5.3.Документални доказателства за разходите за наем
Всички разходи, подлежащи на приспадане за целите на данъка върху дохода, са потвърдени
организационни документи, съставени в съответствие с българското законодателство
Федерация или в съответствие с обичаите на бизнес практиката, прилагани в чужда държава,
на територията на която са направени съответните разходи и (или) документи,
косвено потвърждаване на направените разходи.
Да предположим, че данъкоплатец наема имот в България
Федерация. В този случай разходите за наем се потвърждават преди всичко от договора.
договор за наем, сключен в писмена форма. Фактът на използване също трябва да бъде потвърден.
наети имоти в дейности, насочени към генериране на доходи.
Гражданският кодекс на България не съдържа изискване за съставяне на документ по прехвърлянето
наемодател на наемателя на предмета на лизинга - движима вещ. Подобно изискване
предвидени само за отдаване под наем на сгради (конструкции) и предприятия. В същото време всичко
бизнес транзакциите трябва да бъдат документирани с оправдателни документи (първични
N 129-FZ „За счетоводството“ (наричан по-нататък Законът за счетоводството). Съгласно чл. 313 от Данъчния кодекс на Руската федерация
първичните счетоводни документи служат като потвърждение на данните не само счетоводни, но и
По този начин, за да потвърди факта на плащане на наема за ползване
собственост и легитимността на приемането на тези разходи за данъчни цели не е
необходимостта от съставяне на акт за предоставяне на услуги. Достатъчно е да имате договор за наем,
приемо-предавателен акт, фактура за наем за определен период от време и фактура
По този начин действителното получаване от организацията на имот под наем от лизингодателя
трябва да бъдат отразени в първичния счетоводен документ, съгласно изискванията на закона.
Няма унифицирана форма на този документ, тъй като формулярите N N OS-1 и OS-14 не са
се прилагат за наети активи. Организацията има право да
разработете и одобрете формата на такъв документ, не забравяйте да посочите подробностите в него,
изброени в параграф 2 на чл. 9 от Закона за счетоводството. Например, това може да е актът на получаване
прехвърляне на имущество под наем. Освен това трябва да се документира
фактическото използване на наетия имот от наемателя.
Организацията също трябва да има документи, доказващи размера на разходите и това
действително направени разходи. Ако лизингодателят - юридическо лице има затруднения с
получаването на такива документи обикновено не възниква, тогава при наемане на имот от физически лица
организации-наематели трябва да бъдат изключително внимателни. Все пак индивидът
наемодателят не винаги има статут на индивидуален предприемач. Съответно такива
Наемодателят не е длъжен да издава фактура на наемателя за плащане на наема. Изчисления
може да се направи в брой. В този случай е важно договорът
лизинг (или в допълнително споразумение към него) бяха ясно предвидени размера на наема
заплащане или правила за определянето му, както и реда за плащане. Фактът на паричните разплащания с
от наемодателя се потвърждава от касовата бележка на наемателя. Това е изискването на чл.
14 Ред за извършване на касови операции в България, утвърден с решението
заповеди (унифициран образец N КО-2, утвърден с Постановление на Държавния комитет по статистика на България от