5. Права на човека и дейност на полицейското управление.
В момента все повече се говори за човек като културна ценност (за зачитането на достойнството на човека като един от основните компоненти на културата). И въпреки че в съвременните условия това обръщане към човека все още е много декларативно, въпреки това, в съответствие с тази тенденция, появилият се лозунг: „Правата на човека са по-високи от правата на нацията“ намери своето място в много чужди основни закони (включително глава 2 от Конституцията на Руската федерация).
Законът за правата на човека урежда отношенията между държавата (правителството и неговите агенции) и отделните граждани. Основните му принципи са отразени в съответните международни, регионални и национални правни актове.
„Дискусията за правата на човек и гражданин, връзката им с правата на обществото, държавата и колективите“, подчертава V.E. Чиркин, - отразява нова формулировка на въпроса: не за отделни права на човек и гражданин, а захолистичен подход към човешката личност "1.
Подобна дискусия продължава и на международно ниво под егидата на Форум за правата на човека и полицията. На базата на обсъжданите въпроси беше формирана Европейската платформа за полицейската работа и правата на човека (наричана по-долу Европейска платформа).
Европейската платформа е доброволно сдружение на представители на полицейски управления и неправителствени организации. Основната цел на тази асоциация е да осигури взаимодействието на полицейските служби и неправителствените организации на страните членки на Съвета на Европа, заинтересовани от стриктното спазване на човешките права, включително и на гражданите в полицейска униформа.
Правният аспект на правата на човека.Изглежда същността му може да се обобщи в следните тези:
1. От една страна, правата на човека и гражданина, а от друга -задължението на служител на правоприлагащите органи (по-специално служител на органите на вътрешните работи) да действа в съответствие със закона, служебни задължения (инструкции).
2. Полицай (полицай или друг представител на правоприлагащите органи) трябва ясно да разбира (разбира) своето място и мястото на гражданин в гражданското общество. За тези цели, например, Съветът на Европа разработи и въведе в действие два важни международноправни нормативни акта: „Европейски кодекс за полицейска етика” 1 и „Полицаите също имат права”.
Целите на последния документвсъщност са изразени по следния начин: 1) да информира полицейските служители за техните права; 2) информира представителите на властта за задълженията им към полицейските служители; 3) да насърчава дейността на различни професионални обществени организации на полицията или да насърчава номинирането от полицейски професионални асоциации, когато преговарят за подобряване на условията на труд, на изисквания за спазване на стандартите за правата на човека.
Идеята зад тези правни документи е, че полицаят е преди всичко човек и гражданин. Що се отнася до полицейските служители и правата на човека, ролята на полицията като публичен орган обикновено е предназначена да зачита правата на гражданите, чиито интереси обслужва полицията, например в случаи на използване на сила, арест или задържане на граждани.
Но служителите на органите на вътрешните работи (полицията) сами по себе си са лица, които имат същите права и свободи като всички граждани. В своята дейност полицейските служители са защитени от същите стандарти за правата на човека. Например следните права и свободи са най-важни за полицейските служители в европейските страни: правото на живот; правото на зачитане на личното исемеен живот; правото на свобода и лична сигурност; правото на справедлив процес; Свобода на словото; свобода на събиране и сдружаване; забраната за дискриминация, т.е. „различие в третирането на лице, което няма нито разумни, нито обективни основания“.
Имайте предвид обаче, че не всички стандарти за правата на човека са описани в обвързващо законодателство. В същото време някои стандарти, посочени в законодателните актове като задължителни, могат да бъдат ограничени поради специфичните задължения и правомощия, предоставени на служителите на органите за вътрешни работи (полиция). Всъщност полицаите имат ненормиран работен ден.
Горните права са особено важни при изпълнение на служебните задължения. Следователно това са права, чието спазване полицейските служители имат право да изискват от държавата. В същото време трябва да се отбележи, ченеспазването на правата на служителите на органите на вътрешните работи (полицията) от страна на държавата не оправдава тяхното нарушаване на правата на други граждани.
С други думи, да се изграждат отношенията между полицията и обществото не на принципа „власт-подчинение” (военизираната роля на полицията), а на принципа, че една от основните цели на полицията в едно демократично и правово общество е: „оказване на помощ и услуги на населението”. Следователно това трябва да допринесе за консолидирането на гражданското общество.
В България този проблем се решава, за съжаление, бавно и засега остава до голяма степен на етап дискусия, която се води от учени и обществени правозащитни организации. По тяхна инициатива се популяризират (преведени ирепликиран) в България. И ако не искаме да се отклоняваме от пътя на демократичните реформи в страната, тогава трябва да решаваме и такива проблеми на законодателно ниво, както се прави например в европейските страни.
