Актуални проблеми на извънболничната педиатрия в България
Общо през 2004 г. в системата на Министерството на здравеопазването и социалното развитие на България работят 60,4 хил.педиатри<2 (от тях около 50 хил. в АПУ), при осигуреност 20,0 на 10 хил. деца на възраст 0-17 години. От общия брой на тези специалистиучастъкови педиатри- 22 хил. Тяхната обезпеченост е около 77%, в т.ч. 80% в градовете и 50% в селските райони.
И днес Концепцията за опазване на здравето на децата в България до 2010 г., която се разработва с наше участие, се базира на поне три основни компонента:
- държавна защита на здравето и правата на детето, интересите на семейството;
- междуведомствено интегриране на усилията в тази посока;
- активно участие на самото население, родители, деца и юноши.
Отчитайки задачите, които стоят пред съвременната педиатрична наука и практика, ние сме убедени, че е необходимо да се разшири мрежата от такива отделения в България, като се създаде поне по един във всеки федерален окръг като своеобразен образователен, методичен и информационен център, който също би могъл да допринесе за приемането на оптимални, специфични за региона организационни и управленски решения по проблема.
В същото време, отдавайки почит на активната житейска позиция, особено през последните години, на служителите от поликлиничните отделения по педиатрия (В. А. Доскин, А. Г. Грачева, Т. Г. Авдеева и др.), техните иновации, безспорната им приоритетна роля в осигуряването на нормалното функциониране на първичната връзка на детската служба в България - което изисква специална дискусия - значението на подобряването на дейностите в тази посока и отделите по обществено здраве и здравеопазване на медицинските университети също е очевидно.
Въпреки оптимистичните доклади от териториите за създаване на клонове (офиси) на МСП, ние сме наясно, че преходниятпериодът в това отношение, имайки предвид преди всичко амбулаторния му стадий, все още не е приключил.
Междувременнопроверката и проучването на опита на място показаха осезаем недостиг на тези специалисти, дължащ се, на първо място, на очевидно недостатъчната им подготовка за работа в специфичните условия на амбулаторията, необходимостта от подходящ контрол от страна на структурите на Министерството на здравеопазването и социалното развитие на България, отговорни за обучението на персонал.
Предсказаната от нас вероятно вече необратима ситуация с организацията на работата на юношите общопрактикуващи лекари в детските поликлиники изглежда особено остра. Бяхме убедени - и нашето изследване потвърди това - че, имайки богат опит в работата с юноши, тези специалисти трябваше да бъдат въведени в персонала на детските клиники като консултанти на участъковите педиатри. Междувременно само през последните 5 години броят на подрастващите терапевти, работещи в APU (главно мрежа за възрастни), е намалял наполовина: от 2000 през 2000 г. на 1000 през 2004 г. (както и осигуряването им - съответно от 2,8 до 1,4 на 10 000 юноши на възраст 15-17 години). Те обясняват нежеланието си да работят в педиатричната мрежа преди всичко със значителната загуба на заплати в системата на задължителното медицинско осигуряване, когато се преместят в детски APU.
Днес има сериозни опасения, че детската поликлиника е „загубила” професионалист, който би могъл да окаже квалифицирана помощ на подрастващите. Поне за ясно продължителен период на преразглеждане и прилагане на университетски образователни програми и следдипломно обучение на областни педиатри по проблемите на юношеството на 15-17 години, които все още са малко известни за тях.
- определяне на потребностите на териториите от подрастващи общопрактикуващи лекари и осигуряване на специализацията им по педиатрия при работа вдетски APU;
- изготвяне на информационно писмо относно реда за атестиране на лекари, преминали на работа в детски APU от длъжности юноши общопрактикуващи лекари;
- разработване на учебен план за специализация на юноши терапевти по педиатрия.
III. Някои проблеми на общата медицинска практика в педиатрията. „Заплахите“ за постепенното изместване на местния педиатър в България с общопрактикуващ лекар (ОПЛ), въпреки уверенията, продължават да се случват, като вече има и документални доказателства.
Със същия документ е одобрен Правилник за организацията на дейността на областния педиатър. Трябва да припомним, че повече от две десетилетия APU на страната се ръководи от Заповед на Министерството на здравеопазването на СССР от 19 януари 1983 г. № 60 „За по-нататъшното подобряване на извънболничната помощ за детското население в градовете“, изготвена с наше участие. Новият регламент, който, разбира се, е до голяма степен разширен, като се вземат предвид специфичните изисквания на времето, въпреки това не съдържа много фиксирани позиции от работата на този специалист, особено от превантивен характер. Говорим за забравяне на функциите за работа със семейството, провеждане на здравно образование и хигиенно възпитание, приемственост с женските консултации, повишаване на квалификацията, субординация на този специалист и др.
В тази връзка не могат да не предизвикват безпокойство резултатите от проведените експертизи и изследвания в редица територии на България, които показват доста ниско ниво на познания на местните лекари в актуални области, преди всичко профилактична педиатрия (Таблица).
Раздел. Експертна оценка на нивото на обучение на модерен областен педиатър във водещите раздели на неговата дейност (в%)