Активно разкаяние
1. Концепцията за институцията на активното съжаление 6
1.1 Наказателноправно значение на активното съжаление 11
2. Освобождаване от наказателна отговорност във връзка с деятелно разкаяние 15
2.1. Особени видове освобождаване от наказателна отговорност в 23
връзка с активно разкаяние
Литература 27
Идеите за хуманизъм и справедливост в момента придобиват характер на тенденция в наказателноправната политика и намират отражение в наказателното право в процеса на диференциация на наказателната отговорност и индивидуализация на наказанието. От една страна, това се изразява в затягане на наказателната репресия чрез установяване на строги санкции за извършване на тежки и особено тежки престъпления, от друга страна, в хуманизиране на наказателното законодателство чрез осигуряване на възможност за освобождаване от наказателна отговорност и наказание в случай, че лицата извършват леки престъпления за първи път. В науката и законотворчеството се наблюдава засилване на търсенето на алтернативни форми за разрешаване на наказателноправни конфликти чрез стимулиране на виновното лице към доброволни действия за минимизиране на причинената му вреда и разширяване на насърчителните мерки за въздействие върху посткриминалното му поведение. Това обстоятелство прави целесъобразно изследването на системата на действащото наказателно законодателство от гледна точка на разбирането на неговия превантивен потенциал и реализирането на превантивни възможности, които се проявяват, наред с другото, в прилагането на института на деятелното разкаяние.
В същото време някои проблеми на института на деятелното покаяние остават нерешени и до днес, някои от тях са получили противоречиви тълкувания и изискват не само допълнително проучване, ноно и търсенето на нови подходи за отстраняване на отбелязаните противоречия. Такива проблемни въпроси, според дисертанта, включват: несъвършенството на законодателната уредба на института, изразяващо се в неизползване на чужд опит в уредбата на деятелното покаяние; липса на ясни критерии за активно покаяние и системен подход към тази институция; липса на разработване на критерии за определяне на ефективността на прилагането на правилата за освобождаване от наказателна отговорност във връзка с активно разкаяние. Недостатъчното проучване на нормите за активно разкаяние (поради тяхната новост) и липсата на утвърдена практика за прилагане на тези норми пораждат определени трудности при решаването на конкретни наказателни дела в съдебната практика.
1. Концепцията за институцията на активното покаяние
Институцията на деятелното разкаяние за престъпление, въведена през 1997 г. в наказателния процес, все повече привлича вниманието на участниците в наказателния процес, практиците и учените. Всяка година около четиридесет хиляди наказателни дела се прекратяват от следователи, следователи на органи на вътрешните работи, прокуратури и съдилища във връзка с активно разкаяние (през 1999 г. - 37 610, през 2000 г. - 35 936, през 2001 г. - 46 647).
В същото време само наличието на закон за активно покаяние не е доказателство, че мнозинството от извършилите престъпления доброволно се предават, признават вината си, разкайват се за делата си и няма да поемат отново на престъпен път. Някои от тях, признавайки вината си и „разкайвайки се” за извършеното престъпление, се опитват по този начин да избегнат наказателна отговорност и наказание. Следователно индивидуалните признаци на активно разкаяние не винаги могат да служат като основание за освобождаване от наказателна отговорност.
В товаВъв връзка с това са важни не само въпросите за установяване на признаци на активно разкаяние, но и доказване, правилната правна оценка на тяхната доброволност и своевременност, причините и мотивите за такова поведение на заподозрения, обвиняемия, подсъдимия.
Ето защо усъвършенстването на механизма за прилагане на института за активно разкаяние на заподозрения, обвиняемия, подсъдимия в областта на наказателния процес в момента е от голямо правно и превантивно значение.
Покаянието от морална и психологическа гледна точка се определя като "мъчително чувство, свързано с мисълта, че нещата не вървят по начина, по който трябва да вървят според съвестта. Покаянието съдържа намерението да следваш гласа на съвестта в бъдеще." [2]
Активното разкаяние, въпреки че отразява личното, психологическо отношение на субекта към извършеното престъпление и се изразява под формата на чувства, съжаление за деянието, трябва да намери своето обективно потвърждение в реални, правно предвидени активни действия.
Правно значение има само такова разкаяние, което се изразява в конкретни действия. Мислите, психическото състояние на човек, ако не са изразени външно под формата на конкретни действия, постъпки, не са обект на наказателноправна оценка[3] .
За да има признаци на активно покаяние, е необходимо да се вземе предвид не само фактът на покаяние и признание за вината по време на предварителното разследване и в съда, но също така е необходимо да се сравни с тях цялото поведение на лицето след извършване на престъплението и по време на производството, по-специално истинността, пълнотата и последователността на неговите показания, активността по въпросите на обезщетяването на причинените вреди, допринасяйки за разкриването на престъплението, установяването на нови доказателства д.
Активно разкаяниее съзнателен и ефективен механизъм за законосъобразно поведение на лицето след извършване на престъпление. Тя е от голямо значение не само за социализацията на субектите, разкриването, разкриването и разследването на престъпленията, но и за прилагането на принципите на справедливостта, хуманизма и законността.