5.3 Неформални младежки организации и движения: състояние и причини за възникване в съвременна България
Младежките неформални движения наистина са изключително разнообразни, точно толкова разнообразни са проблемите, интересите, нуждите, които обединяват младите хора в различни неформални групи и направления, от музика (метали, рокери) до младежки двор и престъпни групи. Всяка от тези групи или течения има външни отличителни черти, свои цели и задачи, понякога дори програми, своеобразни „правила за членство“ и морални кодекси.
Въпреки очевидната си хетерогенност, неформалните младежки движения имат редица общи характеристики:
възникване на базата на спонтанно общуване;
самоорганизация и независимост от официалните структури;
задължителни за участниците (различни от типичните) модели на поведение, насочени към реализиране на потребности, незадоволени в обикновените форми на живот;
относителна стабилност, високо ниво на включване на индивида във функционирането на неформалната общност;
атрибути, които подчертават принадлежността към дадена общност.
Нека се спрем по-подробно на един от малкото опити за типология на младежките неформални движения, предприети в края на 80-те години на ХХ век от D.V. Олшански. 1 Вземайки водещата дейност на една или друга група като критерий за типология, Д.В. Олшански открои следните видове неформални младежки движения.
Музикални неформални, чиято основна цел е да слушате, изучавате, разпространявате любимата си музика. Най-известните от тях са металисти, прекъсвачи, Бийтълс, вълнисти. Всички тези течения са обединени от негативното отношение към търговците, спекулантите и нацистите.
Спортни неформални младежки организации. Тук начело са феновете. За сегаВ момента те са доста организирана група. Поведението им е различно: от помагане на полицията да поддържа реда по време на футболни мачове до организиране на твърд (често насилствен) отпор както на други младежки групи, така и на агенции за сигурност. По време на безредици те могат да проявят справедлива жестокост, като използват както импровизирани средства, така и аматьорски заготовки (месингови кокалчета, метални вериги, серпентини, мигли с оловни върхове).
В началото на 90-те години "нощните ездачи" (организация на нощни състезатели с мотоциклети) станаха широко разпространени в големите столични райони. Те се отличаваха с любовта си към технологиите и асоциалните прояви, наличието на формални изисквания към кандидатите и "приемни изпити".
Философстващите неформалнисе отличаваха с интереса си към изучаване и разбиране на различни области на философската мисъл. Този диапазон от младежки движения е изключително широк и е представен от различни направления от млади марксисти и бухаринци до всякакви религиозни сдружения. Агресивността на съзнанието и незаконните (престъпни) действия в тази среда бяха доста редки. Освен това мнозинството от представителите на тази тенденция се характеризираха с пацифизъм във възгледите и действията си.
Екологичнитеполучиха по-малко слава сред всички неформални младежки движения. Те бяха с местен и неорганизиран характер, нямаха запомнящи се отличителни черти, които да привличат вниманието и да предизвикват фурор.
Специално място сред младежките неформални движения заемат младежките групи или, по терминологията на В.Д. Олшански -екстремистки групи. Терминът „банда“ или „банда“ се появява за първи път в Америка за обозначаване на групи престъпници (престъпници)младост. Дълги години младежките групи се смятаха за чисто американски феномен. Тяхното изследване в българската социология започва да се извършва едва от края на 80-те години на ХХ век. Трябва да се отбележи, че младежките групи не включват такива разновидности на териториални тийнейджърски и младежки общности като дворните компании. Признак на последното е съсредоточаването върху съвместни дейности в свободното време, докато уличните банди се характеризират с престъпност и насилствен характер на действията си.
Имайте предвид, че българските младежки групи се различават значително от американските и европейските. Първо, те са лесни за разграничаване от другите юношески микрокултури главно по тяхната териториална привързаност и висока престъпна активност. Второ, младежките групи в България са етнически разнородни. Трето, можем да говорим за връзката между българските младежки групи и организираната престъпност. Често младите хора от уличните банди стават резерв на организирани престъпни групи.
