Анализ на стихотворението на Маяковски Podliz композиции и текст
Анализ на поемата на Маяковски "Подлиза"
Маяковски не само се присмива на подигравките, но и ги смята за един от най-опасните елементи на съветското общество, които поетът обвинява в „подигравка с демокрацията“. Прокламираната от революцията свобода на словото и мисълта, макар и на хартия, в случая придобива много грозна форма, тъй като е забулена от ласкателство и желание за извличане на лични облаги чрез навременни и коректни комплименти. Маяковски е толкова раздразнен от тази лакейска черта на многобройните лизачи, че предлага да ги измете всички от лицето на земята „с парцала отгоре, отдолу“. Но тези мечти на поета са утопични, защото е невъзможно да се промени човешката същност, дори ако той се превърне от лакей в голям чиновник.
Владимир Маяковски - Този вид хора са тихи (Подлиза)
Етот сорт народа — тих и бесформен, словно студен, — очень много из них в наши дни излизат в хора, Худ умом и телом чахл Петър Иванович Болдашкин. Във възмутительных прыщах зря красней и на плечах не башка — а набалда shnik. Etot frukt teper sogret solntsem nezhnogo nachalstva. Къде причина? V chem sekret? Ya zadumyvayus chasto. Жизнь его idet na lad; na nego ne broshu ten ya. Klad yego — yego talent: nezhny sposob obkhozhdenya. Lizhet nogu, lizhet ruku, lizhet v poyas, li zhet nizhe, — kak kutenok li жет суку, как котенок кошку лижет. А язык. На метров тридцат догонять начало вылез — мыльный вес, аж может брится, даже кисточкой не мыляс. Все похвалить, впавши в раж, что фантазия позволит — вашия катар, и чин, и стаж, вашу доблест и мо золи. И у emu poshli chiny, na nego v bytu ravnonye. Gde-to budtoвручены чут ли не — бразды правленя. Раз уже в руках вожжа, всех свидетель к подлизным взглядам, расслюнявит: „Уважат, уважат начало надо. » My glyadim, unylo akhaya, kak rastet ot ihney bratii arhi-raziyerarhia v izdevatelstve nad demokratiyey.
Veya shvabroy verkhom, nizom, smest by vsekh, kto poddalis, vsekh, radeyushchikh podlizam, vsekh radetelskikh podliz.
njn cjhn yfhjlf — nb[ b ,tcajhvty, ckjdyj cneltym, — jxtym vyjubt bp yb[ d yfib lyb ds[jlzn d k/lb, [el evjv b ntkjv xf[k Gtnh Bdfyjdbx ,j kl firby/ D djpvenbntkmys[ ghsof[ phz rhfcyttn yf gktxf[ yt ,firf — f yf,fklfiybr/ njn ahern ntgthm cjuhtn cjkywtv yt;yjuj yfxfkmcndf/ Ult ghbxby f? D xtv ctrhtn ? ;tn yjue, kb;tn тук, kb;tn d gjzc, kb;tn yb;t, — rfr rentyjr kb;tn cere, rfr rjntyjr rjire kb;tn/ F zpsr. Yf vtnhjd nhblwfnm ljujyznm yfxfkmcndj dsktp — vskmysq dtcm, f; vj;tn ,hbnmcz, lf;t rbcnjxrjq yt vskzcm/ Dct gj[dfkbn, dgfdib d hf;, xnj afynfpbz gjpdjkbn — dfi rfnfh, b xby, b cnf;, dfie lj,ktcnm b vjpjkb / B tve gjikb xbys, yf ytuj d ,sne hfdytymt/ Ult-nj ,elnj dhextys xenm kb yt — ,hfpls ghfdktymz/ Hfp e;t d herf[ dj;;f, dct[ cdtlz r gjlkbpysv dpukzlf v, hfcck/yzdbn: "Edf;fnm, edf;fnm yfxfkmcndj yflj///" Vs ukzlbv, eyskj f[fz, rfr hfcntn jn b[ytq ,hfnbb fh[b-hfpbthf h[bz d bplt dfntkmcndt yfl ltvjrhfnbtq/
Dtz idf,hjq dth[jv, ybpjv, cvtcnm ,s dct[, rnj gjllfkbcm, dct[, hflt/ob[ gjlkbpfv, dct[ hfltntkmcrb[ gjlkbp/
Критика на съществуващата реалност в текстовете на В. Маяковски.
Революцията беше прегърната от филистерските нишки. По-страшен от Врангелфилистерски живот.
Авторът показва, че в новото общество има остатъци от старото. Маяковски посочва, че тези хора са се скрили само в очакване на подходящия момент:
От първия ден на съветското раждане Те се тълпяха, Набързо сменяха оперението, Настаниха се във всички институции.
Най-актуални за наши дни са стихотворенията „Клюки“, „Жаба“ и „Процес“. Първият осмива един от гнусните човешки пороци – клюките. Маяковски ни показва човек, чието любимо нещо било да събира клюки за всички свои познати и приятели:
Авторът ни дава възможност да разберем заветната мечта на клюката:
Иска ми се светът да е огромна ключалка.
В стихотворението "Подъл" Маяковски жестоко осмива най-гнусното качество на човека - подлизурството. Той ни показва човек, към когото самият той се отнася с презрение:
Този вид хора са типични и безформени, като желе.
Основният ключ към успеха на такива хора е „да“ на властите и всички правилни хора:
Близе крака, близа ръката, близа в кръста, близа отдолу.
