Амулети и магьосничество

Неопределеното множество влияния и невидими сили, от които първобитният човек се чувства в постоянна зависимост, неясният характер на повечето от тях прави безполезен всеки опит за изброяване, а още по-малко за класифициране на тези сили и влияния. Затова първо ще ги разгледаме безразборно, като подчертаем тези, от които той се страхува по някаква причина. Що се отнася до останалите, които той смята за благоприятни за себе си, той не трябва да се притеснява, просто трябва да им даде свобода на действие.

Сред тези невидими сили и влияния, които според убеждението на първобитния човек го заплашват или му нараняват, могат да се разграничат, от една страна, онези, от които той се страхува, без да има начин да получи предупреждение за момента на тяхното нападение върху него, и, от друга страна, тези, за които някакъв знак го предупреждава, че са влезли в действие срещу него.

Как се опитва да се предпази от първия? С какви средства човек може да се защити от бедствия, които връхлитат внезапно, от нищото и следователно не дават възможност да се подготви предварително специална превантивна мярка срещу една или друга от тези сили? От това затруднение, чакащо първобитния човек навсякъде, той намери един несъвършен изход. Той прибягва до помощта на амулети. Има малко такива общества, където амулетите не биха били известни. Вярата в тях е различна по сила сред различните хора, а броят на амулетите също не е еднакъв. По правило първобитният човек, чувствайки се застрашен от множество злонамерени влияния или зли духове, никога не може да се задоволи с броя на амулетите, с които разполага. Как може да счита избора на амулети, които има, достатъчен срещу всички опасности, които застрашават неговото здраве, живота и здравето на близките,благополучие, успех на предприятията и т.н.? Как може да събере толкова много амулети за себе си, децата си, добитъка, за да ги защити наистина от всякаква опасност? Една от поговорките на племето Сафва гласи: „Камъкът убива и най-злобните!“ Това означава, както е обяснено от Kootz-Kretschmer, следното: „Магьосник или друг човек, който е окачил много амулети върху себе си, се смята за напълно безопасен, защото си мисли: „Нито един див звяр не може да ме нападне, никаква болест не може да ме нарани, аз съм в безопасност. И тогава внезапно го връхлита болест и той скоро умира, както всички останали; тогава хората казват: „Камъкът убива най-вредния“ (в случая се има предвид непредвидена болест).

Така, в допълнение към специалните амулети, които предпазват от определена опасност, например от удавяне по време на риболов в морето или от нападение по пътя, първобитният човек носи и други, които служат като общо защитно средство срещу всякакви неприятности. Но той знае, че няма пълна гаранция.

Може да изглежда, че за яснота на представянето би било полезно да се отделят амулети в правилния смисъл на думата, тоест амулети, предназначени да предпазват от неприятности и да предотвратят лошо влияние, от магьосничество, предназначени да осигурят или някаква конкретна полза, или като цяло успех и щастие. Такова разграничение обаче е трудно да се направи. Наблюдателите, чиито писания са единствените източници на нашата информация, или изобщо не са се сетили за такова разграничение, или не са го направили достатъчно стриктно. Повечето от тях придават на думата амулет много еластично значение, понякога по-тясно, означавайки само талисман, а след това по-широко, означавайки едновременно талисман и положително средство за постигане на определена цел или като цяло щастие, късмет в широк смисъл.Освен това почти никога не можем да разберем до каква степен термините амулет и магьосничество отговарят на изразите, използвани от местните жители.

Това разграничение обаче би било подходящо само за амулети и магьосничество за специални цели и в тези случаи то се спазва доста често. Можете да говорите за амулет от злото око или инструмент за магьосничество, полезен при угояване на прасета. Но за такъв инструмент, който прави воина неуязвим, трябва да се говори както за амулет, така и като за магьоснически инструмент. В случаите, когато обектът на постижение не е строго дефиниран, първобитният човек не е склонен да търси разлика между щастието и липсата на нещастие. Да избягаш от всички зли влияния, които могат или вече работят срещу него, според мнението на дивака означава да бъдеш щастлив. Избягването на нещастието вече означава да се насладите на положително благополучие. Така, от гледна точка на примитивното мислене, амулетът не трябва да се разбира твърде тясно и освен това в изключително защитен смисъл.

