6.3. Понятието и видовете антидемократичен политически режим
Във всяка от страните, в които възниква и се развива тоталитарен политически режим, той има своите специфики. В същото време има общи черти, които са присъщи на всички форми на тоталитаризма и отразяват неговата същност.
Основните характеристики на тоталитарния политически режим са следните:
държавата се стреми към глобално господство над всички сфери на обществения живот, към всеобхватна власт; —
обществото е напълно отчуждено от политическата власт, но не осъзнава това, защото в политическото съзнание се формира идеята за единство, сливане на власт и хора; —
доминиран от монополен контрол върху икономиката, медиите, културата, религията и т.н., чак до личния живот; —
държавната власт се формира на бюрократична основа, по затворени канали, заобиколена от секретност и недостъпна за контрол от гражданите; —
насилието, принудата, терорът стават доминиращ метод на управление; —
управлява една партия, нейният професионален апарат реално се слива с държавата, забранява се легалната дейност на опозиционно настроените сили; —
правата и свободите на човека и гражданина имат декларативен, формален характер, няма ясни гаранции за тяхното прилагане. —
плурализмът всъщност е елиминиран; има централизация на държавната власт начело с диктатор и неговото обкръжение; —
дейността на репресивните държавни органи е напълно безконтролна.
Авторитарният (от латински auctoritas - власт, влияние) режим може да се разглежда като вид компромис между тоталитарните и демократичните политически режими. От една страна, той е по-мек и по-либерален от тоталитаризма, но от друга страна е по-твърд и прилага по-широко репресиите.
Vв центъра и на места се наблюдава концентрация на властта в ръцете на един или няколко тясно свързани помежду си държавни органи (или конкретен силен лидер) при отчуждаване на хората от реалните лостове на държавната власт; —
пренебрегва се принципът на разделение на властите (често президентът, изпълнителните и административните структури подчиняват всички други органи, надарени са със законодателни и съдебни правомощия); ролята на представителните власти е ограничена, въпреки че те могат да съществуват; —
съдът действа всъщност спомагателно, наред с него могат да действат и извънсъдебни органи; —
стесни или отмени обхвата на принципите за избор на държавни органи и длъжностни лица, отчетност и отчетност пред тяхното население; —
като методи на държавно управление доминират командно-административните методи, като в същото време липсва масов терор; —
запазва се цензурата, "полугласността"; —
допуска се частичен плурализъм; правата и свободите на човека и гражданина са прокламирани, но реално не са осигурени; —
властовите структури са практически извън контрола на обществото и понякога се използват за чисто политически цели.
Авторитарният режим е разнороден по своята същност. В литературата се разграничават деспотични, тиранични, военни и други разновидности на този режим.
Деспотичният режим е абсолютно произволна, неограничена власт, основана на произвол.
Тираничният режим се основава на едноличното управление, узурпацията на властта от тиранина и жестоките методи за прилагането му. Въпреки това, за разлика от деспотизма, властта на тиранин понякога се установява с насилствени, хищнически средства, чрез изместване на легитимната власт с помощта на държавен преврат.
Военни (военнидиктаторски, военно-полицейски) режим се основава на властта на реални лидери на въоръжените сили или специални служби, установени в резултат на преврат, извършен срещу легитимното управление на цивилни.
Фашисткият режим по същество е радикален тоталитаризъм6. Държавите, в които за първи път възникват фашистки организации, са Италия и Германия. Фашизмът в Италия се установява през 1922 г., а първите фашистки политически организации се появяват през 1919 г. Характерно за италианския фашизъм е желанието за възраждане на Великата Римска империя. Фашизмът в Германия е установен през 1933 г. Целта му е да утвърди господството на арийската раса, германците са провъзгласени за най-висша нация.
Фашизмът се установява в кризисни ситуации, когато традиционните буржоазно-демократични институции не работят, а провежданата държавна политика се оказва или погрешна, или неефективна.
Причини за появата на фашизма през 20-30-те години. 20-ти век в Западна Европа: 1)
стагнация и криза в развитието на западния либерализъм и буржоазната култура; 3)
слабостта на тогавашната държавна власт, която няма развити традиции на парламентаризъм и многопартийна система.
Допринесе за разпространението на фашистката идеология и милитаризирането на общественото съзнание на значителна част от населението, ксенофобията и антисемитизма.
Фашизмът не само унищожава демокрацията, но и теоретично "обосновава" необходимостта от установяване на тоталитаризма. Вместо либерално-демократичната концепция за индивидуализъм, фашизмът излага концепцията за нацията, чиито интереси надделяват над интересите на индивидите. Германският и италианският фашизъм са свалени през 1945 г. в резултат на победата на силите на антихитлеристката коалиция във Втората световна война.
Рановски К. В. Държаваправо на чужди държави. М., 1998. Гл. 6.
Арон Р. Демокрация и тоталитаризъм. М., 1993.
Данилов С. Ю. Правни демократични държави: есета по история. М., 1999. Бр. 1. гл. II, III.
Джилас М. Лицето на тоталитаризма. М., 1992.
Конституционно (държавно) право на чужди държави: Учебник: В 4 т. / Отг. изд. Б. А. Страшун. М., 1993. Т. 1. Гл. 4.
Смирнова Н. Н. Конституционно право на чужди страни: Бележки за лекции. СПб., 2000. Лекция 9.
Тамаш Г. М. За постфашизма // Конституционно право: Източноевропейски преглед. 2000. № 3 (32).
Чиркин В. Е. Конституционно право на чужди страни. М., 2003. Гл. 9.