АНАЛИЗ НА ФОТОИЛЮСТРАЦИИ ВЪВ ВЕСТНИЦИ, СПИСАНИЯ И ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ, Проблеми на съвременното
Проблеми на съвременната фотожурналистика
Камерата вече се предлага в почти всеки дом. Милиони хора знаят как да правят добри снимки и впоследствие да работят в сферата на фотожурналистиката. Този аспект обаче има както положителни, така и отрицателни страни. Във времената на филмовите камери се изискваше квалификация и опит в умението да се борави с камера, във връзка с това не всеки можеше да стане фотожурналист. С появата на достъпни цифрови фотоапарати почти всеки може да прави технически приемливи снимки. Ако в общобългарските печатни и електронни медии като фоторепортери работят специалисти в тази област, то в регионалните медии ситуацията е различна. Като се има предвид фотожурналистиката на примера на град Шадринск, трябва да се отбележи, че като правило фотографи, които нямат журналистическо образование, работят като фоторепортери. Трябва да се отбележи, че журналистиката е специфична професия, в която повече знания се получават не чрез теоретична информация, а на базата на собствен трудов опит. Тоест, дори ако един журналист има голям запас от теоретични знания, но няма собствен трудов стаж, той няма да може да се нарече журналист, докато не натрупа този опит. Работата на фотографа, както и на фоторепортера, също се базира на личен опит.
Основните проблеми на съвременната фотожурналистика са професионалните и етични стандарти, професионалната почтеност, както и проблемът със стереотипите.
Решаването на проблемите с развитието и поддържането на професионални и етични стандарти във фотожурналистиката задължително се основава на правилата и принципите, които са характерни за журналистиката като цяло. Някои обаче не могат да бъдат пренебрегнатиособености, които се обуславят от спецификата на фотожурналистиката като професия. Обикновено се разбира като специална форма на журналистика, която използва фотографията като основно изразно средство [Березин 2006: 159].
Фотожурналистиката, както и журналистиката като цяло, е принудена да съгласува своите морални принципи с действителното състояние на обществото, тъй като медиите задоволяват не само нуждите на обществото от масова информация, но и от моралното регулиране на социалния живот.
Снимките са основно средство за точно информиране на хората. Силното влияние на визуалния диапазон върху читателя на печатни и електронни медии се обяснява с убеждението, че „картинката не лъже“. Снимките обаче са верни само дотолкова, доколкото фоторепортерът е верен в хода на работата си. Формирането на професионален морал в областта на журналистиката е непрекъснат процес, дължащ се както на развитието на технологиите, така и на промяната на моралните приоритети в дадено общество. Има основни области, в които журналистите се сблъскват с големи етични проблеми – търсенето на истината, стремежът към отговорност и свободата на словото. Търсенето на истината изисква точна, обективна и надеждна информация от журналист. Стремежът към отговорност предполага служене на обществото като цяло, а не на интересите на отделни групи и властови структури. Свободата на словото е подчинена на служенето на истината и отговорността.
Следващият проблем, върху който трябва да се съсредоточим, е проблемът за професионалната честност. Както знаете, снимката е надежден факт, че дадено събитие се е случило. Но има много нюанси, с които можете да изкривите същността на събитието. Едно от тях: неудачен избор на тема, която в контекста ще противоречи на истинското настроение на събитието -например изображението на плачещо дете от празничен фоторепортаж в чест на Деня на града. Читател на печатни или електронни медии, който не е присъствал на събитието, при вида на такава снимка ще реши, че на този празник се е случило някакво неприятно или дори тъжно събитие. Друг нюанс е изрязването на изображението, тъй като проблемът с надеждността на изображението е пряко свързан с него. Фотографът Сергей Максимишин в интервю за списание "Сеанс" каза:
Следващият основен проблем на съвременната фотожурналистика, който е пряко свързан със спазването на етичните и морални норми, е проблемът със стереотипите. Повечето от големите журналистически имена са създадени по темите за война, затвор, болести, хуманитарни катастрофи. Свикналите с ужасите зрители имат солидна представа как изглеждат тези теми в снимки, а гледката на нещо по-малко ужасяващо е трудно да изненада някого. От една страна, това води до ограничен избор на теми, от друга – до трудност при предизвикване на емпатия [16].
Журналистиката трябва не само да представя точно наличните факти, но и да накара публиката да се замисли върху аспекти от съвременната действителност, които често се пренебрегват. Публикациите постигат това с различни методи, включително и такива, които не отговарят на моралните и етични норми. За съжаление в съвременния свят повечето усещания са изградени именно върху демонстрирането на негативните страни на живота.