Алкивиад (ок. 450-404 пр.н.е.). Атински генерал и държавник.
По произход Алкивиад принадлежи към едно от най-богатите и знатни семейства на атинската аристокрация. Бащата на Алкивиад Клиний е от знатен род на Скамбонидите, който води началото на рода до легендарния Аякс Теламонид и чрез него до самия Зевс. Майката на Алкивиад - Дейномах - дъщерята на Мегакъл, внук на известния атински законодател Клистен, произлиза от рода на Алкмеонидите. Чрез нея Алкивиад е свързан с Перикъл и в по-далечна степен с Кимон.
Предците по майчина линия отдавна са играли важна роля в историята на Атина и са участвали в най-важните събития от историята на Атина. Напротив, родът, към който принадлежи Алкивиад по баща, въпреки своята древност и благородство, не записва много известни имена в историята. Изключение може би е неговият дядо Алкивиад Стари, съратник на Клистен, който се опита да свали господството на атинската аристокрация и да трансформира държавната система в съответствие с демократичните принципи.
Що се отнася до Клиний, той беше известен с военните си подвизи. По време на войната с персите той оборудва триера за своя сметка и се отличава със смелост и смелост в морската битка при нос Артемизиум. Умира на петдесет и три години в битка с беотийците при Коронея през 447 г. пр.н.е. След смъртта му попечителството над Алкивиад и по-малкия му брат е поето от роднини по майчина линия – Перикъл и брат му Арифрон.
Алкивиад бил женен за Хипарет, дъщерята на най-богатия човек в цяла Гърция, когото атиняните уважавали заради благородния му произход, интелигентност, доброта и благочестив начин на живот. От този брак се ражда син. Алкивиад има друг син, Леотихид, от съпругата на спартанския цар Агис Тимей, но спартанците не признават Леотихид за свой цар.
Можем да кажем, че имаме биографии на двамаразлични Алкивиади. И така, в писанията на Лизий и Андокид той се появява като амбициозен и подкупващ, готов да продаде родината и приятелите си. Имат Алкивиад – гуляйджия, нечестивец и развратник, за когото нищо не е свято. Той е страхливец и предател, мислещ само за собственото си спасение. Той е отговорен за смъртта на атинската флота и поражението на Атина във войната. Талантлив пълководец, далновиден политик, който смело понася ударите на съдбата, истински патриот, станал жертва на завист и измама, подложен на несправедливи обвинения от политически противници - така характеризират Алкивиад Исократ, Демостен, Ксенофонт и Диодор Сицилийски.
Известно време Алкивиад е ученик на Сократ и участва във военни кампании с него, живеейки в една шатра. Алкивиад получава бойното си кръщение в битката при Потидея в началото на Пелопонеската война. В битка Алкивиад е ранен и Сократ го спасява, като отблъсква атакуващите врагове и запазва оръжията на Алкивиад, чиято загуба се счита за непочтена. След известно време Алкивиад спаси Сократ. В битката при Делия, когато гърците били победени и отстъпили, Алкивиад, яздейки кон, видял Сократ да се оттегля пеша, биейки се с многобройни врагове. Тогава Алкивиад обърна коня си и се върна при Сократ, за да се пребори с врага до него.
Философските разговори с учителя не очароваха Алкивиад дълго време - той се стремеше към власт. Но докато той все още беше много млад и не можеше да оспори славата на опитните лидери, които водеха политиката в Атина. Докато все още живееше в къщата на Перикъл, той по някакъв начин дойде при него, за да говорят за работа, но му казаха, че Перикъл е зает и обмисля да направи доклад за бизнеса пред народното събрание. Като чу това, Алкивиад каза: „Не би ли било по-добре той да помисли как изобщо да не дава на атиняните никакви доклади?“
След смъртта на Перикъл през 429ггодина пр.н.е. позицията на стратег преминава към Никия. В Атина се води ожесточена борба между партията на Никий и привържениците на демаплеите (народен водач) Клеон, които са по-войнствени и решителни. След смъртта на Клеон партията му се оглавява от Алкивиад. По това време той вече беше свикнал да се вижда, да привлича вниманието, да предизвиква аплодисменти и ентусиазъм. Неговата аристократична природа изискваше обожание и поклонение. Той нямаше равен на Олимпийските игри - никой крал (или частно лице) не беше изпращал толкова много колесници в Олимпия и никой не беше успял да спечели няколко победи наведнъж. И Алкивиад на игрите от 416 г. пр.н.е. успя да заеме първо, второ и четвърто място, изпращайки седем колесници на игрите и надминавайки „всичко, което тези състезания могат да донесат“.
