3-ма души, които спасиха милиони животи, жертвайки се (снимка)
Експлозията предизвика изпускане на радиация, която надвишава 400 пъти ефекта от атомната бомба, избухнала над Хирошима, и се разпространи на територията на Украйна, Белобългария, България, Полша и балтийските страни. Веднага загинаха десетки хора, скоро жертвите започнаха да наброяват десетки хиляди. Стотици хиляди други имат последствия за цял живот. Според експерти броят на дългосрочните жертви на радиационно отравяне продължава да расте дори 30 години след бедствието.
Аварията в Чернобил беше неописуема катастрофа. Но без усилията и жертвите на трима души това щеше да се превърне в наистина невъобразима катастрофа.
Състезание с втората експлозия
Само пет дни след експлозията, на 1 май 1986 г., съветските власти в Чернобил правят ужасно откритие: ядрото на взривения реактор все още се топи. Ядрото съдържаше 185 тона ядрено гориво и ядрената реакция продължи с ужасяваща скорост.
Под тези 185 тона разтопен ядрен материал имаше резервоар от пет милиона галона вода. Като охладител в електроцентралата е използвана вода, като единственото, което отделя активната зона на консумативния реактор от водата, е дебела бетонна плоча. Топящото се ядро бавно изгаряше през тази плоча, спускайки се към водата в тлеещ поток от разтопен радиоактивен метал.
Ако тази нажежена до бяло, топяща се сърцевина на реактора докосне вода, това ще предизвика масивна, замърсена с радиация парна експлозия. Резултатът може да бъде радиоактивно замърсяване на голяма част от Европа. По отношение на броя на загиналите първата експлозия в Чернобил би изглеждала като незначителен инцидент.
Аварията в Чернобил
Школа по българистика и азиатство 2009гдаде още по-мрачна оценка: ако разтопената сърцевина на реактора беше стигнала до водата, последвалата експлозия „щеше да унищожи половин Европа и да направи Европа, Украйна и част от България необитаеми за около 500 000 години“.
Експертите, които работеха на място, видяха, че топящото се ядро поглъща точно тази бетонна плоча, изгаряйки я - приближавайки се към водата всяка минута.
Инженерите веднага разработиха план за предотвратяване на възможни експлозии на останалите реактори. Решено е трима души да минат с водолазно оборудване през наводнените камери на четвърти реактор. Когато стигнат до охлаждащата течност, те ще намерят двойка спирателни вентили и ще ги отворят, така че водата да изтече напълно, докато активната зона на реактора влезе в контакт с нея.
За милионите жители на СССР и европейците, които чакаха неизбежна смърт, болест и други щети поради предстоящата експлозия, това беше отличен план.
Какво не може да се каже за самите водолази. Тогава нямаше по-лошо място на планетата от резервоар с вода под бавно топящия се четвърти реактор. Всички бяха наясно, че всеки, който попадне в тази радиоактивна варя, може да живее достатъчно дълго, за да завърши работата си, но може би не повече.
Чернобилска тройка
Съветските власти обясниха обстоятелствата на предстоящия втори взрив, плана за предотвратяването му и последствията: всъщност това беше неизбежна смърт от радиационно отравяне.
Обадиха се трима души.
Тримата мъже се включиха доброволно да помогнат, знаейки, че това вероятно ще бъде последното нещо, което ще направят в живота си. Те бяха старши инженер, среден инженер и началник смяна. Задачата на началника на смяната беше да държи подводната лампа така, че инженеритеможе да идентифицира клапаните, които трябва да бъдат отворени.
На следващия ден Чернобилската тройка облече екипировката си и се потопи в смъртоносния басейн.
Басейнът беше пълен мрак и се съобщаваше, че светлината от водоустойчивия фенер на началника на смяната е слаба и от време на време угасва.
Движейки се в калния мрак, търсенето не даде резултат. Водолазите се стремяха да завършат радиоактивното пътуване възможно най-скоро: във всяка минута от гмуркането изотопите свободно унищожаваха телата им. Но все още не са намерили изпускателните клапани. И така те продължиха да търсят, въпреки че светлината можеше да угасне всеки момент и тъмнината можеше да се затвори над тях.
Фенерът наистина изгоря, но това се случи още след като лъчът му извади тръба от тъмнината. Инженерите я забелязаха. Те знаеха, че тръбата води до същите шибъри.
Водолазите по тъмно доплуваха до мястото, където видяха тръбата. Те я хванаха и започнаха да се надигат, засичайки с ръце. Нямаше светлина. Нямаше защита срещу радиоактивна йонизация, която е пагубна за човешкото тяло. Но там, в тъмнината, имаше две клапи, които можеха да спасят милиони хора.
Водолазите ги отвориха и изби вода. Басейнът започна бързо да се изпразва.
Когато тримата мъже се върнаха на повърхността, работата им беше свършена. Работниците в атомната електроцентрала и войниците ги посрещнаха като герои, каквито наистина бяха. Казват, че хората буквално подскачат от радост.
През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода изтекоха изпод четвъртия реактор. По времето, когато топящото се ядро, разположено над басейна, си проправи път към резервоара, в него вече нямаше вода. Вторият взрив е избегнат.
Резултатите от извършените след това анализигмуркане, се съгласиха за едно нещо: ако триото не се беше потопило в басейна и не го беше изсушило, стотици хиляди или дори милиони хора щяха да загинат и да пострадат от парна експлозия, която би променила хода на историята.
Животът на стотици хиляди хора беше спасен от трима души.
През следващите дни тримата започнаха да показват неизбежните и несъмнени симптоми: лъчева болест. След няколко седмици и тримата починаха.
Мъжете бяха погребани в оловни ковчези със запечатани капаци. Дори лишени от живот, телата им бяха напълно наситени с радиоактивно лъчение.
Много герои се подвизаваха в името на другите, имайки само малък шанс да оцелеят. Но тези трима мъже знаеха, че нямат шанс. Надникнаха в дълбините, където ги очакваше сигурна смърт. И се потопи в тях.
Имената им бяхаАлексей Ананенко, Валерий Беспалов иБорис Баранов.