АНТИЧНИ ДВЕ РЕКИ ИЗКУСТВО
В края на IV хилядолетие пр.н.е. д. в южната част на съвременен Ирак, където реките Тигър и Ефрат се вливат в Персийския залив, възниква една от най-древните цивилизации на нашата планета. Неговите създатели са шумерите. Те нарекли страната си Шумер, а земите, разположени на север и населени със семитски племена – Акад. Впоследствие вавилонците и асирийците, наследили културата на Шумер, нарекли тази долина Шинар – Месопотамия, а древните гърци й дали името Месопотамия („Страната между реките“).
Земята, на която са живели шумерите, е плоска равнина с горещ и сух климат, край на блата и езера, покрити с гъсти гъсталаци от тръстика, но тук няма големи гори. През вековете Тигър и Ефрат променят курса си повече от веднъж, което е придружено от катастрофални наводнения, паметта за които е запазена в шумерските митове за наводненията. В тежка борба с природата шумерите създават своя култура. Те пресушават блатиста почва, строят язовири, канали и язовири, изобретяват грънчарското колело, калъп за тухли, каруца с масивни дървени колела, сеялка, ветроходна лодка, усвояват техниката на обработка на камък и благородни метали, учат се да строят арки, сводести тавани и куполи, натрупват безценна информация в областта на природните науки, създават сложна система от клиновидно писмо, първите календар, оригинални епически разкази.
През първата половина на III хил. пр.н.е. д. в Шумер се формира раннокласово общество и се появяват робовладелски градове-държави, сред които най-значими са Ур, Урук, Лагаш, Ериду, Киш, Нипур, Сипар, Шуруппак, Адаб, Ешнуна. Техните владетели издигнаха властта си до боговете и цялата духовна култура на Шумер беше проникната от религиозен мироглед. То напълно определя развитието на архитектурата иИзящни изкуства на Древна Месопотамия.
Централно място в града е заемал храмът на божеството-покровител, в чието изграждане са участвали всички жители. Обикновено се изграждаше от неизпечени сурови тухли на висок изкуствен хълм. Масивните стени на сградата бяха разделени вертикално от редуващи се первази и ниши. Вътре в храма имаше открит двор, откъдето можеше да се влезе в тесни и дълги зали със сводести тавани. Специална роля в шумерската архитектура са играли стъпаловидни храмове - зигурати (което означава "планинска къща").
Един от тези храмове - зикуратът на бога на луната Нана в Ур (XXI век пр.н.е.) - се издигаше на платформа с височина десет метра. В основата му лежеше правоъгълник с размери 65 × 43 м. Над него се издигаха три стъпала, които бяха увенчани с малък храм, облицован със сини плочки. Стъпалата на зигурата бяха свързани със стълби. В дните на тържествените празници хиляди зрители съзерцаваха процесиите на свещениците, които под звуците на музика се изкачиха по стълбите към храма.
Паметниците на шумерската скулптура също са свързани с култови изображения. Мраморната глава на богинята от Урук, екзекутирана в началото на 3-то хилядолетие пр.н.е., е световно известна. д. и е принадлежал на незапазена дървена фигура, прикрепена към стената на храма. Лицето на богинята с огромни, някога инкрустирани очи, с вежди, свързани над моста на носа, привлича с величествено спокойствие и строго отчуждение. До този шедьовър малките фигурки на поклонници, които благородните шумери са донесли като дар на храмове, изглеждат много по-малко съвършени. Покрай стените на храма или на специални пиедестали в непосредствена близост до култовата статуя стояха фигурки, издълбани от камък с височина от 20 до 40 см. Понякога на гърба или рамото на фигурката къснадпис с името на дарителя. Замръзнали в неподвижни, фронтални пози, с ръце, стиснати в ритуален жест пред гърдите, понякога твърде издължени, понякога твърде приклекнали в пропорции, с широко отворени очи, сякаш виждащи божество, и издадени като птичи клюнове носове, тези фигурки въплъщаваха конвенционалния образ на човек, съответстващ на магическото предназначение на скулптурите.
Високо майсторство е постигнато в Древна Месопотамия от резбари на камък, които с виртуозно майсторство изпълняват изображения върху малки цилиндрични печати. Когато такъв цилиндър се търкаляше върху мокра глинена таблетка, модел или шарка, издълбана върху повърхността на камъка, се отпечатваше в огледален образ под формата на изпъкнал релеф. В гробниците на кралете на Ур, разкопани от известния английски археолог Леонард Ули, са открити великолепни образци на бижута. Откриха и два дървени панела, покрити с битум и украсени с изображения на лапис лазули и седеф - т. нар. Урски "стандарт", върху който шумерският художник изобразява сцени на война и мир. Най-добрите паметници на торевтиката, изкуството на художествената обработка на метала, включват главата на цар Саргон, изкована от мед (XXIII век пр.н.е.). В образа на владетеля, който за първи път обединява под властта си Шумер и Акад, скулпторът създава идеализиран тип герой, надарен със съзнание за гордо величие, вътрешна сила и нравствено достойнство.
