58. Ензимен имуноанализ или анализ
ELISA е най-разпространеният съвременен метод, използван за диагностициране на вирусни, бактериални и протозойни инфекции, по-специално за диагностициране на HIV инфекция, вирусен хепатит и др.
Има много модификации на ELISA. Твърдофазовият неконкурентен ELISA е широко използван. Провежда се в 96-ямкови полистиренови плаки (твърда фаза). При
При провеждане на реакцията е необходимо да се измият нереагиралите компоненти на всеки етап. При определяне на антитела, ямките, върху които са адсорбирани антигените, се пълнят с изследвания кръвен серум, след това с антиглобулинов серум, маркиран с ензима. Покажете реакцията, като добавите субстрат за ензима. В присъствието на ензима субстратът се променя и комплексът фермент-субстрат се подбира по такъв начин, че продуктът, образуван в реакцията, се оцветява. Така при положителна реакция се наблюдава промяна в цвета на разтвора. За да се определят антигени, твърдофазов носител се сенсибилизира с антитела, след което последователно се добавят тестовият материал (антигени) и ензимно-белязан антигенен серум. За проявата на реакцията се въвежда субстрат за ензима. При положителна реакция настъпва промяна в цвета на разтвора.
Този метод се основава на комбинация от електрофореза и ELISA. При провеждане на имуноблотинг (блотинг от английскиblot- петно), сложна смес от антигени първо се подлага на електрофореза в полиакриламиден гел. Получените фракционирани антигенни пептиди се прехвърлят върху нитроцелулозна мембрана. След това блотовете се третират с ензимно белязани антитела срещу специфичния антиген, т.е. провеждане на ELISA блот. Имуноблотингът се използва при диагностицирането на инфекции като HIV
59. Имунна електронна микроскопия
Методът се състои в микроскопиране велектронен микроскоп на вируси (по-рядко други микроби), предварително третирани с подходящ имунен серум, белязан с електронно-оптично плътни препарати, например феритин, желязосъдържащ протеин
60. Поточна цитометрия
Кръвните клетки се диференцират въз основа на лазерна цитофлуорометрия. За да направите това, желаните клетки се оцветяват с флуоресцентни моноклонални антитела срещу CD антигени. Кръвна проба след третиране с белязани антитела се прекарва през тънка тръбичка и през нея преминава лазерен лъч, който възбужда луминесценцията на флуорохрома. Интензитетът на флуоресценция корелира с плътността на антигените на клетъчната повърхност и може да бъде количествено определен с помощта на фотоумножител.
61. Серологични тестове за диагностициране на вирусни инфекции.
Имунните реакциисе използват в диагностични и имунологични изследвания при болни и здрави хора. За тази цел се използватсерологични методи, т.е. методи за изследване на антитела и антигени, като се използват реакции антиген-антитяло, определени в кръвен серум и други течности, както и телесни тъкани.
Откриването в кръвния серумна пациента на антитела срещу антигените на патогена ви позволява да поставите диагноза на заболяването. Серологичните изследвания се използват и за идентифициране на микробни антигени, различни биологично активни вещества, кръвни групи, тъканни и туморни антигени, имунни комплекси, клетъчни рецептори и др.
Когато се изолира микробот пациент, патогенът се идентифицира чрез изследване на неговите антигенни свойства с помощта на имунни диагностични серуми, т.е. кръвни серуми на хиперимунизирани животни, съдържащи специфични антитела. Този т.нарсерологична идентификацияна микроорганизми.
В микробиологията и имунологияташироко се използват реакции на аглутинация, преципитация, неутрализация, реакции с участието на комплемент, с използване на белязани антитела и антигени (радиоимунологични, ензимни имуноанализа, имунофлуоресцентни методи). Изброените реакции се различават по регистриран ефект и техника на стадиране, но всички те се основават на реакцията на взаимодействие на антигена с антитялото и се използват за откриване както на антитела, така и на антигени. Реакциите на имунитета се характеризират с висока чувствителност и специфичност.
Характеристиките на взаимодействието на антитяло с антигенса в основата на диагностичните реакции в лабораториите. Реакциятаin vitroмежду антиген и антитяло се състои от специфична и неспецифична фаза. Вспецифичната фазаима бързо специфично свързване на активния център на антитялото към детерминантата на антигена. След това идванеспецифичната фаза -по-бавна, която се проявява чрез видими физически явления, например образуване на люспи (феномен на аглутинация) или утайка под формата на мътност. Тази фаза изисква определени условия (електролити, оптимално pH на средата).
Свързването на антигенна детерминанта (епитоп) към активното място на Fab фрагмент на антитяло се дължи на ван дер Ваалсови сили, водородни връзки и хидрофобни взаимодействия. Силата и количеството на антигена, свързан с антитела, зависи от афинитета, авидността на антителата и тяхната валентност.