Каква е причината за обединяването на младите хора в неформални групи? Защо и в името на какво младите хора станаха неформални? Тук ценен материал ни предоставят проучвания, проведени в неформалната младежка среда в началото на 90-те години. Така една четвърт от неформалните заявяват, че не са доволни от дейността на държавните организации в областта на свободното време. Други пети смятат, че официалните организации не им помагат в реализацията на техните хобита. Други 7% от анкетираните не са доволни, че техните интереси не се одобряват от другите. Така значителна част (повече от половината) от неформалните поемат по този път поради недоволство от официалната система, която не задоволява интересите на младите хора в сектора на свободното време. Оказва се, че ние самите смесъздатели и организатори на това явление.
Първият мит. Дълго време се смяташе, че основният мотив за възникването на неформалните младежки сдружения е желанието на последните да се отпуснат и насладят свободното си време. Въпреки това, още в началото на 90-те години, проведените проучвания убедително доказват, че този мотив, сред всички останали, е на последно място - 2%. Около 15% от младите мъже намират в неформална среда възможност да общуват със съмишленици. За 11% най-важното е наличието на условия за развитие на способностите им.
Вторият мит. Нито е общоприетото схващане, че неформалните групи по своята същност са нестабилни. Според резултатите от проучвания, дори младежки улични групи, характеризиращи се с изключителна мобилност, съществуват поне една година. 1 Редица неформални групи могат да съществуват повече от 3-5 години.
Третият мит. Не се потвърди и предположението, че неформалните лица попадат под влиянието на силен лидер. Личността на лидера привързва към групата само 2,6% от анкетираните. По-скоро, напротив: тълпата привлича, масата от собствен вид, в която можете да се отървете от страха от самотата.
Анализът на младежта като субект на обществения живот обаче няма да бъде пълен, без да се определи нейното място и роля в политическия живот на обществото.
Въпроси за самоконтрол
Какъв смисъл влагат социолозите в понятието социализация?
Повечето изследователи признават, че социализацията започва с раждането? Какви други гледни точки по този въпрос знаете?
Какви етапи от процеса на социализация обикновено се разграничават в науката?
Обяснете какви фактори са повлияли на процеса на формиране на съвременната младеждвижение?
С какво процесът на институционализация на младежките движения през 90-те години се различава от този в началото на 21 век?
Какви са особеностите на неформалните младежки сдружения?
Какви подходи към типологията на неформалните младежки движения съществуват в науката?
Теми за резюмета и съобщения
Социализация: понятие, същност, етапи.
Ролята на младежките организации в процеса на социализация на подрастващото поколение.
Младежките движения на Запад през втората половина на ХХ век.
Проблеми на формирането и развитието на младежките движения в съвременна България.
Неформални младежки организации и движения в България.
Андреенкова V.P.Проблеми на социализацията на личността // Социални изследвания. - М., 1970.
Волков Ю.Г., Добренков В.И. и други. Социология на младежта: Учебник. - Ростов-н / Д .: Феникс, 2001. - 576 с.
Карпухин О.И.Младежта на България: характеристики на социализация и самоопределение // Социологически изследвания, 2000. - №3.
Ковалева A.I.Концепцията за социализация на младежта: норми, отклонения, траектория на социализация // Социологическо изследване, 2003. - № 1.
Мерлин В. С.Формиране на индивидуалност и социализация на индивида // Проблеми на личността. - М., 1970.
Младежкото движение в България. Документи на федералните органи на България и програмни документи на младежки сдружения. - М., 1995.
Българската младеж: тенденции и перспективи / Изд. ТЯХ. Илински. - М., 1993.
Мудрик А.В.Човешка социализация: Учебник. - М.: Академия, 2004. - 304 с.
Олшански ДВНеформали: групов портрет в интериора. - М., 1990. - 192 с.
Салагаев А.Л., Шашкин А.В.Младежки групи -опит от пилотно проучване // Социологическо изследване, 2004. - № 9.
Sergeychik S.I.Фактори за гражданска социализация на студентската младеж // Социологическо изследване, 2002. - № 7.
Социология на младежта: учебник / ред. В.Н. Кузнецова. - М., 2007. - 335 с.
Социология на младежта: Учебник / Изд. Т.В. Лисовски. - Санкт Петербург, 1996. - 460 с.