На границата на III и II хилядолетие пр.н.е. д. Южната Месопотамия е завладяна от семитските племена на вавилонците, които възприемат духовната култура на Шумер и възприемат традициите на шумерското изкуство. През II хилядолетие пр.н.е. д. те станаха собственост на всички народи от Близкия изток, чиито държави се редуваха една друга на територията на Месопотамия. Влиянието на шумерското наследство до голяма степен е повлиялоизкуството на Асирия и Вавилон, две големи държави, процъфтяващи през първата половина на I хил. пр.н.е. д.
През IX-VII век. пр.н.е д. Асирия, разположена в северната част на Месопотамия, се превърна в най-голямата военно-робовладелска сила в Западна Азия. Неговите царе завладяват Южна Месопотамия, Сирия, Финикия, Палестина, Югозападен Иран. Асирийските войски често извършват грабителски набези на територията на Арабия, Мала Азия и Арменските планини. Несметните богатства на покорените народи се стичат в главните градове на Асирия - Ашур, Калха, Ниневия. Постоянните войни определят характерната черта на асирийската архитектура - разцветът на крепостната архитектура. Макетът му е открит в средата на 19 век. от френския археолог Бота, град Дур-Шарукин, резиденция на крал Саргон II. Построен по единен план през 713-707 г. пр.н.е д., беше заобиколен от гигантска мощна крепостна стена, чиято височина и дебелина беше 23 м. Над града, на кирпичена тераса с площ от 10 хектара, се издигаше цитаделата - грандиозен кралски дворец, който включваше 210 зали и 30 двора. Дворцовият ансамбъл се отличава с асиметричното си оформление, характерно за кирпичената архитектура на Древна Месопотамия.
На порталите на двореца, като стражи, стояха фигури на фантастични крилати бикове с човешки глави, издълбани от монолитни блокове от мек местен камък. Асирийците ги наричали "шеду" или "ламасу" и вярвали, че тези статуи трябва да защитават двореца и свещената личност на царя от враждебни сили. При гледане на каменните гиганти отпред се виждаха само два предни крака и изглеждаше, че стоят неподвижни. В профил фигурите показваха четири крака, а след това изглеждаха като ходещи. Този особен ефект е създаден поради наличието на пет крака в скулптурите.
Стени в дворциАсирийските царе са били украсявани с безкрайни редове релефи, издълбани върху тънки алабастрови плочи. Подобно на хроники, те разказват за войни и битки, обсада на градове и екзекуция на пленници. Видно място заемат религиозните церемонии и епизодите на лова. И навсякъде главният герой е асирийският цар. Желанието да се прослави неговата сила и доблест определя кръга от теми, които привличат вниманието на скулпторите.
За ненадминат връх на асирийската скулптура се смятат релефите от двореца на Ашурбанипал (VII в. пр. н. е.) със сцени на лов на лъвове. Талантливият майстор засне театрален спектакъл - двубой на краля, придружен от бодигардове, с хищници, които бяха уловени за целта и доставени в дървени клетки на арената в околностите на асирийската столица Ниневия.
Виждаме или крал крак, пронизващ лъв, който скача към него с меч, или крал, заобиколен от ловци в състезателна колесница, зад която са телата на мъртви и смъртоносно ранени животни. Монументалните композиции привличат с напрегната динамика и истинска епична сила. Върху релефната равнина свободно са разположени безупречно моделирани фигури на хора и животни. Художникът зорко забелязва естествените пози и навици на животните, създава изключително изразителна и дълбоко драматична картина на клането. Жанрът на монументалния релеф най-ясно отразява естетическите идеи, присъщи на изкуството на Асирия.
В края на 7в пр.н.е д., когато враговете на Асирия й нанасят смъртоносен удар, доминиращата позиция за цял век преминава към Вавилон, който вписва последната глава в историята на художествената култура на Древна Месопотамия. Възстановен при цар Навуходоносор II, Вавилон става най-големият град в древния свят. Както показват разкопките, площта му е била10 км2. Троен пръстен от крепостни стени с дължина 18 км и височина 25 м всяка опасва Вавилон и неговите предградия. Главните порти на града, носещи името на богинята Ищар, били облицовани с остъклени тухли и украсени с изображения на свещени бикове и дракони. От портата „процесионният път“ водеше до централното светилище на Есагила, където имаше величествен храм на бог Мардук, покровител на Вавилон, и известния зикурат Етеменанки (храмът „връзка на земята и небето“) - седемстепенна кула с височина 90 м, с която се свързва библейската легенда за „вавилонския пандемониум“. Древните писатели с възторг говорят за дългия 115 м мост през Ефрат, който свързва двете половини на Вавилон - Стария и Новия град. „Висящите градини“, построени от цар Навуходоносор II за любимата му съпруга, мидийската принцеса, бяха класирани сред седемте чудеса на света. През 538 пр.н.е. д. Вавилон е завладян от войските на персийския цар Кир и цялата долина на Месопотамия става част от огромната персийска държава, която наследява най-добрите постижения на духовната култура на цивилизациите на Древна Месопотамия, от Шумер и Акад до Асирия и Вавилон.