Атиняните се отнасяха към Алкивиад много по-различно. Той, според съвременници, водел луксозен живот, често злоупотребявал с напитки, парадирал с екстравагантността си, не крил многобройни любовни връзки. Всичко това предизвика възмущение сред част от населението. Хората се страхуваха от неговата своенравност и незачитане на законите, подозирайки го в стремеж към тирания. Но други се възхищаваха на неговата красота и сила, красноречие, военен опит и смелост. Той беше кредитиран с големи дарения и подаръци за града и това принуди атиняните да се отнасят снизходително към Алкивиад, да простят престъпленията му, наричайки ги амбициозни лудории или шеги. Интересна е и историята за женитбата на Алкивиад. Спорейки с приятели в името на шегата, той отиде при Хипоник и публично удари този уважаван човек без никаква причина за това. Слухът за неговия нагъл номер обиколи целия град и на следващата сутрин Алкивиад се появи в къщата на Хипоник. Той му разказал за спора, казал, че се разкайва за постъпката си и е готов да понесе всякакво наказание за постъпката си. хипоничнитой прости на младия мъж и не започна да изисква наказание, но, като го опозна по-добре, започна да го покровителства и омъжи дъщеря си за него, като му даде огромна зестра от десет таланта. Този брак не може да се нарече щастлив - съпругата на Алкивиад Хипарет страда от постоянните връзки на съпруга си с други жени и дори отиде да живее с брат си Калий. След смъртта на баща си тя искаше да разтрогне брака, но когато се яви в съда, за да подаде молба, Алкивиад я взе в къщата си на ръце, където тя остана до края на живота си.
Но обратно към събитията от 420 г. пр.н.е. Избран за стратег вместо Никий, Алкивиад започва трескава подготовка за подновяване на военните действия срещу Спарта. Той действа с обичайните си методи - плете интриги, подкрепя демократите в различни градове, организира заговори и преврати. За кратко време Алкивиад успява да убеди градовете Аргос, Елида и Мантинея на страната на Атина и, както отбелязва Плутарх, той „разединява и разтърсва целия Пелопонес“. Причината за подновяването на военните действия е фактът, че Спарта оказва военна помощ на Епидавър, който е нападнат от Атина през 419 г. пр.н.е. Алкивиад обвинява спартанците в нарушаване на примирието и войната се подновява.
Партията на Никий полага големи усилия да потуши огъня на войната и успява да настрои срещу него народното събрание, което едва вчера аплодираше Алкивиад. През 418 пр.н.е. Никий беше избран за стратег. През лятото на същата година атиняните бяха победени при Мантинея - в тази битка Алкивиад беше сред обикновените войници.
За Алкивиад това поражение е ново излитане в политическата му кариера. Той предлага да се създаде под покровителството на Атина средиземноморска морска сила, обхващаща Пелопонес, Италия, Сицилия, Картаген и Африка. Първата стъпка към създаването на държава трябваше да бъде завладяването наСицилия. Народното събрание възторжено приема плана за експедиция до Сицилия. Стратезите на експедицията бяха енергичният Алкивиад, предпазливият Никий и опитният Ламах.
Завладяването на Сицилия, чийто размер и население не са дори приблизително известни на повечето от атиняните, представлява трудна задача. Очевидно Алкивиад, като далновиден политик, осъзнава колко трудна ще бъде тази експедиция, но също така разбира, че нейният успех ще укрепи още повече властта му в Атина. Сократ упорито се противопоставяше на експедицията, но беше безсилен да промени нещо. Никой не го послуша, както и астрономът Метон, който предсказа фаталния изход от планираното събитие.
Всичко беше готово за отплаване - корабите се събраха в Пирея, провизиите и оборудването бяха натоварени на борда, народното събрание даде на стратезите неограничени правомощия. Но точно преди отплаването в Атина се случи събитие, което имаше сериозни последици за Алкивиад. През нощта някой унищожи всички (с изключение на един) херми - четириъгълни улични стълбове, увенчани с главата на Хермес. Може би това беше просто трик на пияна компания, но жителите на града видяха в това действието на опасни заговорници, които посегнаха на свободата им. Алкивиад и неговите приятели бяха обвинени в това богохулство и поискаха съденето им. Самият Алкивиад също настоява за разследване, но опонентите му решават да проведат процес след завръщането си от експедицията, знаейки много добре, че в този момент и флотът, и армията са на негова страна и самият той лесно може да постигне оправдателна присъда.