Този образ е много подобен на образа на бюрократа от 50-те и 60-те години на миналия век. В този момент всичко се решава от отношението към властите. Ако обичате, ще бъдете „мъж“, ако не ви харесва, ще бъдете „изкупителна жертва“. Особено актуално е стихотворението “Седящите”. Тази работа, като еталон за развитие на цялото ни общество вече 73 години. По едно време Маяковски вярваше, че бюрокрацията ще бъде унищожена:
О, поне още една среща относно премахването на всички срещи.
Да се надяваме, че и ние ще го направим.
"Подъл" В. Маяковски
"Подъл" Владимир Маяковски
Анализ на поемата на Маяковски "Подлиза"
Маяковски не само осмива облизването, но исмята ги за едни от най-опасните елементи на съветското общество, които поетът обвинява в „подигравка с демокрацията“. Прокламираната от революцията свобода на словото и мисълта, макар и на хартия, в случая придобива много грозна форма, тъй като е забулена от ласкателство и желание за извличане на лични облаги чрез навременни и коректни комплименти. Маяковски е толкова раздразнен от тази лакейска черта на многобройните лизачи, че предлага да ги измете всичките от лицето на земята „с парцал отгоре и отдолу“. Но тези мечти на поета са утопични, защото е невъзможно да се промени човешката същност, дори ако той се превърне от лакей в голям чиновник.
"Подъл", анализ на поемата на Владимир Маяковски
Литературата като изкуство винаги е била второстепенна спрямо реалността. В историята на обществото се водеха войни, сменяха се владетели, възникваха и изчезваха цели цивилизации, а литературата следваше реалността, даваше й собствена оценка, възхищаваше се или, обратно, възмущаваше се от случващото се в това общество.
Поезията реагира по-бързо на промените и когато събитията започнаха да трептят с главоломна скорост през 20-ти век, се появи цял пласт литература, както се казва, „по темата на деня“. Разбира се, това беше предимносатира. Истинският сатирик винаги се отличава със способността да вижда типични явления, съществени недостатъци и точно да определя посоката на основния удар. Истинският сатирик не удря отделни прояви на злото - той трябва да проникне в същността на явлението и да го удари с един замах.
През 19 век такива сатирици са Н. В. Гогол. М. Е. Салтиков-Щедрин. През двадесети век такъв сатирик става Владимир Маяковски. Неговата сатира - "оръжия от най-любимия род" - става наистина злободневна. В ранната поезия той изобличава тълпата, далеч отизкуство, доброта и красота. По-късно, в Прозорците на сатирата ROSTA, той жигосва враговете на съветската власт със срам. Когато белогвардейците бяха победени, когато работниците на младата съветска република спечелиха „великото право на труд“, Маяковски определи задачата на нов етап от историята: да даде „ново изкуство“ на сатирата. Обект на осмиване на неговата сатира са и бюрокрацията, и тесногръдието, и много други пороци на вече новото, социалистическо общество.
Да, постепенно „утихнаха бурите на революционните пазвички“ и „съветската мешарина се превърна в кал“. Изглежда, че няма повече причини да вземете любимото си оръжие. Но не, вече в новото общество, където всичко трябва да е справедливо, се появи цяла класа сънародници, които могат да направят каквото и да угодят на висшите власти.
Ласкателството като порок е осмивано от Крилов в известните му басни. Благоговението по едно време беше майсторски описано от Антон Павлович Чехов („Дебел и тънък“ например). Но при Маяковски това вече е явление от друг вид: те са такива подлизурци, че без сапун ще се поберат във всяка дупка. Затова целият си гняв, цялото си умение на сатирик поетът влага встихотворението „Подлиза“. чийто анализ ще бъде представен по-долу.
Според Маяковски в края на 20-те години на ХХ век възникна такава ситуация, че на ръководни позиции вече нямаше онези, които ръководеха „с гола сабя“, както беше по време на Гражданската война, а онези, които бяха „тихи и безформени, като желе“:
… много от тях днес излизат сред хората.
Маяковски доста често избира конкретенобраз в своите стихове. в който той въплъщава идеята. Тук става въпрос за някой си Петър Иванович Болдашкин. Неговият портрет предизвиква отвращение у читателя: Болдашкин е "тънък ум и тяло изсъхнало". целият е "в безобразни пъпки". Но някак
Този плод сега се топли от слънцето на нежните шефове.
Разбира се, героят е измъчван от въпроса: „Къде е причината? каква е тайната?" А отговорът е много прост: оказва се, че талантът на Пьотър Иванович е „нежен начин на придвижване“. Просто той суче, той „ближе ръката си, ближе крака си, ближе в колана, ближе отдолу ...“. Само ако животните, например, правят това от съображения за хигиена или подчиняване на инстинкта, тогава Болдашкин облизва всички (в преносен смисъл, разбира се!) Съвсем съзнателно:
Той ще похвали всичко, изпаднал в ярост, Какво ще позволи фантазията - вашия катар, и ранг, и опит, вашата доблест и мазоли.
Най-лошото за героя е, че такива хора вече са влиятелни: той "и редиците отидоха". и "сякаш почти юздите на управлението бяха предадени". тоест придобива все повече правомощия. И останалото остава само "депресивно задъхване". наблюдавайте как архиеархията расте "от техните събратя".
Стихотворението отново завършва с утопия (както в "Седящите"): героят мечтае, сякаш "метейки с парцал отгоре и отдолу, да измете всички пазителски лизания".
Разбира се, както във всички свои сатирични произведения, Маяковски е твърде суров. Той отново използва хапливи рими, необичайни комбинации от думи, неологизми, хиперболи (например език на тридесет метра). Но поетът решава важна задача: с помощта на новото изкуство той трябва да „дрогира републиката“ от калта на бюрокрацията, филистимството, сервилността и много други „остатъци от миналото“, които не искаха да останат в това минало.