AFA за Karpin даде сигнал за събуждане - Преглед на пресата -if() - endif - Каталог със статии -
Карпин и неговия екип
Миналата неделя се навършиха точно 7 месеца, откакто Микаел Лаудруп пое Спартак Москва. Датата не е твърде кръгла, но все пак дава основание за определени изводи. През този период, като правило, вече е възможно безпогрешно да се различи векторът на развитие на отбора, контурите на неговата игра. И в същото време да разбере дали е в състояние да постигне, под ръководството на този ментор, резултата, към който са ориентирани нейното ръководство и фенове. И нека генералният директор на червено-белите Валери Карпин, давайки кредит на доверие на Лаудруп, призова да се броят пилета (тоест точки) до есента на тази година. Не са отменени и междинните резултати в спорта, както и оценките на специалисти и фенове. Освен това в случая със Спартак може да се окаже, че есенните изчисления ще се окажат много по-тъжни от предсезонните. Звънецът за събуждане по този въпрос звъни с мощ и сила за Карпин, който пое отговорността за избора на старши треньор точно сега. Има само четири кръга назад в първенството на българската Висша лига, но Спартак вече има две загуби (толкова например отборът имаше в края на цялото първенство през 2006 г.). Освен това, нека бъдем обективни, и двамата му нарушители - Кубан и Москва, въпреки цялата си добра скромност, едва ли ще могат да се намесят в битката за наградите, а Спартак не отговаря на състава и амбициите. Нещо повече: в момента победите над отбора на Лаудруп и за двата клуба остават единствените в шампионата. На сметката на червено-белите също има само една победа - над бедстващите в турнира съотборници от Налчик, и то получена в игра с две остриета в никакъв случай за категорично предимство. Всъщност в нито един от мачовете от настоящия шампионат подопечните на Лаудруп не изглеждаха по-силни от съперника си. И с този багаж те заложиха за себе синеобещаващо десето място. Е, в испанския пример с Хетафе Лаудруп завърши 14-и преди година, но това не му попречи да мине строг кастинг от Валери Карпин, който търсеше треньор за българския топклуб. Не, положението на Спартак не е трагично, разбира се. Колко трагична е разликата от пет точки, която разделя дуото лидери от Спартак. Трагедията е липсата на борбеност, почтеност на отбора, който е обречен да се бори само за златото и завръщането на така обичаната от феновете дантелена игра. Няма да има злато-2009. За съжаление това вече е ясно, нека ни простят почитателите на Спартак за толкова ранния песимизъм. Просто няма предпоставки за шампионата, въпреки многомилионните разходи за трансфери в извън сезона. След като се забиха в тесните граници на лимита на легионерите, Спартак не спечели абсолютно нищо. Например Алекс, разбира се, е страхотен в определянето на стандарти, а това е важно оръжие в съвременния футбол. Но, разбирате ли, много по-важно е сплотеността на отбора, способността на всички играчи да говорят на един футболен език. Изключително трудно е да се различат тези качества дори под микроскоп в настоящия екип на Laudrup. Не искам да започвам да говоря за прословутия дух на Спартак, но, уви, няма да можете да го намерите и в съблекалнята на червено-белите. Може би Павленко или Бояринцев биха могли да допринесат за неговото възраждане, но те дори не са близо до състава. И така, къде са те, ярки перспективи на Спартак? Какво донесе на Спартак бившият гениален футболист Микаел Лаудруп, какви са успехите му за не толкова краткия 7-месечен период? Освен трудно извоюваната победа над ЦСКА в края на сезон 2008, нищо друго не идва на ум. Има ли още нещо? Осмо място в миналогодишното първенство, безславен резултат от представянето в Купата на УЕФА и накрая текущото десетопозиция във Висшата лига - това всъщност е всичко. И това след дълго и задълбочено търсене на достоен кандидат за треньорския пост! Спомням си, че миналата година Станислав Черчесов, който тогава оглавяваше Спартак, беше под критика, като имаше много по-положителни резултати. Суха статистика: към момента на уволнението на Черчесов отборът на Спартак беше четвърти в класирането, на пет точки зад лидера на златната надпревара Рубин. А до второто място, също място в Шампионската лига, бяха само един хвърлей - три точки. В същото време червено-белите бяха начело по отбелязани голове и неведнъж през сезона блеснаха волеви качества, спасявайки наглед безнадеждни мачове. Честно казано, сбогуването с легендите на Спартак Егор Титов и Максим Калиниченко, сполетяло Черчесов, се оказа грозно. Друг е въпросът обаче дали може да е различно. И, отбелязваме между другото, Карпин и Лаудруп не бързаха да ги върнат в редиците на Спартак, въпреки изпитанията на Титов през изминалия извън сезона. Въпреки че можеха, всички възможности бяха налични. В резултат на това Егор беше търсен само в Казахстан, а Максим - в Украйна, което вероятно отново трябваше да стане храна за размисъл относно лоялността на действията на Черчесов, когото други горещи глави бяха готови да анатемосват. Какво тогава да правим със злополучните господа Карпин, Лаудруп и техния червено-бял влак, който без никакъв ентусиазъм се движи по пътя на турнира още 26 кръга?