Акрополът на Атина Партенон
Палче момчето израсна до задник!
Акрополът на Атина Партенон
ПАРТЕНОН, главният храм на атинскияАкропол, посветен на Атина Партенос (т.е. Девата), богинята покровителка на града. Строителството е започнало през 447 г. пр. н. е., освещаването на храма се е състояло на фестивала на Панатенеите през 438 г. пр. н. е., но украсата (главно скулптурна работа) е продължила до 432 г. пр. н. е. Партенонът е шедьовър на древногръцката архитектура и символ на гръцкия гений.
Новият храм е издигнат на най-високата точкаАкропола(от гръцки "акра полис" - "горен град"), на мястото, посветено на боговете. Древните храмове вероятно са били малки по размер и следователно не е било необходимо значително изравняване на Акропола. Въпреки това през 488 г. пр.н.е. тук е положен нов храм, за да благодари на Атина за победата над персите при Маратон. Неговите размери по отношение на плана са много близки до сегашния Партенон и затова в средата на южния склон беше необходимо да се издигне подпорна стена и да се положат варовикови блокове в основата, така че южният ръб на строителната площадка да се издига над скалата на Акропола с повече от 7 м. Замисленият храм беше периптер, който очевидно имаше 6 колони отстрани на краищата и 16 отстрани страни (преброяване на ъгловите колони два пъти). Неговият стилобат (горна платформа) и стъпалата, както и самите колони, както и други конструктивни елементи, са направени от мрамор (или поне са били замислени като мрамор). Когато през 480 г. пр.н.е Персите превзеха и ограбиха Акропола, храмът в процес на изграждане, който по това време беше доведен само до височината на втория барабан от колони, беше унищожен от пожар и работата беше прекъсната за повече от 30 години. През 454 пр.н.е съкровищницата на делийския морски съюз е прехвърлена в Атина, където Перикъл тогава управлява, и скоро, през 447 г. пр. н. е., строителните работина почти готов обект възобновена. Партенонът е издигнат от архитектите Иктин и Каликрат (наричан още Карпион), както и Фидий, който е отговорен основно за скулптурата, но освен това извършва общ надзор на напредъка на работата по Акропола. Създаването на Партенона е част от завладяването на Атина от Перикъл, не само във военната и икономическата област, но и в религията и изкуството.
Относно по-нататъшната съдба на храма знаем, че около 298 г. пр.н.е. атинският тиранин Лахар премахва златните плочи от култовата статуя на Атина, а през 2в. пр.н.е. Пострадалата от пожара сграда е основно ремонтирана. През 426 г. сл. н. е Партенонът е превърнат в християнска църква, първоначално Св. София. Очевидно по същото време, през 5-ти век, статуята на Атина е транспортирана до Константинопол, където впоследствие загива в пожар. Първоначалният главен източен вход е бил затворен от олтарната апсида, така че сега западният вход е станал главен през стаята зад вилата, преди това отделена от глуха стена. Направени са и други промени в оформлението, като в югозападния ъгъл на храма е издигната камбанария. През 662 г. храмът е преосветен в чест на Пресвета Богородица („Панагия Афиниотиса“).
След турското завоевание ок. 1460 г. сградата е превърната в джамия. През 1687 г., когато венецианският командир Ф. Морозини обсажда Атина, турците използват Партенона като барутен склад, което води до катастрофални последици за сградата: нажежено гюле, което влетя тук, предизвика експлозия, която унищожи цялата му средна част. Тогава не е извършен ремонт, напротив, местните жители започнаха да разглобяват мраморни блокове, за да горят вар от тях. Назначен през 1799 г. за британски посланик в Османската империя, лорд Т. Елгин получава разрешение от султана да изнася скулптурите. През 1802–1812 г. лъвският дялОцелялата скулптурна украса на Партенона е транспортирана до Великобритания и поставена в Британския музей (някои от скулптурите се озовават в Лувъра и Копенхаген, въпреки че някои остават в Атина). През 1928 г. е създаден фонд, който си поставя за цел, доколкото е възможно, да постави на мястото падналите колони и блокове от антаблемент, а на 15 май 1930 г. е открита северната колонада на храма.
