7 Курортният регион като социално пространство за медицината

В момента институциите на санаторно-курортния комплекс успешно функционират в различни организационни и правни форми, въпреки че има редица проблеми. Появата на санаторно-курортни институции с различни форми на собственост, които не са включени в системата за ведомствен контрол на медицинските, рехабилитационните и развлекателните дейности, позволява на целия комплекс да се развива прогресивно. В ръцете на акционерите е съсредоточен дялът от имуществото, с което те се разпореждат. Въпреки това, залогът за самодостатъчност доведе до факта, че услугите на санаторно-курортните институции от обичайните и необходими са се преместили в категорията на недостъпни за общото население, докато проблемите с инвестирането в санаторно-курортния комплекс и създаването на стабилни условия за неговото функциониране не са решени.

Основната разлика между българските курорти и западните е развитието на медицинското обслужване. На запад се справят без развита курортна медицина; там основната курортна институция е многозвезден хотел, отлично обслужване и развлечения. В България балнеолечението винаги е било системообразуващ фактор в курорта. Следователно предоставянето на медицински услуги трябва да стане системообразуващ фактор в съществуването на курорта като регион.

Тази идея е развита в §3.3 „Типология на спа услугите”. Изпълнението на оздравителната функция на курорта трябва да се разглежда в условията на конкретна курортна формация, тъй като всяка от тях има свои собствени специфики. Дисертацията разглежда естеството на услугите в курортния регион на материала на известния севернокавказки курорт Пятигорск и се опитва да сравни услугите, предоставяни в курорта Пятигорск на две основания: здраве и развлечение.

Възможности за лечение и рехабилитация в курорта Пятигорскса разнообразни и уникални. Терапевтичните и оздравителни услуги в санаториумите заемат водещо място, инфраструктурата и формите на развлекателни дейности са „свързани“ с тях. Очевидно е, че екскурзии, туризъм и конна езда, колоездене, тенис, фитнес уреди - всичко това има лечебен ефект. В същото време в града са широко разпространени несанаториалните форми на здравни услуги. Това е на първо място медицинска помощ за почиващите на kursovki. Извършва се от СПА клиниката. Но има и доста обширен пазар за платени услуги, предоставяни от частни фирми и специалисти. Предоставянето на тези услуги се контролира чрез лицензиране и сертифициране, но няма редовен мониторинг. Освен това, както беше отбелязано в предходния параграф, потребителското търсене провокира намаляване на изискванията за предоставяне на такива услуги.

Административно-правното регистриране на потреблението на курортни услуги все още не отговаря на тенденциите в развитието на тези услуги. Неструктурираното потребление на санаториални услуги е сведено до минимум, но няма съответна регулация извън стените на санаториума. Следователно всичко зависи от а) степента на отговорност на доставчиците на спа услуги и б) нивото на компетентност и отговорност на потребителите на тези услуги. И това, и другото не могат да се считат за надеждни регулатори на целенасочена подобрена дейност.

Доставчиците на услуги в курорта са санаторно-курортни институции, други лечебни заведения на курорта, общински предприятия, частни фирми и предприемачи. Делът на развлекателните услуги в санаториалния сектор има тенденция да се увеличава, т.к решава финансовите проблеми на тези институции. Социологическо проучване показа, че условията на престой в санаториум имат положителен ефект върхупсихо-емоционалното състояние на почиващите, спонтанността на формирането на пазара на платени услуги в курорта може да има отрицателно въздействие върху тях. Медицинският персонал носи допълнителна тежест за формирането на нагласи на почиващите за рационално потребление на лечебни услуги.

Обръща се внимание на значителните полови различия в предпочитанията на почиващите. Така че, ако сред мъжете имаше 83% от потребителите на развлекателни услуги извън санаториума, тогава сред жените - 51%. В същото време почти половината от тях предпочитат да посещават тематични вечери, концерти, танцови зали. При мъжете се наблюдава ясна тенденция към „по-леки“ форми на отдих - в списъка на забавленията те включват игрални зали, посещения на хиподрума и неформални „излети сред природата“, т.е. пикници. Това навежда на мисълта, че трябва да се прилага джендър подход при организацията на свободното време на почиващите, за да се премахне евентуален негативен ефект върху здравето, предимно на мъжката им част.

