§ 4. Местно самоуправление във Великобритания

Местни власти и реформа на местното самоуправление. На всички нива на административно-териториалното деление на Обединеното кралство местната власт е представена от местни власти. Самоуправлението в административно-териториалните единици се осъществяваот съвети, избрани от населението.Изключения са окръзите на Северна Ирландия и метрополните окръзи на Англия, както и Голям Лондон.

Процедурата за формиране и състав на местните власти Членовете на местните съвети (съветниците) се избират от гражданите за определен период. Те осъществяват своята дейност на безвъзмездна основа и в съчетание с основната си професионална дейност. В същото време, съгласно действащото законодателство, съветниците имат право да бъдат освободени от работа за определен период при изпълнение на депутатските си задължения. Работодателят е длъжен не само да предостави на съветника такава възможност, но и да заплати за това време на средната работна заплата. Съветът избира председател измежду съветниците (в метрополиите и в районите на метрополиите той се нарича кмет) и формира комисии, които могат да включват, наред със съветниците, други лица. Основната форма на работа на съвета е заседание, на което се разглеждат най-важните въпроси на местното самоуправление.

Актове. Регулаторните решения, взети от местните власти, по правило са актове на делегирано законодателство. Това следва логично от доктрината на inter vires, според която местните власти упражняват правомощията си в границите, определени от централната власт. Регулаторните решения на органите на местното самоуправление установяват общообвързващи правила за определена територия и преди влизане в сила трябва да бъдатодобрени от съответната (в зависимост от предмета на регулиране) централна държавна агенция. Законността на актовете на местните власти, т.е. спазването на закона, въз основа на който са им делегирани правомощия, се следи от съдебната власт. Ако съдът установи, че е налице превишаване на правомощия (ultra vires), тогава действията, извършени въз основа на него, се признават за нищожни.

Конституционно право на чужди страни / Изд. М.В. Баглая, Ю.И. Лейбо, Л.М. Антин. М.: Норма, 2004. С. 434 - 435.

Организацията на местното самоуправление в четирите района е различна. За всеки регион е приет специален частен закон, който урежда местното самоуправление. Различава се териториално-административното деление на регионите, различна е структурата на органите на местното самоуправление, много различна е тяхната компетентност - кръгът от въпроси, които решават органите на местното самоуправление. Поради това е трудно да се даде общо описание на местното управление в Обединеното кралство като цяло.

Схемата на организация и взаимодействие на местните власти на ниво общност или град (община) приблизително съответства на това, което се разбира под „комисионния модел“ на местното самоуправление в Европа и САЩ. Особеното е, че на местно ниво няма строго разделение на властите на представителни и изпълнителни органи (което като цяло не нарушава основните принципи, установени от Европейската харта за местно самоуправление).

Членовете на съвета вземат всички най-важни решения от правомощията на местната власт (местен бюджет, програми за развитие, формиране на общински отдели) и сами осигуряват и контролират тяхното изпълнение, ръководят общинските отдели и представляватдокладва на заседанията на Съвета. Съветниците работят на доброволни начала. Мандатът на Съвета е 4 години.

До 90-те години основната териториална и административна единица на Англия беше графството (окръг), което включваше както селски райони, така и големи градове (Лондон всъщност беше приравнен към едно от графствата). Смисълът на реформата на местното самоуправление, започнала през 1996 г. и проведена през 2000 г., е да:

а) отделят от територията на окръзите градовете с прилежащите им територии;

б) въз основа на разпределените градски територии се формират нови единици - унитарни образувания с техните местни власти, единни съвети, правомощия, ресурси, докато новите единици заемат само част от територията на страната;

в) в останалите 34 окръга реалните административни функции и правомощия се прехвърлят на окръзи (териториална основа - избирателни окръзи);

г) по този начин традиционните окръзи остават предимно на картата, като цяло се замисля двустепенна система на местно управление вместо съществуващата тристепенна;

е) низшата териториално-административна единица в Англия - енорията (заимствано от църковната организация на населението) или градския съвет (town Council). Енорията съответства на село или малък град с прилежаща територия.

Населението на енории с население от 150 до 200 души може самостоятелно да реши дали да създаде Съвет или да го замени с общо събрание на гражданите, с население под 150 души, сформирането на общо събрание е задължително.

В Англия има 10 000 енории, от които 8 000 имат свои съвети.

Събранието избира за определен срок свой председател, който осъществява текущото ръководство междусрещи. Той се отчита за дейността си пред събранието и може да бъде преизбиран предсрочно.

Въпроси от компетентността на Енорийския съвет: отговаря за събирането на местните данъци и такси, поддържането на живота на общността, местата за отдих, екологията, участва в планирането на развитието.

Уелс, Шотландия и Северна Ирландия не бяха значително засегнати от реформата на местното самоуправление. От 1996 г. Уелс се състои от 22 местни правителствени единици: 12 окръга и 10 окръга (преди това 13 окръга).

Териториално деление на Северна Ирландия - 26 окръга с избрани съвети. В два града – Белфаст, Дери, населението избира градски съвети. Особеното е, че в Северна Ирландия, за разлика от други региони, има само едно ниво на местно управление.

Виж: Langinen A.V. Основните резултати от реформата на местното управление и самоуправление в Обединеното кралство // Научен бюлетин на Уралската академия за публична администрация. 2009. Брой N 4(9); URL: http://vestnik.uapa.ru/issue/2009/04/06.

Общественият ред е функция на полицията. За разлика от държавите от континентална Европа, във Великобритания полицията не е административно подчинена на Министерството на вътрешните работи. Всъщност управлението на полицията се осъществява от местните власти. Няколко съвета на ниво област или единно формирование, като делегират представители помежду си, образуват Полицейското управление. Службата има правомощия да назначава и освобождава от длъжност главния полицай, който ръководи полицейските сили на територията на тези области или обединени единици. В Лондон полицията е подчинена на кмета. Броят на щатските полицейски сили е сравнително малък. Организиране на медицинско обслужване на населението, газоснабдяване иводата, електричеството и канализацията в момента не са под юрисдикцията на британските местни власти. Тези функции се изпълняват от правителството на Обединеното кралство чрез формираните от него национални и регионални съвети, които са органи на местното управление.