Антонова М

Сравнението на съществуващите проучвания за оценка на социокултурния потенциал даде възможност да се идентифицират 4 основни подхода, които се различават по методите на учене на информация, както и по отношение на обработката (Таблица 1).

Таблица1. Подходи за оценка на социокултурния потенциал

Подход на експертно проучванеА.М. Коробейников,

А.В. ПоповПодходът се основава на качествена оценка на осем компонента на културния и имиджов потенциал на региона. Оценяването се очаква по петстепенна (точкова скала) чрез експертно проучване. Не се отчитат пречките и ограниченията пред развитието на социокултурния потенциал.Подход, базиран на индексН.И. Лапин,

От различни гледни точки учените и научните школи подхождат към оценката на социокултурния потенциал, но сходството на всички гледни точки се крие във факта, че си струва да започнем оценката на социокултурния потенциал от изучаването на образователната, културната, научната и иновационната инфраструктура на територията. Освен това всички методи се основават на данни от социологически проучвания.

В проучване на ръководителя на катедрата на Курския държавен университет E.A. Предлага се Когай да разглежда заедно данните от социологическите проучвания и официалната статистика, както и наситеността на инфраструктурите, но въпросите за използването на културната инфраструктура от населението, степента на участие в събития не се разкриват.

Подходите, базирани на експертни проучвания и социологически проучвания, изискват специални инструменти (изготвяне на въпросник, търсене на експерти), други имат известна универсалност и са приложими в различни условия на изследване, но изборът на метод зависи от целта, инструментите и изследователските възможности.

За ставкаСоцио-културният потенциал на региона трябва да се основава на наличната официална статистика, но много важни въпроси не могат да бъдат отразени в нея. Следователно необходимо условие е да се привличат данни от социологически проучвания, тъй като оценката не може да се извърши без прибягване до изследване на обществените практики за използване от населението на ресурсите, налични на територията, без да се отчита степента и формите на участие на жителите в социокултурния живот. Тази гледна точка е склонна да бъде по-голямата част от учените, работещи в тази област.

социокултурния потенциал

Фигура 1. Компоненти на социокултурния потенциал

Подробно описание на всеки компонент и блок на схемата, според които може да се извърши анализ на социокултурния потенциал на региона, е представено в таблица 2.

Таблица 2. Съставът на компонентите на социокултурния потенциал

Културен компонент

Регионална средаОбща характеристика на региона, включително демографски процеси, свързани с промените в населението, съотношението на градското и селското население, възрастовия и полов състав на жителите, продължителността на живота. Важен момент е анализът на миграционните процеси и териториалната идентичност и толерантност към посетителите.култураНаличие на основни елементи на културната инфраструктура, културно-историческо наследство, посещаемост на културни институции, компютъризация на населението, използване на различни източници на информация, предоставяне на платени услуги на културни институции на населението, дял на разходите за културни услуги в бюджетите на домакинствата.Ниво на знанияСъставът на заетото население по ниво на образование, динамиката на завършилите институции от различни нива на образование, делът на завършилите училище,постъпващи в университети, съотношението на броя на държавните и недържавните университети, освобождаването на специалисти във формите на обучение, отношението на хората към качеството на образованието в региона.Иновативна дейностДелът на организациите, извършили научноизследователска и развойна дейност, в общия брой на предприятията и организациите; делът на персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност, в общия брой на заетите в икономиката; участие на населението в създаването на иновации.

Социален компонент

За максимално използване на натрупания научен опит по въпросите на социокултурната проблематика е необходимо да се направи оценка на социокултурния потенциал на региона, в цялото му многообразие от компоненти, да се съпоставят данните с регионални и общобългарски показатели, както и показатели на развитите страни, което ще определи мястото и характера на развитието на социокултурния потенциал на региона. Също така е важно да се определят неговите възпиращи и активиращи фактори, ключовите проблеми на социокултурното развитие, да се оцени нивото на модернизация на територията, като се използва методологията * на Центъра за изследване на модернизацията на Китайската академия на науките [6], тъй като ви позволява да класирате и сравнявате регионите според нивата на социокултурно развитие и фазите на модернизация.

* инструментариумът е разработен от He Chuanqi и адаптиран към особеностите на българската статистика от Н.И. Лапин (CISIS IFRAN)