Анализ на стихотворението на тургенев бродя над езерото композиции и текст
Разходка над езерото
Скитам се над езерото. мъгливи Върховете на кръглите хълмове, Тъмне гората, и звучно странно Нощни викове на рибари.
Пълен с прозрачна, равномерна сянка Безмълвната дълбочина на небето. И диша студ и мързел Полусънна вълна.
Нощта настъпи; зад яркото, знойно, О сърце! след тревожен ден, - Кога ще заспиш спокойно, Може би, поне последният сън.
Скитане над езерото Поема от Иван Тургенев
Скитам се над езерото. Мъгливи са върховете на кръглите хълмове, Гората тъмнее и звучно странни са нощните викове на рибарите. Безмълвната дълбочина е пълна с прозрачна, равна сянка на Небето. И диша студ и леност Полусънна вълна. Нощта настъпи; зад яркото, знойно, о сърце! след тревожен ден, - Кога ще заспиш спокойно, Може би, поне последният сън.
И. С. Тургенев. Стихове и поеми. Библиотеката на поета. Голяма серия. Ленинград: Съветски писател, 1970.
Други стихове на Иван Тургенев
РАЗХОДКА НАД ЕЗЕРОТО. МЪГЛИ. - стихотворение на Тургенев И. С.
5 Пълен с прозрачна, гладка сянка Небесна беззвучна дълбочина. И диша студ и мързел Полусънна вълна.
Нощта настъпи; зад яркото, знойно, 10 О сърце! след тревожен ден, - Кога ще заспиш спокойно, Може би поне последен сън? 1
Изкуство. 2. Върхове на кръгли хълмове. - В първата публикация - "Върховете са стръмни хълмове", което е несъмнена печатна грешка, която нарушава размера; на тази основа се коригира във всички издания, като се започне с Т, стих, 1885 г.
слушайте, изтеглете аудио стихотворение РАЗХОДКА НАД ЕЗЕРОТО. МЪГЛИ. Тургенев И. С. за съжаление все още няма аудио
анализ, съчинение или есе за стихотворение Скитане ОТГОРЕЕЗЕРО. МЪГЛИ.
Иван Тургенев - Скитане над езерото: Стих
Лутам се над езерото... мъгливо Върховете на кръглите хълмове, Гората се смрачава и звучно странно Нощни викове на рибари.
Пълен с прозрачна, равна сянка Небесна беззвучна дълбочина... И диша студ и мързел Полусънна вълна.
Нощта настъпи; зад яркото, знойно, О сърце! след тревожен ден, - Кога ще заспиш спокойно, Може би поне последният сън.
Стихотворения ТУРГЕНЕВ. (... Или е създадено за това, "Скитам се над езерото ...")
„Но не искаш ли да отидеш на градина? каза старецът,
„Не искаш ли да отидем на градина? - каза старецът, - А? Виктор Алексеевич! заедно с нас? Градината ми е проста, но голяма; Има пътеки - и цветни лехи. обширна поляна Бяла в далечината... хребет от неподвижни облаци Разстила се над нея; през тъмния балдахин Широка липа звезда крадешком Сияе и се крие - и по алеята Вървят: една двойка е по-бърза, Другата е по-тиха, всичко е по-тихо ... и изведнъж Добродетелен мъж е с жена си
„А! Вие! Е, погледнете - вижте, Мързелива коза - какво? какво, стара гъска? Не ми повярва? Не повярвахте? асо. Хайде Сега - ожени се за нея ... срам ме е Да кажа как ги намерих ... доказателства, Чай, има" (...in naturalibus - помислих си), - "цялото легло е смачкано!" Олтарникът беше пиян като стелка.
„Антон Илич! Тук. Содом-Гомор! Ето какво най-накрая стигна, Мръснице! Засрами ме Тя дойде... А ти, господине, си подлец! А каква си красавица - крещи. А този, който те харесва, е глупак, Коцкар, крадец, разбойник и измамник!" Тогава в стаята нахълта самият свещеник.
„Ах, по дяволите! Е, какво има? - "Ос е счупена." Майстор за поръчка Докосна я. „Да; хайде. О,този звяр Филатка! (Филатка беше името на стария мошеник каруцар.) Колко далеч е до селото? „Нека е на пет мили.“ — „Само? Яздете след ковача... да, вземете камшик Вземете го...” Но очите бяха в далечината Хитрото създание се втренчи, Лакеят...и изведнъж извика: „Хей! Една дама идва при нас...” — „Къде? къде? Коя дама? - "Ниви. Да знаеш, взеха го... Точно така" "Не може!" - "Вижте сами: Господине..." - "Е, добре, млъкни, глупако!"