В средата на 415 г. пр.н.е. Атинската експедиция се премества на запад. Началото му беше много успешно. След като се обедини със съюзниците на остров Керкира, комбинираният флот се приближи до бреговете на Италия. След като окупира градовете Накс и Катан, Алкивиад започва подготовка за обсадата на Сиракуза. Но многотой не успя да го направи. По време на подготовката за обсадата пристигат пратеници от Атина, които му предават искането на народното събрание за незабавно явяване в съда. Алкивиад трябваше да се подчини, но по пътя за Атина той слезе на брега в град Турий и не се върна на кораба. Процесът в Атина минава без него и той е осъден задочно на смърт. Имуществото на Алкивиад е конфискувано и на свещениците е наредено да прокълнат името му. Текстът на проклятието беше издълбан върху стълб, който беше монтиран на площада.
Алкивиад се укрива в Италия, а след това се премества в Пелопонес. Той е обявен в Спарта, където предлага на спартанците план за битка с Атина. За спартанците беше странно, че атинянин, особено командир, предлага услуги на потенциални врагове. За да разсее всички съмнения, Алкивиад произнася реч, в която се представя като честен и принципен човек. Той казва, че не се бие срещу Атина, а срещу враговете си, които са врагове и на Спарта. Съветът на Алкивиад, който убеди спартанците да подновят войната с Атина, беше убедителен, разумен и обещаваше огромни ползи. Много съюзници на Атина, чрез Алкивиад, започнаха да водят тайни преговори със Спарта, за да прекратят съюза с Атина, когато спартанската флота атакува. С помощта на Алкивиад Спарта сключва военен съюз с персийския сатрап Тисаферн, който й дава злато и кораби. Алкивиад убеждава спартанците да изпратят помощ на обсадената Сиракуза, което води до сицилианската катастрофа - поражението на атинската армия и част от атинския флот.
В Спарта Алкивиад скоро става всеобщ любимец. Той перфектно успя да се адаптира към спартанския начин на живот и стриктно спазваше обичаите и традициите. Той надмина много спартанци в простотата на храната и облеклото. Но събитията, които той предизвика, не убягнаха от вниманието му. И така, осъзнавайки товаСпарта може много скоро да стане силен и опасен противник, Алкивиад се опита да предотврати пълното поражение на Атина. И скоро той трябваше да избяга от Спарта. Въпреки факта, че той направи много за спартанците, нарастващата му слава не беше добре дошла там. Недоволството и подозрението на владетелите на Спарта, които се страхуваха от нарастващото му влияние върху жителите, се засилиха. Освен това Алкивиад се срещна със съпругата на спартанския цар Агис Тимей и тя имаше син.
Алкивиад трябваше да се оттегли в доброволно изгнание в Тракия, където построи три малки крепости. Веднъж, когато атинската флота беше в тези части, Алкивиад, виждайки колко небрежно се държат атиняните на корабите - те излизат на брега за дълго време, разпръскват кораби и така нататък - той реши да ги предупреди за последствията от такава небрежност, знаейки, че спартанската флота е някъде наблизо. След като го изслуша, стратегът Тидей му каза да се махне, като каза, че сега той не е шефът тук. Но, за съжаление, това, което предсказа Алкивиад, се случи. Лизандър се възползва от небрежността на атиняните и превзема атинската флота, а след това и Атина.
Алкивиад отново трябваше да напусне убежището си. Той отишъл при бившия си противник, персийския сатрап Фарнабаз, „служейки му и в същото време се радвайки на уважението му“. Тогава той решил да отиде по-нататък, при персийския цар Артаксеркс II и да го предупреди за заговора, който спартанците и братът на царя Кир готвят срещу него. Той се надява да привлече персийския цар на страната на Атина и с негова помощ да победи спартанците и да освободи града, където Лизандър установява властта на "Тридесетте тирани".
Един от тези "тридесет" беше атинският тиранин Критий, който убеди Лизандър, че ако Алкивиад оцелее, тогава спартанците могат бързо да загубят властта в Атина. Изпратен е при Фарнабазпратеник, изискващ Алкивиад да бъде предаден мъртъв или жив. Но Алкивиад беше опасен за самия Фарнабаз, тъй като Фарнабаз беше участник в заговора на Кир срещу царя на персите. Той изпрати брат си и чичо си със заповед да заловят или убият Алкивиад. През нощта отряд перси заобиколи къщата, в която живееше Алкивиад, и тъй като се страхуваха да проникнат в нея, персите я заобиколиха с храсти и я запалиха. Алкивиад успява да избяга от горящата къща с меч в ръка. Персите се страхували да влязат в битка с него и хвърляли по него копия и стрели. Тялото на Алкивиад е взето от хетера Тимандър и погребано.
Но славата на Алкивиад не умря с него. И след сто години името му не е забравено. По време на войната римляните се обръщат към оракула и той им заповядва да издигнат на площада, където се провежда народното гласуване, две статуи - най-умните и най-смели от гърците. И скоро две медни статуи украсиха площада: едната изобразяваше Питагор, другата Алкивиад.