Анотация и обобщение
Резюме – кратко описание на текста по съдържание, форма, читателска аудитория и други признаци, допълващи библиографското описание.
Какво трябва да бъде резюмето?
Резюмето трябва да бъде написано на прост език, без да се използват ненужни и неясни термини. То трябва да съобщава в сбита форма какво казва текстът и какви ползи могат да се извлекат от прочитането му, т.е. какви теоретични и / или практически знания дава това произведение и какви изисквания налага на знанията на читателя.
Какво може да послужи като източник за анотация?
Основните източници за изготвяне на реферата са:
- заглавна страница, съдържаща изходни данни;
- графики и таблици в текста.
Какво представляват анотациите?
Според съдържанието си анотациите биват следните основни видове:
- педагогически и др.
Най-голям интерес за нас представляват описателните анотации.
Какви са характеристиките на описателната анотация?
Описателна анотация - кратко описание на съдържанието на текста с помощта на безлични конструкции под формата на кратка препратка или описание може да се състави за всеки тип печатна работа. Обичайната дължина на описателна анотация е 300-500 знака, т.е. средно резюмето съдържа
3-4 изречения за всяка печатна статия, независимо от нейния размер.
Текстът на описателната анотация трябва да се състои от три части:
3. Заключителната част, която съдържа определени характеристики на представянето на материала, а понякога и заключения.
Анотацията няма абзаци и започва със същността на проблема или с уводни фрази, например: „Разгледан, проучен, даден, показан, съдържащ се и т.н.“.
Когато анотирате, можетепрепоръчваме да използвате следната последователност от действия:
1. Прочетете заглавието на текста. Определете дали дава представа за съдържанието на текста.
3. Ако да, прочетете подзаглавията.
4. Обърнете внимание дали има чертежи, диаграми, таблици.
5. Ако да, прочетете надписите под тях.
6. Прочетете първия и последния абзац на текста и използвайте ключовите думи, за да определите за какво става въпрос в текста.
Най-честите грешки при анотациите са:
1. Използването на шаблонни фрази и отделни думи: „Авторът счита ...“, „Статията съобщава ...“.
2. Повторение на темата от заглавието на печатно произведение без необходимите корекции.
3. Използването на сложни синтактични конструкции, подчинени изречения, причастни и наречни фрази.
4. Частно повторение на род. падеж.
5. Неконтролирано използване на местоименията „това, онова“, което пречи на правилното разбиране на смисъла.
Резюмето е една от най-разпространените писмени форми за извличане на информация, която позволява в съвременния огромен поток от информация да се избере необходимата информация за специалист в най-кратки срокове. В сравнение с анотациите, обобщаването е по-усъвършенстван метод за обработка на източници на информация: ако анотацията предоставя само кратък списък на разглежданите въпроси, тогава резюмето излага същността на въпросите и дава най-важните заключения.
Има много видове реферати, но най-интересен за нас е информативният реферат, т.е. кратко изложение на основните положения на оригинала.
Как се пише резюме?
Представянето на съдържанието на статията в резюмето се извършва според степента на важност на избраната информация. Първо, в концентриран вид, е изложена същносттавъпрос, следното е кратко резюме на необходимите доказателства. Контурът на резюмето може да не съвпада с плана на статията. Резюмето е единичен, логически компактен клъстер от основното съдържание на статията, поради което по правило няма раздели или заглавия.
Текстът на резюмето започва с изложение на същността на рецензираната статия. Тук трябва да се избягват уводни фрази, например: „Авторът на статията счита ...“, „Целта на тази работа беше ...“ и др.
Текстът на резюмето е съставен по определен план:
1. Тема, предмет (обект), характер и цел на произведението. Тук трябва да покажете характеристиките на темата, които са необходими за разкриване на целта и съдържанието на работата.
2. Методът на провеждане на работата (ако този метод или методи са нови, тогава трябва да им дадете описание).
3. Конкретни резултати от работата (теоретични или експериментални).
4. Изводи, препоръки, оценки, предложения, описани в първоизточника.
5. Обхват.
Ако в статията липсва някоя от горните части (например в статията не се казва нищо за приложението), тя се пропуска от резюмето, като се запазва последователността на представяне.
В края на резюмето могат да се дават бележки на референта (ако в него има противоречия или грешки), но не се допуска тълкуване или критика на първоизточника в самото резюме. Текстът на резюмето завършва с информация за броя на илюстрациите, таблиците, библиографията, следвани от трите имена. референт.
Колко дълго трябва да е резюмето?
Какви са изискванията към езика и стила на резюмето?
Към езика на резюмето се налагат следните основни изисквания:
1. Кратко, точно и обективно изложение на материала.
2. Използване на стандартна терминология. Трябва да се избягват непознати термини и символиобяснете ги при първото споменаване в текста.
3. Термините, използвани в резюмето повече от три пъти и чието значение е ясно от контекста, се препоръчва да бъдат напълно заменени след първото използване със съкращения (абревиатури) под формата на начални главни букви на тези термини. При първото споменаване такова съкращение се дава в скоби непосредствено след термина; при последваща употреба без скоби. Не се препоръчва използването на повече от три различни съкращения в едно резюме, например: „инвестиционен проект (IP)“.
По правило при писане на есе сложните изречения се трансформират в прости, широко се използват неопределени лични изречения.
Формулите в резюмето се дават в следните случаи:
- без формули е невъзможно да се изгради абстракт;
- формули изразяват резултатите от работата;
- формулите значително улесняват разбирането на произведението.
Допуска се включването на илюстрации и таблици в резюмето, ако те помагат да се разкрие основното съдържание на работата.
Какви са стъпките, включени в писането на резюме?
Когато съставяте резюме, трябва да следвате следната последователност от работни стъпки:
1. Сканиране на четене, за да получите обща представа за текста като цяло.
2. Запознаване с графики, чертежи, диаграми, таблици за изясняване на информацията, получена при първо четене.
3. Открояване и номериране на параграфи, съдържащи конкретна информация по темата на статията, с подчертаване на ключови фрагменти в тях.
4. Пренареждане на ключови фрагменти в съответствие с тяхната тема и план за писане на есе.
5. Съставяне на логически план за статията.
6. Вторично учебно четене на избраните параграфи с намаляване на маловажната информация и обобщаване на останалата основна информация.
7. Редактиране на получената информация и записването й под формата на резюме.
8. Проверка на коректността на дадените цифри, съкращения и др.