Над езерото се скитам... мъгливо Върховете на кръглите хълмове*, Гората става все по-тъмна, и звучно странно Нощни викове на рибари.
Пълен с прозрачна, равна сянка Небесна дълбочина безмълвна... И диша студ и леност Полусънна вълна.
Нощта настъпи; зад яркото, знойно, О сърце! след тревожен ден, Кога ще заспиш спокойно, Може би поне последен сън?
"В лятна нощ, когато, пълна с тревожна тъга..."
В лятна нощ, когато, изпълнена с тревожна тъга, Дебели вълни от сладко лице на косата С грижовна ръка Отнех - и ти, приятелю, с вяла усмивка Облегнат на прозореца, погледна в огромната градина, И тъмно и нямо ...
През прозореца, отворен от тихи струи Свеж мрак нахлу над нас и угасна, И песните на славея Гърмяха жално в гъстата, благоуханна сянка, И вятърът бръмчеше над сребристата река ... Нивята си починаха.
Предал и гърди, и ръце на нощния студ, Дълго слушаш ридаещи звуци - И ми каза, Вдигайки печален поглед към тайнствените звезди: „Никога няма да бъдем с теб, скъпи приятелю, Напълно благословен!“
— Чичо ти мъртъв ли е? - "Да сър." – „Познавам го от дете ... Познавам целия свят. Извинете... Сега за наследството ли говорите? „Да, сър.“ „Е, върви с Бога е моят съвет. Жалко е, жалко е да загубиш квартала си... Но няма какво да се направи. За колко дълго? „Не… О, не… няма да се бавя дълго… не…“ Итреперене Спря смутения си бърборене.
„Да, изглежда...“ – „Кажи ми! Но защо тъгуваш? Мъртвият беше и глух, И стар, и сляп... Там му е по-добре. Искаш ли чаша?“ „Не пия повече от две .“ – „Да; Какво мислиш, Боже мой, Какъв е нашият живот? Пух, перфектен пух; Боклук, просто боклук... Какво да правя? Нашата съдба... Ех. Изпей ни по-добра песен, Дуняша.
Дай ми ръката си и ще отидем в полето, Приятелю на моята замислена душа... Нашият живот днес е в нашата воля - Цениш ли живота си? Ако не, ще развалим този ден, Ще зачеркнем този ден на шега Той ще прелети отново, като над безбожна тълпа Детинска, смирена любов... Светла пара се върти над реката, И зората зора Ах, бих искал да се разбираме с теб, Как се разбирахме с теб за първи път. Забравете всичко, което е трудно, всичко зло, Забравете, че се разделихме. Повярвайте ми: дълбоко съм смутен и трогнат, И цялата ми душа се стреми към вас Нетърпеливо, като никога поток Вълна не пита за езеро ... Вижте ... колко прекрасно блести небето, не трепери напразно - (Иван Серж евич Тургенев Събрани съчинения в дванадесет тома. Том 1. Стихотворения, статии)
Дълги, бели облаци плуват Ниско над тъмната земя ... Студено е ... конете тичат заедно, Закъснявам понякога ...
Отивам - не знам къде и защо. Ще имам време да помисля по-късно. Отивам, като се разделих с всички - напълно, С всичко, което умея да обичам.
Кочияшът седи мълчалив и не управлява... Той наведе тъжно глава Започнах да мисля - и сърцето ми се сви, И аз като него съм тъжен.
Есен ... тревата пожълтя навсякъде, Вятърът хем вие, хем се втурва. Цялата душа тръпне от скрит трепет, Ленее от странен копнеж.
Помня ли смъртта? Или ми е жал за моя Живот, осквернен от съдбата? Кочияшът ми тихо запя - и стана по-тъмно Стана широко в небето.
Забелязал ли си, о, мой мълчалив приятел*, О, мой забравен приятел, о, приятелю на моята пролет, Че във всеки ден има момент на дълбока, страховита, Почти внезапна тишина?
И в тази тишина има нещо неземно, Неизразимо... душата мълчи и чака: Сякаш в този момент всичко е страстно, живо Ще си спомни смъртта и ще замръзне.
Помнете изгубената любов без скръб;