Партенонът в сегашната си форма е дорийски периптер, стоящ върху три мраморни стъпала (обща височина около 1,5 м), имащ 8 колони в краищата и 17 отстрани (ако преброите ъгловите колони два пъти). Височината на перистилните колони, съставени от 10–12 барабана, е 10,4 м, диаметърът им в основата е 1,9 м, ъгловите колони са малко по-дебели (1,95 м). Колоните имат 20 канелура (вертикални улуци) и се стесняват нагоре. Размерите на храма в план (според стилобата) са 30,9 × 69,5 м. Вътрешността на храма или целата (външен размер 21,7 × 59 м) е издигната над стилобата с още две стъпала (обща височина 0,7 м) и има шестколонни простилни портици в краищата, чиито колони са малко по-ниски, отколкото във външната част лоннаде. Cella е разделена на две стаи. Източният, по-дълъг и наречен хекатопедон (вътрешен размер 29,9x19,2 m), беше разделен на три кораба от два реда от 9 дорийски колони, които се затваряха в западния край с напречен ред от три допълнителни колони. Предполага се, че е имало и втори слой от дорийски колони, който е бил разположен над първия и е осигурявал необходимата височина на таваните. В пространството, ограничено от вътрешната колонада, е имало колосална (висока 12 м) хризоелефантинна (изработена от злато и слонова кост) култова статуя на Атина от Фидий. През 2 век AD той е описан от Павзаний и общият му вид е известен от няколко малки копия и множество изображениямонети. Таваните на западната целла (вътрешен размер 13,9x19,2 м), наречена Партенон (тук се съхраняваха съкровищницата на Делийската лига и държавният архив; с течение на времето името се пренесе върху целия храм), почиват на четири високи колони, вероятно йонийски.
Всички елементи от конструкцията на Партенона, включително керемидите и стъпалата на стилобата, са изсечени от местен пентелски мрамор, почти бял веднага след изкопаването, но с течение на времето придобиващ топъл жълтеникав оттенък. Не е използван хоросан или цимент, полагането е извършено на сухо. Блоковете бяха внимателно напаснати един към друг, хоризонталната връзка между тях беше осъществена с помощта на I-образни железни скоби, поставени в специални жлебове и запълнени с олово, вертикалната връзка беше направена с помощта на железни щифтове.
На 92 метопа са представени сцени на бойни изкуства: богове и великани от изток, лапити и кентаври (те са най-запазени) от юг, гърци и амазонки от запад, участници в Троянската война (предполага се) от север. Скулптурната група на източния фронтон изобразява раждането на Атина, която, напълно въоръжена, изскача от главата на Зевс, след като богът ковач Хефест отрязва главата му с брадва. Групата от западния фронтон представя спора за Атика между Атина и Посейдон, когато маслиновото дърво, представено от богинята, е признато за по-ценен дар от източника на солена вода, открит в скалата от Посейдон. От двете групи са оцелели няколко статуи, но дори от тях става ясно, че това е голямо художествено творение от средата на 5 век. пр.н.е.
Барелефната лента на върха на целата (обща дължина 160 m, височина 1 m, височина от стилобата 11 m, общо около 350 фута и 150 конни фигури) изобразяваше Панатинското шествие, което всяка година предлагаше на Атинаново облекло - пеплос. От северната и южната страна са представени конници, колесници, граждани на Атина, движещи се от запад на изток, а по-близо до главата на процесията са музиканти, хора с дарове, жертвени овце и бикове. По протежение на западната крайна стена, над портика, има групи кавалеристи, стоящи до конете си, качени на тях или вече напускащи (тази част от барелефа остана в Атина). В източния край е централната група на процесията, състояща се от свещеника и жрицата на Атина с трима млади слуги: свещеникът получава сгънатия пеплос. Отстрани на тази сцена са фигурите на най-важните богове от гръцкия пантеон. Те са разделени на две групи и са обърнати с лице навън, към ъглите на сградата, сякаш наблюдават приближаването на процесията. До тях отдясно и отляво са две групи граждани или длъжностни лица, а по краищата бавно се движат хора, водещи шествието.
Скрупулната обмисленост на конструкцията на Партенона, която има за цел да лиши сградата от механична праволинейност, да й придаде жизненост, се проявява в редица „усъвършенствания“, които се откриват само със специално проучване. Ще споменем само няколко. Стилобатът леко се издига към центъра; ъгловите колони на крайните фасади са леко наклонени към средата, а двете средни, напротив, към ъглите; стволовете на всички колони имат леко подуване, entasis, в средата; предната повърхност на антаблемана е леко наклонена навън, а фронтонът навътре; диаметърът на ъгловите колони, видими на фона на небето, е малко по-голям от останалите и освен това те представляват сложна фигура в напречно сечение, различна от кръга.
Много части от сградата бяха боядисани. долна повърхностехината (разширенията на капителите на колоните) е червена, както и тенията (поясът между архитрава и фриза). Червено и синьо са използвани от долната страна на стрехите. Мраморните кесони на тавана на колонадата бяха оцветени в червено, синьо и златно или жълто. Цветът е използван и за подчертаване на елементите на скулптурата. Бронзови венци са използвани и в декора на сградата, за което свидетелстват дупки, пробити в архитрава за тяхното закрепване.