7.3. Инкасова форма на плащане

Една от най-балансираните форми на сетълмент, както за купувача, така и за доставчика, ще бъде сетълментът за събиране.

Документарно инкасоили събиране на стокови документи е нареждане от износителя до неговата банка да получи от вносителя сумата на плащането по договора срещу прехвърлянето на стока и други документи и да кредитира постъпленията по неговата сметка. Събирането се използва при сетълменти както при условията на плащане в брой, така и при използване на търговски заем.

Единните правила определят видовете събиране, процедурата за предоставяне на документи за плащане и извършване на плащане, приемане, процедурата за уведомяване за плащане, приемане или неплащане (неприемане), определят задълженията и отговорностите на страните, дават единно тълкуване на различни условия и разрешават други въпроси.

Съгласно Единните правила инкасо е операция, извършвана от банките въз основа на получени инструкции с документи с цел:

получаване на акцепт и/или плащане;

издаване на търговски документи срещу акцепт и/или плащане;

издаване на документи при други условия.

Участниците в инкасовата операция са:

принципал - клиент, който поверява инкасовата операция на своята банка;

ремитираща банка - банка, на която принципалът поверява операцията по инкасо;

събираща банка - всяка банка, която не е ремитент, участваща в операцията по изпълнение на инкасо нареждане;

представяща банка - банка, която директно получава плащане или акцепт, извършва подаването на документи на платеца;

платец - лице, на което трябва да се представят документи по нареждане за събиране.

Разплащанията под формата на събиране се извършват по следната схема.

След сключването на договора,, в който страните уговарят чрез кои банки ще се извършват разплащанията, износителят изпраща стоките в съответствие с условията на сключения договор. След като получи транспортни документи,от транспортната организация, износителят подготвя набор от документи, който включва търговски и, евентуално, финансови документи, и го представя на своята банка (превеждаща банка) при нареждане за събиране.

След получаване на документите от главницата, изпращащата банка ги проверява според техните външни характеристики, които са посочени в нареждането за събиране, след което действа в съответствие с инструкциите на принципала, съдържащи се в тази инструкция и Единните правила.

Превеждащата банка изпраща документите до получаващата банка,, която обикновено е банката на страната вносител. Той уведомява за това вносителя, който се съгласява да плати, срещу което получава документи за собственост. По-нататък банката на вносителя превежда средствата към банката на износителя, която ги кредитира по сметката на последния.

В зависимост от видовете документи, с които се извършва инкасо операцията, има два вида инкасо:

чисто събиране,т.е. събиране на финансови документи, които включват чекове, менителници, разписки за плащане и други документи, използвани за получаване на плащане в пари;

документално инкасо,т.е. събиране на търговски документи, които могат или не могат да бъдат придружени от финансови документи.

Банката обработва финансови и при необходимост търговски документи само въз основа на получени инструкции. Ако две или повече банки участват в едно и също събиране (една в собствената си страна и една в чужбина), инструкциите, дадени на банките, може да идват отизносител или друга банка, действаща от името на износителя. Тези инструкции за действие са известни като „нареждания за събиране“. Именно в тях се установява кое събиране е необходимо: чисто или документално.

Ако чуждестранният купувач откаже да плати или приеме менителницата, не успее да се съобрази с изискванията на износителя, банката, която контролира стоките, може да нареди стоките да бъдат складирани и след това продадени или повторно изпратени според указанията на износителя.

Контрол върху стоките може да се поддържа само чрез документарно инкасо, тъй като банката обработва търговски документи. При чисто събиране износителят ще достави търговски документи директно на чуждестранния купувач, като му прехвърли контрола върху стоките и не настоява за плащане или приемане на сметката като предварително условие. Следователно износителят трябва да се довери на купувача.

Инкасовата форма на плащанеот гледна точка на износителя има определени предимства и недостатъци. До известна степене по-изгодно за вносителя,тъй като банките защитават правото му върху стоките, докато документите не бъдат платени или проектите не бъдат приети (освен ако, разбира се, износителят е дал инструкции за издаване на документи без плащане). Правото върху стоките се предоставя на вносителя с документи за собственост, които той встъпва във владение след плащането им (приемане на менителници).

Документите, получени от вносителя за проверка, остават на разположение на банката до момента на тяхното плащане (приемане на менителници), а в случай на неплащане се връщат на банката с посочване на причините за неплащането (неакцептирането). Това предимство обаче не винаги може да се реализира. Така че вносителят може да получи стоките (например според една от оригиналните товарителници, изпратени от износителя с капитанската поща) до моментапредставяне на документи пред него. В този случай се увеличава рискът от необосновано забавяне на плащането от страна на купувача, отказ за плащане на стоката и други.

Инкасовият начин на плащане е изгоден и за вносителите, тъй като предполага плащане за реално доставените стоки, а разходите за извършване на инкасо операция са относително малки.

Разплащанията под формата на събиране позволяват на банките да контролират навременността на получаване на плащането, но банките, като правило, нямат реално влияние върху вносителя, за да ускорят плащането (приемането) на документи.

Основните недостатъци на инкасовата форма на плащане:

- продължителността на "течането" на документи през банките и съответно периода на тяхното плащане (приемане) - от няколко седмици до месец или повече;

- вносителят може да откаже да заплати представените документи или да няма разрешение за прехвърляне на валута в чужбина. В този случай износителят ще поеме разходите, свързани със съхранението на стоките, продажбата им на трета страна или транспортирането им обратно до тяхната страна.

В тази връзка могат да се използват различни методи за ускоряване и допълнителна сигурност на плащанията при сетълменти за събиране.