След като сме съгласни по този въпрос, откриваме в много голям брой общества амулети или лекарства, предназначени да премахнат нещастието като цяло. Сред даяците, например, „пангантохо се нарича“, според Харделанд, „магьоснически предмети, талисмани, с помощта на които хората отблъскват нещастията от себе си. За целта се използват човешки черепи, кости от риби или животни, намерени някъде мъртви, грозни джуджета, камъни, дървени кукли по три или седем и т. н. Талисманите се освещават с магически заклинания и след това се поставят в специален склад пред жилището или вътре в него. За пангантохо се поставят съдове с ориз, сол, сири. По време на всяка церемония, празнувана в жилището, предложенията се подновяват. Освен това,всяка година пангантохо трябва да принася в жертва червен петел. Местните вярват, че пангантохо предотвратява болести, предпазва от всякакъв палам, тоест от магьосничество, от тайни магически обреди, които могат да причинят вреда. „Характерна черта на местните жители на Борнео — се казва в едно скорошно съобщение — е тяхното особено благоговение към амулетите. Каяните имат пакет с амулети, окачен в галерията на всяка къща, той е обща собственост на племето: човешка коса, зъб на крокодил, няколко ритуални ножа, парчета кристал или камъни с причудлива форма, зъби от глиган, птичи пера и т.н. Никой не смее да докосне този пакет. Освен това всеки от членовете на племето притежава колекция от едни и същи свещени амулети: някои държи у дома, други носи на меча си, с който ходи на лов за черепи. По същия начин на остров Ниас „местните жители имат амулети, носени около врата срещу Берху (духовете), които причиняват болести. Те обикновено са изработени от метал, злато, сребро, мед или олово...понякога са плочи с малайски надписи...или просто парчета хартия със същите надписи...Има още амулети срещу болести, като камъни със странна форма, миди, животински зъби, вкаменени плодове, вкаменелости и др.

Не е необходимо да се подчертава изключителното разнообразие от предмети, на които се приписва способността да предотвратяват нещастието и по този начин да носят щастие. Почти всички бижута, използвани както от мъжкото, така и от женското кокетство, стават такива едва след като за първи път служат като амулети. Дори когато вече са се превърнали в орнаменти, тяхната първоначална функция все още може да бъде запазена. Така в ао-нага „първата дреха, която едно момиче облича, според Милс, е обикновен шнур около кръста“. Към това Милс добавя в бележка под линия:този, изтъкан с тъмносини и червени конци, трябва да предпазва от лоши влияния. Едно младо момиче често продължава да го носи на кръста под полата си в продължение на няколко години.

В Южна Африка, сред кафирите, „общото наименование intelesi е цялото магьосничество и лекарства, чиято цел е да неутрализира лошите влияния чрез неутрализиране на техните причини (когато захар, например, с помощта на лекарство се опитва да предотврати вредното действие на отровата на някакъв магьосник или мълния). Тези магьоснически средства обикновено се прилагат под формата на спрей и не се носят върху тялото.

Брайън хвърля светлина върху идеята, че амулети за специални защитни цели са породени почти навсякъде. С течение на времето тази идея се отдалечава на заден план, а понякога и напълно забравена. Хората продължават да носят амулети, дори известна вяра в тях остава. Ако човек изведнъж загуби този или онзи амулет, той изпитва безпокойство и дори страх. Това обаче вече е навик. Хората в най-общи линии все още знаят защо носят тези амулети и от какво защитават, но вече не могат да обяснят откъде амулетите черпят своите полезни свойства.

Това обяснение ни е дадено в цитирания пасаж от публикацията на Brian. Заплахата от зли интриги и атаки от страна на невидими сили и влияния, свързани със свръхестествения свят, не оставя на първобитния човек друг начин за самозащита, освен да се обърне към същия свръхестествен свят. Срещу мистичните сили може да се води ефективна борба само с помощта на същите мистични сили. Ето защо магьосникът противопоставя мистичната сила на отровата, магьосничеството и пр. на също толкова мистичната сила на своето шарлатанство. Той отнема от мистичната сила на отровата, магьосничеството и т.н., нейната сила, анулира нейното действие. преодолее такава силасамо сила от този вид, равна или по-голяма от нея, може.