Така един от приоритетите на политиката на МВР днес е повишаването на доверието на гражданите в полицията. Служител на реда, който е напълно наясно със собствените си права, е по-склонен да зачита правата на другите.
3. Всеки гражданин трябва да изпитва чувство на сигурност. На тази задача са подчинени всички административни и правоохранителни структури. В същото време полицейските служители, поради естеството на службата си и тесните контакти с обществеността, понякога стават обект на обвинения, свързани с изпълнението на служебните им задължения. В такива случаи следва да има задължение на държавните органи да подкрепят полицейски служители, които са били обект нанеоснователни обвиненияот граждани във връзка с изпълнение на служебните им задължения. За да направите това, е необходимо да се образоват полицаи, полицаи (служители на правоприлагащите органи) усещането, че те, изпълнявайки своите задължения, по този начин осигуряват функцията на държавата.
Човешките и гражданските права саопределен етичен императив–лично достойнство.От гледна точка на концепцията за естествените права на човека, човешкото достойнство е присъщо на всеки индивид. Идеята за човешкото достойнство е дадена от природата. Всеки трябва да уважава достойнството на другия. Именно тази разпоредба определя неотчуждаемостта на основните човешки права и свободи (неотчуждаемостта на достойнството). Например, Конституцията на Федерална република Германия (член 1) дефинира абсолютен принцип: „Достойнството на личността е неприкосновено...“. Конституция на България (част 1, чл. 21)също установява, че достойнството на личността е защитено от държавата инищо не може да бъде основание за омаловажаването му.
Следователно ще бъде доста тясно да се сведе разпоредбата за човешкото достойнство изключително до част 2 на чл. 21 от Конституцията на Република България относно недопустимостта на изтезанията, насилието, друго жестоко или унизително отнасяне или наказание спрямо когото и да било; медицински, научни или други експерименти без доброволното съгласие на самото лице. Говорим за най-крайните, непоносими от гледна точка на морала, хуманизма форми (осъждани от нормите на международното право) на причиняване на психическо или физическо страдание.
Границата между забраненото и позволеното за държавните органи е нестабилна. Например изискването от гражданите на паспорт (информация за себе си) от полицай е допустимо само ако той може да се позове на член от закона. Полицаят, като представител на властта, трябва ясно да знае своите задължения.
Етичният аспект в дейността на органите на вътрешните работи е свързан и с факта, че в резултат на тази дейност човек е подложен на определена професионална деформация. Всичко това показва, че полицията трябва да е психически и психологически подготвена за подобни ситуации.
При обучението на служителите на органите на вътрешните работи и особено в тяхната практическа дейност акцентът трябва да бъде на първо място върху психологическото въздействие върху нарушителя, а не върху физическото (това е само крайна мярка). Принудителните мерки за въздействие трябва да са насочени към минимизиране на вредата за дадено лице. Ако полицейският служител, при пресичане на незаконни действия и задържане на нарушителя, въпреки всички видове провокации от страна на последния, успя без използване на физическа сила, тогава професионаленгледна точка, той излезе победител (оказа се на върха на ситуацията).
По този начин се дава положителна оценка на професионалните качества на полицейския служител (в светлината на концепцията за правата на човека), а напротив, нанасянето на телесна повреда на гражданин или на самия полицай в служебната му дейност се счита, според критериите за етична оценка, като нисък професионализъм на полицейския служител.
В тази насока в процеса на професионалното обучение на полицейските служители работят специализирани щатни психолози. Има специални учебни помагала, така нареченото „вербално джудо“. Такъв опит, разбира се, трябва да бъде заимстван и въведен в учебните планове на българските университети на МВР и да се проведе подходяща работа с практическите работници от ОД на МВР.
В заключение отбелязваме, че единната концепция за правата на човека е пряко свързана с проблема за националните отношения.
Съвременното разбиране на сферата на националните и етнически аспекти, развитието на националната политика изисква адекватна научна доктрина. Вярно е също, че не е по силите ни да прекрояваме историята на България и е безсмислено да й даваме морална оценка. Ние я приемаме такава, каквато е. Днес тя е единна държава. България като държава трябва да обединява народа, да формира и укрепва единството на българската нация – българите, българския народ. Но колкото и да сме многобройни (многолики) и различни, държавата ни трябва да е комфортна за всички.
Народите, които се обединяват доброволно, трябва ясно да осъзнават, че присъединяването към Федерацията означава изпълнение на поетите задължения. Правата на човека и правата на хората са иманентни. Няма нищо по-високо от човешките права и това е основният принцип на Федерацията. Разбира се, това важи и за правоохранителните органи.дейността на съответните държавни органи и техните служители.
Следователно правото на достойнство трябва да се разглежда като доминанта на човешките права. В процеса на професионалното обучение на бъдещите полицаи, в ежедневната им трудова дейност, това направление трябва да бъде приоритетно.