Амира - Лесно се обича
В диска няма изкусни рими и сърцераздирателни откровения, прозорци в други измерения на стил и украшения, но има текстове със сантимент, нещо като батъл рап, отличен звук и припеви, неусложнени, но залепващи в сивото вещество
Първата палачинка, както знаете, е на бучки. Не разбирам много от сладкарството, но ако продължим метафората, първият пълноценен албум на българския women-mc като цяло приличаше доста приблизително на брашнено изделие. Спомняте ли си русата Лиза, която навремето досади на Панс с искания да я "изненада" в едноименния клип? Именно тя открадна на дебюта на Амира правото да се нарече първия самостоятелен женски албум в българския рап. И ако проведете археологически разкопки в областта на историята на хип-хопа, някъде не толкова дълбоко (на нивото от началото на 90-те) ще бъде намерен диск на определена Lika Star, който получи красноречиво име "Lika Rap". С една дума, представителките на женската половина от населението на България се опитваха да влязат в хип-хоп сферата много преди появата на момиче от Нижни Новгород с екзотично име в играта.
"Easy to Love" няма нищо общо с тийнейджърските забавления, платени от родителите (което най-вероятно е албумът на Лиза) или с експериментите със стил след перестройката, както в случая с Lika Star. Съгласете се, римуваните импулси на предшествениците на Амира третираха рапа доста условно. Докато в сегашния ориенталски образ на Амира, в самоприсвоената титла "първа дама", в стилистиката на песните, дори в бляскавото екранизирано парче "Ухание на парфюм", се усеща желанието да похарчиш един куршум за двама дългоухи. А именно да създадем продукт, който съвсем мирно да се вмества във форматите и естетиката на R&B, от друга страна, да запишем първия женски рап албум, максимално близък до традициите и тенденциите на българския рап, изатова по стандартите на жанра първото е толкова адекватно и значимо. Но рапът, въпреки всякакви метафори, все пак не е палачинка и не може да бъде апетитен за всички едновременно.
Амира е вдъхновена от работата на уважавани хип-хоп диви: Миси Елиът, Лил Ким, Рашида (и колко често правим нещо, без да гледаме на Запад?). Оттук и съответната тема и звукът на много определен смисъл: в повечето от песните на албума Амир и поканените рапъри споделят тайните на флирта и дори баналния пикап към основните бийтове и тези тайни са депресиращо монотонни (клуб, алкохол и всичко останало, което е предписано от законите на жанра). Но палитрата от поканени изпълнители е приятна за окото: тук е YG с характерни каскади от рими, и Яна Крошкина с прекрасни вокали, и алпинистът Filin, който внезапно промени бруталния стил на Relapse на „do bounce-bounce“, и квазарският певец Shaman със сладкогласни мелодии.
В диска няма изкусни рими и сърцераздирателни откровения, прозорци в други измерения на стил и украшения, но има сантиментални текстове, вид модифициран батъл рап, отличен звук и припеви, неусложнени, но стърчащи в сивото вещество. Като цяло "Easy to Love" е създаден за публика с очевидни музикални вкусове: до парчета, например Aesop Rock или Murs, Amir ще изглежда повече от странно, но с Ciara или Eve тя ще сподели плейлиста много органично. Такъв рап е идеален за безгрижни настроения и живот в розови цветове (при условие, че всичко това е допълнено от некапризен музикален вкус) и по някаква причина предизвиква асоциации с успеха на Тимати, който постигна интерес към своя човек предимно благодарение на илюзията за красив живот. Вярно е, че ако Тимати успя да заеме успешно медийни канали, тогава албумът й едва ли ще достигне до много потенциални фенове на Амира.ще стигне до там: в края на краищата това издание живее според законите на рап света и изпитва трудности при оцеляването в трудни условия.