7 най-снимани произведения на българската литература, Българска седморка
Екранизацията е неблагодарна задача, почти безсмислена и често вредна. През първите двадесет години от живота на киното филмовите адаптации само илюстрират известни произведения, те не са нищо повече от анимационни картини. Но технологиите се развиха, филмовият език се формира - и постепенно филмът се превърна в адекватен заместител на литературния текст за публиката.
Въпреки факта, че филмовите адаптации, които са се превърнали в шедьоври на кинематографията и са издържали сравнение с оригиналната творба, като „Сталкер“ на Андрей Тарковски или „Степта“ на Сергей Бондарчук, са рядкост и имат голям успех, режисьорите продължават да „съживяват“ литературата с глупава упоритост. Освен това сме свикнали да считаме една книга за случила се само когато някой е направил някаква филмова адаптация по нея.
21 адаптации, 7 държави
За сто и две години Анна Каренина е заснета 21 пъти, средно веднъж на пет години. 21 филма не са само 21-ви - Татяна Самойлова, Грета Гарбо, Вивиен Лий, София Марсо, Кийра Найтли - Анна Каренина, това са 21-ви Вронски и 21-ви Каренин, 21-ва интерпретация на романа и много находки, съпътстващи филмовите адаптации. Какви са поне първата сцена във филма на Джо Райт или сцената на смъртта на Анна, монтирана под ръководството на Александър Зархи.
Въпреки че романът избягва груби и вулгарни интерпретации, в Анна Каренин любителите на филмови гафове ще намерят много интересни неща, като офицери, които ядат черен хайвер с лъжици, портрет на Николай II на стената, дървена кула, в която живее Левин и така нататък.
16 адаптации, 12 държави
Всеки знае продукциите на Леонид Гайдай и Марк Захаров. Но освен тях, по романа на Илф и Петров, са заснети още 14 филма, включително полско-чехословашки, американски, шведски, бразилски, кубински и дори "13 стола"произведени от нацистка Германия.
14 адаптации, 8 държави
Каквото и да е трябвало да претърпи учебникарският роман в изпитанията на световните филмови студия. Бразилските режисьори превърнаха Разколников в млада художничка Нина, която работи в ресторант. Американската компания "Dream Bird Production" ("Производство на мечтателна птица" - бел. ред.) реши да кръстоса образите на студент от Санкт Петербург и неговата любовница... в образа на нюйоркската проститутка Соня Иванова, която убива своя сводник.
От друга страна, има интересна френска адаптация, където Жан Габен играе Порфирий Петрович, Марина Влади играе Соня Мармеладова, а Робер Хосейн играе главния герой. Оригиналната интерпретация на романа е предложена от Аки Каурисмаки, който премества сцената в Хелзинки през 80-те години и използва произведението на Достоевски повече като литературна основа за филма. Но основната филмова адаптация, разбира се, е филмът, заснет през 1969 г. от Лев Кулиджанов.
13 адаптации, 9 държави
Достоевски се оказа най-сниманият писател: в списъка от седем творби три са наведнъж негови. „Идиотът“, за разлика от други романи на писателя, е гъвкав, пластичен, променлив материал.
В „Идиотът“ на Акира Куросава времето и мястото са променени, както и имената и биографиите на героите. Мишкин - Кинджи Камеда - погрешка осъден за военни престъпления. С Рогожин, чието име във филма е Денкичи Акама, той се среща не във влака, а на кораба.
В „Настасия“ от Анджей Вайда един актьор играе едновременно княз Мишкин и неговата любима. Първата сцена от филма е тяхната сватба. И целият филм се решава чрез сцената на смъртта на Настася в къщата на Рогожин.
12 адаптации, 7 държави
Да преразкажеш „Братя Карамазови“ на кинематографичен език и то така, че и човекдобави - безнадеждно е. Филмът на Иван Пириев е добър за всички: той е и жив, и емоционален, и дълбок. Но когато го погледнете, е трудно да се отървете от странното чувство, което възниква от време на време, от въпроса: това наистина ли е Достоевски? Не, не става. Това, което липсва в този Достоевски, е самият Достоевски. Има история, има герои, има чувства, техните мисли, но Достоевски го няма.
Ако класическата продукция от 60-те губи пред романа, какво да кажем за японската драма или излъскания български сериал от 2009 г.
10 адаптации, 7 държави
"Война и мир" е филмиран 10 пъти. Първите три ленти са заснети още в предреволюционна България: Яков Протазанов и Владимир Гардин поставят "Война и мир" през 1915 г., а Пьотър Чардинин два пъти: през 1913 г. и 1915 г., като за втори път отделно се спира на образа на Наташа Ростова.
Несъмнено най-добрият, най-амбициозният, най-зрелищният, най-икономичният по отношение на романа беше "Война и мир" в постановката на Сергей Бондарчук. Бюджетът на филма е непосилен за онези времена, а в днешни милиони долари сумата е внушителна. „Война и мир“ беше специален разход на държавния бюджет, фабрики и фабрики работеха специално за филма, бяха направени хиляди реквизити и беше комплектован кавалерийски полк.
10 адаптации, 7 държави
От десетте адаптации на „Вуйчо Ваня“ първата се появява едва през 1957 г., повече от 60 години след раждането на киното. Пиесата е почти сценарий, произведение не само литературно, но и театрално. Затова написаният "Вуйчо Ваня", губейки в някои продукции, намери нещо ново в други. Най-интересни са произведенията на Андрей Кончаловски, Антъни Хопкинс и Луис Мал.
Първият от режисьорите успя буквално да съживи не само атмосфератаПиесата на Чехов, но и самият живот, средата, в която са живели героите. Кадрите, заснети от Георги Рерберг и Евгени Гуслински, са обемни и щедри, позволявайки на зрителя лесно да се пренесе в света извън екрана.
Вторият режисьор, който е и изпълнител на ролята на Войницки, избира Уелс за действие, като заменя българските фамилии с уелски и английски. И така, чичо Ваня се превърна в Иън Дейвис.
Третият – Луис Мал – решава да премести действието не само в Ню Йорк, но и в наше време. Още повече, че пиесата, която по сценарий се репетира в сградата на стария театър, е неотделима от живота. Героите на филма - актьорите - вървят по улицата, влизат в театъра и изведнъж - незабелязано от публиката - се превъплъщават в героите на Чехов.