Анализът на Бунин, Родина
Не е лесно да се говори за произведенията на И. А. Бунин, защото в сравнение с него се чувствате напълно вързани. На 21-годишна възраст амбициозен поет, който не е имал лично болезнени дълбоки теми, пише невероятно стихотворение. Неговият анализ - Бунин, "Родината" - темата на тази статия.
Подигравките на глупавите деца
Просякиня селянка
Така се появява страната във всички редове. Така че го виждате, както в картините на Странниците или в незабравимото стихотворение на А. Блок "Да греши безсрамно ...", написано много по-късно.
Финал - какво получава родината
Усмивка на състрадание - в края на краищата тя се скиташе (не отиде, защото беше просяк) стотици мили, за да види кръвта си, спестена, за да му даде и последната стотинка.
Децата на тази родина се нуждаят от нея в блясък и величие, в опърпан вид - не им трябва. Продължаваме анализа на стиха "Родина". Бунин, използвайки персонификация, показвайки простата българка в образа на Родината, се опитва да открие нейното недостъпно духовно превъзходство над забогателите и жадни за още пари деца. Кои са тези деца? Бивши селяни, превърнали се в дребни и алчни дюкянджии, на които им няма нищо свято. Стихотворението е написано с ямб. Тук Бунин (Родината) сблъсква селската и провинциална пустош с града. Анализът на стихотворението говори само за пълната безнадеждност и безнадеждност на ситуацията. За задънена улица.
Пет години по-късно
Сега виждаме друг Бунин, който лирично разкри красотата на своята страна. Това е стихотворението „Родина”. Той е дори по-кратък, но много по-значим.
Анализ на стихотворението на Иван Бунин "Родината"
Родина е миниатюрен етюд на зимна вечер. В едно стихотворениеот осемте реда, написани с ямб, има само два глагола. Мрачен и дълъг зимен ден. Пейзажът е нещастен. Небето е мъртво олово. Накъдето и да погледнеш - около безбрежните борови гори, до селата - надалеч. Втората част видимо допълва първата. Изглежда, че пейзажът е нарисуван върху платно. Толкова е изразително, колкото природата е спокойна и безлюдна. Мрачната снежна далечина и снежната пустиня са затворени и тъжно омекотени дори не от бяла, а от млечносиня мъгла. И. Бунин е изключително точен в дефинициите и затова се очертава картината на необятна страна (няма край на борови гори, села - незнайно къде). В зимна вечер пейзажът е изпълнен с неясни полутонове. Родината се появява пред читателя в цялата си тъжна и кротка красота. Такава сме я свикнали, често смътна и дискретна, но изкарваща душата, понякога приказно красива във всичките й проявления, дори и в такива тъжни, безнадеждни и тъжни. Поетът показа любимата си селска родина, мрачна, здрачна, скучна, обградена от борови гори, чийто край и край не се виждат.