Третата задача на социологията на медицината във връзка с горното е изследването на регионообразуващата функция на системата от курортни услуги (медицински и немедицински). Документът показва, че трябва да има определена йерархия по този въпрос, медицинските услуги трябва да бъдат търсени на първо място, тяхното производство и предоставяне трябва да има приоритет пред останалите, тогава пространството, образувано от тази система, може да се нарече курортен регион. В същото време всеки проект за трансформация на курортната зона трябва да бъде придружен от висококачествена социологическа подкрепа.

Статии във водещи рецензирани научни списания и публикации

  1. Ковалева М. Д., М. Н. Шляпникова Изследвания на пола и медицина // Социология на медицината. -2003. -№1(2).- 0,5 п.л.
  2. Шляпникова М.Н. Възможности на социологията на медицинатав развитието на регионалната биополитика // Бюлетин на Волгоградския държавен медицински университет. - 2004. - № 4. - 0,4 p.l.
  3. Шляпникова М.Н., Алексеев О.А. Проблемът за качеството на живот на етническите мигранти в регионалната биополитика // Социология на медицината. - 2005. - № 1. - 0,4 p.l.
  4. Шляпникова М.Н., Казначеев Д.И. Тенденции в съотношението на медицинските и немедицинските услуги в курортния регион // Социология на медицината. - 2006. - № 1. - 0,5 p.l.
  5. Shlyapnikova M.N., Kaznacheev D.I. Екологични и здравни фактори на курортните райони // Бюлетин на Волгоградския държавен университет по архитектура и строителство. Поредица: Хуманитарни науки. - 2006.- брой 7 - 0,5 стр.
  6. Андреев A.A., Shlyapnikova M.N. Концепцията за професионализъм на Т. Парсънс и нейната адекватност към съвременните български реалности // Известия на Волгоградския държавен университет по архитектура и строителство. Поредица: Хуманитарни науки. - 2006. - бр.8. - 0,4 p.l.
  7. Шляпникова М.Н. Развлекателни и рекреационни функции на курорта. // Научната мисъл на Кавказ. Специално издание. - 2006. - № 8. - 0.4 p.l.

  1. Бондарев А.А., Шляпникова М.Н. Социално-културен образ на населението на Ставрополския край (мини-интервю) / / Издателство RIA-KMV, Пятигорск, 2001. - 7 стр.
  2. Шляпникова М.Н., Бондарев А.А. Фактори и механизми за устойчиво развитие // Пятигорски държавен технологичен университет, ISBN 5-89314 026-5, Пятигорск, 2003. - 10.0 стр.
  3. Титова В.В., Шляпникова М.Н. Социално-икономически параметри на формирането на средната класа в българските региони (на примера на Ставрополския край) // Пятигорск. Издателство на СКРЦСИ., 2004. - 5.0 стр.
  4. Шляпникова М.Н. Регионално пространство на медицината. Волгоград. Издателство - в VolGMU, 2007. - 13,4 с.

Малък научениздания.

  1. Варданянц А.В., Шляпникова М.Н. Развлекателни и рекреационни функции на курорта. Волгоград, 2002 - 1, 2 стр.
  2. Бондарев А.А., Шляпникова М.Н. Регионален статус на Ставрополския край в геополитическата система на България (според социологическо проучване).//Севернокавказки регионален център за социологически изследвания, Пятигорск, издателство "Спецпечат", 2003 г. -4,3 стр.
  3. Казначеев Д.И., Шляпникова М.Н. Типология на курортните услуги - Пятигорск. Издателство на PSTU. 2005 г. - 2 бр.
  4. Шляпникова М.Н. Социологическо наблюдение на ИЛК в системата на курортното обслужване. Волгоград. Издателство на ВоГМУ. 2007. - 1,2 т.л.

Статии в научни публикации

Текстове и резюмета на доклади на научни форуми