3.6. Измерване на биологични увреждания

3.6.1. Повърхностната дупка не се измерва, отчита се наличието на дефект.

3.6.2. Плитка и дълбока червейна дупка се отчита по сорт и се измерва с масивна локална лезия - по дължината на засегнатата област; а при единични дупки - по броя им на 1 m от дължината на сортимента.

3.6.3. Щетите от птиците се измерват по дълбочина, ширина и дължина. Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри.

3.7. Измерване на чужди включвания, механични повреди и дефектиобработка

3.7.1. Чуждото включване не се измерва, взема се предвид наличието на дефект.

3.7.2. Карбонизацията се измерва:

по дълбочина, ширина и дължина на зоната на увреждане (фиг.39, размери съответноh, b, l). Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри;

по площта на зоната на повреда (като процент от площта на съответните страни на асортимента).

3.7.3. Обелването на кората се измерва:

по ширината и дължината на увредената зона. Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един от посочените параметри;

по площта на зоната на повреда (като процент от площта на страничната повърхност на асортимента).

3.7.4. Кару се измерва по дълбочина, ширина и дължина.

Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри.

3.7.5. Скосеният разрез се измерва с разликата между най-малката и най-голямата дължина на асортимента.

3.7.6. Заруб, измит, измерен в дълбочина.

3.7.7. Една люспа, чип и разкъсване се измерват по дебелина, ширина и дължина.

Ако това се дължи на спецификата на асортимента, се допуска измерване на един или два от посочените параметри.

3.7.8. Козирката и убождането не се мерят, отчитат присъствието.