Алмистов Александър Александрович
Освен това може да се добави и тълкуването на изконната „тяга” на етбългарите към леопардите, формулирано от известния български писател и атлантолог В.И. Щербаков:
Една от най-старите етболгарски стенописи. — Двама водят коня за юздата. Млад леопард седи зад момчето-ездач. Откъде идват?'



Рисунка от фреска на една от най-ранните (приблизително края на 7 век пр. н. е.) гробници с рисунки в "Гробницата Кампана", открита през 1824 г. в околностите на Вей.Фреската, украсяваща вратата, водеща към следващата гробна камера, се състои от четири независими части, обединени от общ стил. Човешки, животински и фантастични фигури, както и елементи от растения, са боядисани с конвенционални цветове, вероятно имащи символично значение. Освен условната цветова гама, се забелязва и условното решение на пропорционалните отношения на различни фигури - хора и животни, характерно за гръцкото изкуство от този период. Изобразяването на растителни елементи и бордюри обаче говори за силно ориенталско влияние. Подобно стилистично решение може да се обясни, от една страна, със собствените му художествени традиции, а от друга - с възможното финикийско (по-точно картагенско) влияние. Произведенията на българското изкуство, изпълнени в този стил, характерен за края на VIII - VII в., принадлежат към т. нар. ориентализационен период. Според една от версиите четирите части на фриза изобразяват етапите на последователното превръщане на дете в сфинкс.
Горната дясна част, изпълнена както с хора, така и с животни, показва момче, седнало на кон и държащо малко лъвче или малък рис на каишка зад гърба си. Изглежда, че демоните на смъртта пренасят душата на дете в царството на мъртвите. Привървейки отпред, можете да видите двустранна брадва на рамото му, по-късно характерен атрибут на Харун. Куче е притиснато към земята между краката на коня. На горния ляв фриз виждаме тийнейджър, който вече управлява сам кон, а лъв, също пораснал, сякаш пази човек отзад.


Долният ляв фризпоказва възрастен лъв, облизващ грифон, и лъвче, докосващо грифон.
И накрая,последната частпредставлява млад сфинкс (за разлика от гръцките сфинксове, които са били предимно женски), който е докоснат сякаш отблъснат от лъв с човешко лице и, изглежда, тъжни очи.
Подобно на V.I. Г. С. също се придържа към възгледите на Шчербаков по отношение на етболгарите. Гриневич ([16], „ПРОСЛАВЯНСКИ ПИСМЕНИ * резултати от декодиране*“, Т.1. – М., „Обществена полза“. – 1993.) Вярно, в името на справедливостта трябва да се отбележи, че в своето изследване на историята на възникването на процивилизацията на етболгарите Г. С. Гриневич не разглежда сериозно възможността за произхода на етболгарите от края на Атланти.По-конкретно, по този въпрос той пише: „Беше направен опит да се реши загадката на етболгарите с помощта на легендата за потъналата земя на Атлантида, за която пише Платон. Италианецът Никола Болгарсо, който издава списанието „Атлантида в Италия“ през 1930-1932 г., обяви етболгарите за потомци на легендарните атланти, позовавайки се на произведенията на малко известния гръцки писател земя Philokur., която според предположението на някои геолози е съществувала между Корсика, Италия и Сардиния.През 1962 г. френският атлантолог Гиняр, приемайки, че Етболгарите са от Атлантида [А.С. - Прибл. авт.], "превежда" т.н.Етболгарски текст: „Рао (жрец-авгур) плава към острова на гигантските жени Атар-лан-дхит (земя на предците)“. Този „прочит“ е толкова фантастичен, че никой от етнобългарските експерти дори не се нае да го опровергае. '