ацетилова киселина
Това лекарство е може би най-известното в света и е в аптечката на всеки дом. Ацетиловата киселина, наричана още аспирин, се появява в Европа през 18 век. Но не във вида, в който го виждаме днес.
Това беше кората на дърво, донесена от Перу, с която индианците лекуваха треска в родината си. Индийското име "кина-кина" очевидно е било трудно за произнасяне за жител на Европа и "кина-кина" е преименувано на "хину". Кората се смила на прах и се използва при треска. Цената на лекарството беше невероятно висока, така че те започнаха да търсят заместител.
През 1850 г. салициловата киселина е изолирана от върба (между другото, върбата на латински е "salix"). Но това лекарство беше твърде скъпо. Отново започнахме да търсим заместник. Оказа се, че киселината се съдържа в друг храст - спирея. И то в много по-голямо количество, отколкото във върбата. Но отделяното вещество дразнеше твърде много лигавицата и не беше особено подходящо за поглъщане. Историята мълчи на кого е хрумнала идеята да прикрепи ацетилов (оцетен) радикал към полученото вещество. В името "Аспирин" се съдържа първата буква от думата "ацетил" и коренът на името на дървото "-spir-". Промишленото производство на аспирин от фенол започва през 1893 г.
Нито едно лекарство не може да се сравни с аспирина по отношение на производството: само в САЩ се произвеждат около 12 хиляди тона годишно! В нашите аптеки аспиринът е известен като ацетилсалицилова киселина, но лекарството се произвежда от различни компании под още 60 наименования.
Първоначално ацетиловата киселина се използва само за намаляване на температурата.
Дългото търсене на болкоуспокояващи, нестероидни противовъзпалителни и антипиретични лекарства с потискане на синтеза на простагландин върна науката към аспирина. Ацетилова киселина, както и нови лекарства (бутадион, ибупрофен,Тези качества притежават "Индометацин", "Кетопрофен", "Ортофен", "Пироксикам", нифлумова киселина и др. Аспиринът тук не се оказа най-добрият от изброените, но нито едно лекарство не може да се сравни с него по универсалност. За да засилим аналгетичния ефект, решихме да създадем комбинирани препарати, където същият аспирин ще остане в основата: Асфен, Аскофен, Кофецил, Цитрамон, Седалгин (по-активен).
Ацетиловата киселина мълчаливо е получила друго име - оцетна киселина. Неговите свойства не се ограничават до облекчаване на болката и понижаване на температурата. В малки дози може да разреди кръвта. Това се смяташе доскоро. Въпреки това медицинските светила след последните проучвания започнаха да се съмняват: наистина ли аспиринът е безвреден? Той разрежда кръвта, но в същото време блокира отстраняването на токсините (отпадъчни продукти) от тялото ни. Нестероидните лекарства ("Аналгин", "Ибупрофен", "Парацетамол", "Аспирин" и др.) Разширяват еферентната артериола на бъбреците, като в крайна сметка намаляват количеството образувана урина. Появява се излишък от течност, който тялото е принудено да отстрани, така че включва засилената, "аварийна" работа на потните жлези, "изнасяйки" топлината с течността. Получаваме същия ефект, за който приемаме аспирин. За проблема нямаше да се говори, ако само потните жлези можеха да отстранят същото количество отпадъчни продукти като бъбреците. Но с диафоретичен ефект значителна част от токсините все още остават в нас, което в крайна сметка води до увреждане на вътрешните органи. Този негатив обаче не трябва да се приписва само на аспирина. По подобен начин ще действат и познатата ни липа, малинка-калинка и други бабини рецепти. Основното тук е повишената работа на потните жлези и последващия резултат.
За да перифразираме великата фраза: притежаванездравна информация. За каквото и да я използвате (антипиретик, аналгетик или "всички заедно"), ацетиловата киселина трябва да се използва с голямо внимание и само по препоръка на лекар.