46. СУБЕКТ И ОБЕКТ НА ПОЗНАНИЕТО
46. СУБЕКТ И ОБЕКТ НА ПОЗНАНИЕТО
Познанието е процес на получаване, съхраняване, обработка и систематизиране на съзнателни конкретно-сетивни и концептуални образи на действителността.
Знанието разделя света на две части:
- върху обекта (в превод от латински - да се противопоставиш);
- по темата (в превод от латински - основен).
Предметът на познанието е дълбоко разбран смислен когнитивно-трансформативен активизъм и съответните му наклонности.
Истинският субект на познание никога не е само гносеологичен, защото това е жива личност със своите интереси, страсти, черти на характера, темперамент, интелигентност или глупост, талант или посредственост, силна воля или липса на воля.
Когато обект на познание е научната общност, тогава тя има свои собствени характеристики: междуличностни отношения, зависимости, противоречия, както и общи цели, единство на волята и действието и др.
Но най-честопредметът на знанието се разбира като някакъвбезличен логически клъстер от интелектуална дейност.
Научното познание изследва не само съзнателното отношение на субекта към обекта, но и към себе си, към своята дейност.
Обектът на познанието е всяка даденост, съществуваща независимо от съзнанието, към която е насочена познавателно-преобразуващата дейност на субекта.
Фрагмент от битието, който е бил във фокуса на търсеща мисъл, еобект на познание, става в известен смисъл "собственост" на субекта, влязъл в субектно-обектно отношение с него.
От страна на познавателната дейност субектът не съществува без обекта, а обектът не съществува без субекта.
В съвременната епистемология се разграничават обектът и субектът на познанието:
- обект на познание са реални фрагментисъщества, които се изследват;
Обективизмът е течение в епистемологията, което приписва на познанието разбирането на реални обекти и обективни идеи.
Субективизъм - учението за изключителната субективност на интелектуалната истина, както и на естетическите и морални ценности, отричането на тяхната абсолютна значимост.