МАСТИКА, смисъл Малък академичен речник на българския език
1.
Гъста маса от различни състави, използвана като лепило и за производство на малки продукти.
Мозаечната маса е изработена от пасти и многоцветни стъклени композиции, а три маси са изработени от плоски разноцветни стъкла, вкарани плътно в мастика, насложени върху мраморни плоскости. Ферсман, Есета по историята на камъка.
2.
Състав за триене на подове.
Подовете тук бяха боядисани, изтъркани с мастика. Авдеев, Станичники.
3.
Ароматна смола от някои дървета.
Какво е МАСТИКА, е МАСТИКА, значението на думата МАСТИКА, произход (етимология) МАСТИКА, синоними на МАСТИКА, парадигма (словоформи) МАСТИКА в други речници
маскаи ка
1) Ароматна смола от някои средиземноморски дървета, използвана при производството на лакове, тамян, някои ориенталски сладкиши и др.
2) Гъста маса с мастни и смолисти вещества, използвана като лепило или като материал за производство на малки изделия.
3) Състав за триене на подове.
1. Вид гъста маса с различен състав, използвана в инженерството и строителството. Покривни мастики.
2. Състав за триене на подове.
3. Ароматна смола от определени дървета.
прил.мастика, -та, -та имастика, -та, -та. Мастична смола. Производство на мастика.
1. Вид гъста маса с различен състав, използвана в инженерството. ПАСТ.
2. Състав за триене на подове.
3. Ароматна смола от някои дървета. Мастика, мастика - свързана с мастика.
"мехлем; смола (шам фъстък)", др.бълг. мастика, Khozh. игум. Дан. 6, Грефен. 2, Зосима (1420); виж Readings, 1871, N o 1, стр. 18.От гръцки μαστίχη "дъвчене на катран", новогръцки μαστίχα; вижте Vasmer, Gr.-sl. това. 123; IORYAS 12.2, 255; Конвертор I, 513. Вж. също мастахинная водка, южна. (XVII век; виж RFV 76, 132).
(фр.). 1) вид смола, изтичаща от кората на мастиково дърво. 2) състав за залепване на каменни или глинени изделия, счупени съдове, триене на подове и мебели.
(Източник: „Речник на чуждите думи, включени в българския език”. Чудинов А.Н., 1910 г.)
1) замазка, която залепва съдове и се използва за мозаечна работа; 2) течността, с която полирачите намокрят подовете преди да ги трият.
(Източник: "Речник на чуждите думи, включени в българския език." Павленков Ф., 1907 г.)
смола, течаща от някои дървета; също различни състави за залепване на съдове, камък и керамика, за триене на подове и мебели и др. и така нататък.
(Източник: „Пълният речник на чуждите думи, употребени в българския език”. Попов М., 1907 г.)
Френски мастика, то. мастика, средновековно-лат. и Новолатинск. mastix, от гръцки. mastiche, от mastezo, дъвча. а) Вид смола с приятна миризма. б) Състав за залепване на каменни или глинени изделия.
(Източник: "Обяснение на 25 000 чужди думи, влезли в употреба в българския език, със значението на техните корени." Михелсон А.Д., 1865 г.)