Алексей Андреевич Туполев

Алексей Андреевич Туполев

Алексей Туполев. Генерален дизайнер на ASTC im. А. Н. Туполева

Алексей Туполев, единственият син на основателя на конструкторското бюро, е роден в Москва на 20 май 1925 г. Започва трудовия си живот в авиацията през 1942 г. като конструктор в 166-и завод в Омск, където е член на група специалисти, които осигуряват връзката между конструкторското бюро и производствения завод.

През 1943 г., с началото на отстъплението на нацистките войски от територията на Съветския съюз, Алексей Туполев, заедно с персонала на конструкторското бюро, се завръща в Москва. Още една година той продължава да работи на подобна длъжност като техник в 156-ия завод до сградите на конструкторското бюро, участва в конструирането на прототипи на самолети и създаването на авиационно оборудване, а през 1944 г. постъпва в Московския авиационен институт. През 1949 г. обучението в института завършва, а няколко години по-късно, през 1953 г., Алексей Туполев защитава първата си дисертация за степента кандидат на техническите науки.

По това време 156-ият завод е преименуван: сега е Московският машиностроителен завод "Опит". Започвайки работа като аеродинамичен инженер, А. А. Туполев в крайна сметка става заместник-главен дизайнер, а след това и главен дизайнер. През 1958 г. в конструкторското бюро е създаден нов отдел за разработване на ракети, ръководен от Алексей Туполев. Под негово ръководство се изпълняват шест ракетни програми, от които три са пуснати в масово производство. По-късно той става главен конструктор на самолета Ту-144, първия свръхзвуков реактивен самолет в историята на световната авиация. В края на 60-те години А. А. Туполев е назначен за заместник-генерален дизайнер и едновременно с това - заместник-началник на конструкторското бюро.

През 1992 г. среща на трудовия колективосвобождава А. А. Туполев от длъжността отговорен ръководител на ASTC, запазвайки функциите на генерален дизайнер за него. Алексей Андреевич Туполев - доктор на техническите науки (1963), член-кореспондент (1982), а по-късно - действителен член (1984) на Академията на науките на СССР. Има правителствени награди: орден „Знак на честта“ (1957 г.), орден „Червено знаме на труда“ (1966 г.), златен медал „Сърп и чук“ на Героя на социалистическия труд (1972 г.), орден „Българската народна република“ I степен (1986 г.). За разработката на БПЛА Ту-123 през 1967 г. е удостоен със званието лауреат на Държавната награда на СССР, а за участие в създаването на самолета Ту-154Б - званието лауреат на Ленинската награда (1980 г.).