Ахияр Хакимов е летописец на своя народ – Култура и изкуство, Общество
Ахияр Хакимов е летописец на своя народ
Ахияр Хакимов е роден през 1929 г. в село Новоянбеково в Белебеевския кантон на Башкирската автономна съветска социалистическа република, сега Давлекановски район на Република Башкортостан. Дядо му е от дворянско семейство, служил е като офицер в царската армия, участвал е в боевете за Шипка. Ахияр рано остава сирак и е отгледан от баба си. На 14-годишна възраст, добавяйки възрастта си, той отива доброволец на фронта. В състава на 103-та гвардейска стрелкова дивизия на 3-ти украински фронт участва в битките срещу нацистите. За смелост и смелост е награден с орден „Отечествена война“ II степен, Червена звезда, медали „За храброст“, „За превземането на Виена“, „За победата във Великата отечествена война 1941-1945 г.“. Най-тежките изпитания, които преживява по фронтовете на войната, дават богат документален материал за много разкази и романи.
След демобилизация от редиците на Съветската армия Ахияр Хакимов постъпва в Давлекановското педагогическо училище. След дипломирането си работи като учител в Узбекистан. През 1951-1953 г. е главен учител, директор на Старо-Мусинската гимназия на Кармаскалския район. През 1961 г. завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет на името на М. В. Ломоносов, учи в аспирантура в Института за световна литература на името на М. Горки, защитава докторска дисертация.
През 1971 г. излиза разказът на Ахияр Хакимов „Гълбика“, посветен на живота на строителите. Историческите романи "Кожена кутия", "Звукът на Домра" бяха нов крайъгълен камък в творческата биография на писателя. Те колоритно и колоритно показаха вековната борба на башкирския народ за своята независимост.
Повестта "Кущиряк", издадена през 1982 г., е посветена на живота на съвременното село. Пародиен сюжет, ироничен стилРоманът откри нов аспект на художествения маниер на писателя. Неговите разкази "Байга", "Куция вълк", "Светкавици", "Мост", "Прелетни птици", "Алтънчеч" описват различни периоди от Великата отечествена война.
През последните години от живота си Ахияр Хакимов работи особено плодотворно. Писателят успява да създаде обемни по форма и епични по съдържание романи, посветени на важни етапи от живота на народа. Романът "Млечният път" разкрива социалната атмосфера на военното време, трагедията на личността в тоталитарната система. Ако в романа голямо място заема трагичната съдба на съпругата на червения командир Нурания, прекарала нечовешки мъки и страдания във фашистки концлагери, то в разказа „Ешелон“, напротив, е изобразена съдбата на пленения Ирназар Исламгулов, който след освобождението преминава през ада на съветския концлагер.
В романите "Ураган" и "Няма спасение от бурята" отношението на башкирската интелигенция към Октомврийската революция, старите и новите ценности е на преден план и се отразява трагичната съдба на хората в условията на репресии.
Ахияр Хакимов беше известен и като опитен преводач. Превежда на български език много свои творби, разказите на Фарит Исангулов, народния башкирски епос „Урал Батыр“. Произведенията на самия писател са превеждани на български, публикувани са в преводи на украински, казахски, узбекски, таджикски, туркменски, азербайджански, татарски и естонски. Част от произведенията му са публикувани в България, Унгария, Чехословакия, Франция.