Антикризисен лизинг - VEDOMOSTI
„Водещи индустрии като финансов лизинг, научни изследвания, рисков капитал, електронна търговия и модерна логистика формират клъстери в зоните за свободна търговия.“ Това не е от научен доклад, това е изявление на китайския министър на търговията Гао Хучен. Говорим за източниците на икономически растеж в Поднебесната империя, която след прегряване на банковия сектор заложи на небанково финансиране. Китай дори създаде зона за свободна търговия в Тиендзин със специализация във финансовия лизинг, която има за цел да насърчи развитието на машиностроителната индустрия. Не е изненадващо, че Китай е на второ място в света по ръст на лизинговия пазар (около 115 милиарда долара годишно).
Причината глобалните лидери - САЩ, Китай, Великобритания и Германия - все повече да се фокусират върху лизинга, е макроикономическа. Първо, лизингът има пряко въздействие върху икономическия растеж. За разлика от банките, които не могат да си позволят проектно финансиране или инвестиране на спестяванията на вложителите в дълготрайни активи, лизингодателите се занимават с дългосрочни инвестиции в материални активи. Инвестициите в модернизацията на производството поставят основата за последващ икономически растеж. Второ, лизингът има антицикличен ефект върху икономическия растеж. Икономистите от Bank of England са установили, че по време на периоди на икономически спадове и кризи, когато банките намаляват кредитирането, лизингът подкрепя реалната икономика. Докато кредитните рискове на банките нарастват, загубите на лизингодателите са ограничени поради собствеността върху наетия актив. В резултат на това лизинговите компании частично заместват банките по време на криза, осигурявайки подкрепа на кредитополучателите. Трето, под влияние на антицикличния характер на лизинга, икономическите спадове са толкова по-малки, колкотопо-голям дял на лизинга в инвестициите. Обширният лизингов пазар е в състояние да абсорбира шокове, правейки икономическия растеж по-балансиран и устойчив.
За реализиране на положителни макроикономически ефекти от използването на лизинга трябва да бъдат изпълнени редица условия. Първо, прозрачността и ниските рискове на лизингодателите, така че по време на икономическия спад самите те да не загубят финансиране. Второ, диверсифицираната структура на техните финансови пасиви, включително облигации, външни заеми, корпоративни фондове и други източници на финансиране. Това ще позволи на лизинговите компании да бъдат по-малко зависими от банкови кредити. Трето, пълноценна регулаторна среда, която минимизира рисковете на лизингодателите в хода на имуществени спорове в съдилищата.
Положителните ефекти от реформата до голяма степен зависят от държавната политика на лизинговия пазар. Става дума за държавна собственост върху лизинговите компании, участие на държавни институции в лизингови операции и субсидии. Политиката на властите ще определи дали лизингът ще окаже антициклично въздействие върху икономическия растеж или не. Правителството пряко и непряко контролира редица големи лизингови компании. Ако вземем предвид лизингодателите, собственост на държавни банки, се оказва, че държавата е повече от половината пазар. Като се има предвид, че публичните лизингодатели са силно зависими от бюджетните средства и бюджетния цикъл, антицикличен ефект в икономиката може да се постигне само когато те действат независимо от финансовото състояние на собственика. В средносрочен план ще се постави въпросът за приватизация на някои от тях.
Федералните и регионалните власти също създадоха редица институции, работещи на лизинговия пазар катопълноправни икономически агенти. Става дума за групата VEB, Корпорацията за МСП, Фонда за индустриално развитие, регионални фондове и други институции. Разбира се, институциите за развитие могат и трябва да бъдат запазени, въпросът е в принципите на тяхната работа. Техен приоритет може да бъде насърчаването и създаването на благоприятна среда за лизинговите компании. В крайна сметка лизингодателите професионално управляват своите рискове и познават нуждите на клиентите. В противен случай лизинговите портфейли на институциите за развитие ще имат ниско кредитно качество и значителна част от лизинговия пазар ще бъде непазарен.
Субсидирането е популярен инструмент за насърчаване на лизинга. Правителството обаче би могло да окаже помощ на лизинговите компании по начин, който да не води до подбор на некачествени клиенти, разпространение на непазарни лихви или зависимост от бюджетни средства. В противен случай помощта може не само да има отрицателна цена за държавата, но и да неутрализира положителните макроикономически ефекти от лизинга.
Реформата открива нови възможности за лизинговите компании и техните клиенти. Изпълнението му е средносрочна задача на финансово-икономическия блок на правителството и Българската банка. Успехът на структурната реформа и последващото развитие на държавната политика в областта на лизинга ще даде възможност да се разчита на него не само като един от двигателите на икономическия растеж, но и като фактор за финансова стабилност.
Авторът е съветник на първия заместник-председател на Българската банка