50 точки от Грифиндор, Потър!
Награда фенфик "50 точки от Грифиндор, Потър!"
Сивиръс Снейп много обича нощта. Защо? - ти питаш. През нощта няма горещи слънчеви лъчи, под които се топиш като сладолед, тихо е през нощта. Тишината е това, което Снейп харесва най-много. Особено когато е допълнена не просто с щипка, а с цяла шепа спокойствие. Снейп почти винаги патрулираше по коридорите през нощта. Дъмбълдор сам го поиска, разбира се, и Сивиръс се съгласи. В крайна сметка дори през нощта можете да хванете няколко студента. Днес беше същата вечер, когато Сивиръс Снейп, бурята на подземията и целия Хогуортс, плавно тръгна по коридора на петия етаж. Камбаната на Хогуортс удари три часа и през това време Снейп не беше срещнал нито един нахалник. Само едно притеснение, сякаш някой го гони и се препъва през целия път, но щом Снейп се обърна, зад него нямаше никой. Само теченията разбъркваха тежките професорски мантии. С всяка стъпка безпокойството нарастваше. Сивиръс чу все по-отчетливи стъпки зад себе си и се зачуди кой може да е.
Последен урок по отвари. Професорът диктува важна тема за антидотите. Хари прекара целия урок в мисли за професора. Гласът му кара Потър да настръхва. По време на лекцията той мечтаеше да прегръща и целува Снейп.
Потър. Мята се в леглото. В съня си той сънувал Сивиръс Снейп. Той прегърна Хари. Целуна. Нежен, любящ. Потър се събужда. Паника, тревожност на лицето. Облича мантията невидимка и излиза в хола, в коридора. И има облекчение, радост на лицето му, когато професор Снейп минава покрай него.
Сивиръс изскочи от съзнанието на Хари в пълен шок. "Ето защо през цялото това време Потър не беше на себе си! Гарваните преброиха всички уроци, той никога не откъсна очи от мен. Следва ме навсякъде." Оказва се, че през цялото това време Снейппродължи да държи момчето за яката, а то се опита да се сгуши до него и да го прегърне. Професорът пусна Потър и го погледна с неразбиращ поглед. - Вече всички знаете, сър. Хари се изчерви и завъртя очи. - Да. Знам. Мерлин с теб, Потър, отивай веднага в хола. И 50. – безсрамно прекъсна Хари професора, прегръщайки се и вкопчвайки се в него. "Колко време мечтаех за това. Още една втора мечта щеше да се сбъдне. " - момчето потърка бузата си в грубия плат на гърдите на професора и след това се отдалечи. - Е, професоре, ще отида - и, хвърляйки мантия, изчезна зад ъгъла. И бедният професор дори нямаше време да оттегли точки и да назначи отработка. В крайна сметка Потър вече беше избягал.
След като повърта още малко из първия етаж, Сивиръс се отправи към двора. Навън времето беше прекрасно, но беше адски студено. Без вятър, само звуците на нощта. И имаше звезди. Толкова далеч, но в същото време толкова близо.
- Ако не беше Хари, ти щеше да умреш, Сивиръс.
Вездесъщият Хари Потър. Момчето, което живя. Златен Грифиндор.
- Моля, професоре, опомнете се. Хари седна на ръба на леглото и държеше студената ръка на Снейп в своята.
Потър се е променил много оттогава. Отслабнах и се разтегнах. Но професорът е пораснал само до брадичката. Станаха по-сериозни. Макар и разсеян в уроците по отвари. Но той започна да си прави домашните сам, а не да отписва от Грейнджър.
- Професор Снейп, толкова се радвам, че сте будни!
Както мадам Помфри каза на Сивиръс, Хари прекарваше цялото си свободно време до леглото на Снейп. И когато професорът се възстанови от комата си, Потър прекара цялото си време в болничното крило под един или друг предлог.
С тези мисли наум, Снейп заобиколи игрището за куидич и се насочи към замъка. Вятърът се усили и отново го усетихкогато Потър последва Снейп. "Това момче пак ли ме следва?!" След като влезе в замъка, Север реши да провери една мисъл. Изкачвайки се на четвъртия етаж, той тръгна по коридора, зави зад ъгъла и внезапно спря. Разбира се, той беше нападнат от невидим Хари Потър. - ПОТЪР. Казах ти да отидеш в хола ми! Сега цяла седмица ще ходиш на работа! Снейп съблече мантията на момчето и добави: „На господин Филч!“ - Професор. Тъй като вече знаете всичко. Искам да направя още нещо. Хари обви ръце около кръста на Сивиръс, изправи се на пръсти и леко докосна устните на професора със своите. Втората мечта на Хари Потър се сбъдна. - Казахте ми да тръгвам, сър, и веднага ще отида в хола си - Хари взе халата и се отправи към петия етаж.
- Обичам те, професоре. Хари Потър седеше до спящия Снейп. Наскоро дойде на себе си.
- Потър! Хари спря и нервно обърна глава. Снейп се поколеба за секунда. Исках да върна тези нежни чувства, но Сивиръс реши да запази своята, само проблясваща, взаимност. И само избяга от устата му: - 50 точки от Грифиндор.