Аралско море не може да бъде спасено
Новини от Централна Азия
Аралско море не може да бъде спасено. Така че нека го убием бързо
Японски учени предлагат Аралско море да се раздели на три части и част от водата по река Амударя да се насочи към територията на Афганистан за напояване на памукови полета.
Съдбата на умиращото море вълнува всички - и политици, и хора, които са далеч от политиката, и, разбира се, учени. Днешната публикация е продължение на темата, започната в петъчния ни брой.
Бързо напред до 2010 г. Пустинята Арал се простира от границите на Узбекистан до височините на Мангистаунските планини. Най-голямата планина на Аралската пустиня е Ренесансова. Малко прилича на останалата част от прашната шир, тук могат да се намерят дори храсти. Но все пак Ренесансът се разпознава от руините на биохимичния комплекс - опасни биологични оръжия са произведени на този остров в далечните съветски времена. Животинският свят е представен от гризачи, предимно плъхове. Хората вече не живеят тук. А Арал е известен с това, че го наричат море. За това ще свидетелстват скелетите на кораби, все по-покрити с дюни.
Ето какво може да стане Аралско море, ако Казахстан приеме предложение, получено наскоро от Японския инфраструктурен фонд, съобщава вестник „Деловая неделя“ (Казахстан). Причината за повишения интерес на транснационалните компании към Аралско море е съдбата на Афганистан, който изпитва остра нужда от водата на Амударя, която дели тази страна с Таджикистан и захранва намаляващото Аралско море.
Афганистан има законно право на 9 кубически километра вода от Амударя. Годишният дебит на реката е 60 кубически километра, но само една десета от него достига до Аралско море, останалата част се отделя за напояване от Узбекистан и Туркменистан. (Между другото, вече са започнали гранични спорове между тези републики заради водата на Амударя, има първимъртъв).
Водата от Амударя ще позволи на селяните, живеещи в Северен Афганистан, да се занимават със селско стопанство, вместо да отглеждат опиумен мак. Освен това един мирен орач е по-малко опасен от муджахидин, въоръжен с Калашников.
В резултат на изпълнението на този проект зоната на екологичното бедствие, а именно това име е дадено на Аралско море от 60-те години на миналия век, ще бъде разширена с десетки и стотици километри. Според местни екологични организации от Централна Азия, остров Възрождение, където са създадени и тествани опасни оръжия по съветско време, вече разпространява отровни щамове на антракс, чума и други инфекции далеч отвъд района на Аралско море.
Едно от малкото занимания на местните жители е търсенето на цветни метали на бившето сметище. Не е изненадващо, че всеки втори жител на района на Аралско море страда от респираторни заболявания. Расте броят на болните от анемия и туберкулоза. След пресушаването на Аралско море заплахата от разпространение на опасни вируси ще се увеличи, а радиусът им на действие ще се увеличи, смятат експертите.
Не може да бъде спасен, не може да бъде унищожен
Казахските учени обаче отдавна са разработили програма за спасяване на част от Аралско море, така нареченото Малко море. За да направите това, е необходимо да се установи водоснабдяването на Сирдаря (Сирдаря днес вече не достига до Аралско море). Но поради липса на средства това предложение засега остава на хартия. Междувременно, според служителите на казахстанския Научно-изследователски институт по география, проектът е доста реалистичен и изобщо не е толкова скъп. От друга страна, водите на Амударя, които също преминават през територията на Афганистан, могат значително да помогнат за възстановяването на селското стопанство в тази страна. Като компенсация високоразвитите страни възнамеряват да използват всички средства, отпуснати като помощ за Аралско море, за борба с бедността сред населението на района на Аралско море. Глобалната общност е готовада отдели повече от $4 милиарда за борба с хуманитарната катастрофа в Аралско море Част от тези средства трябва да бъдат изпратени в Афганистан за оборудване на напоителната мрежа. Според японския проект от морето трябва да останат три резервоара. Но ако Афганистан започне пълномащабно използване на водите на Амударя, тогава реката най-вероятно ще загине и проблемът с Аралско море ще се превърне от регионален в глобален. Според една от хипотезите на казахстанските експерти пълното пресъхване на морето може да доведе не само до опустиняването на района на Арал, но и до глобално изменение на климата.
Кой печели от отклонението на реката?
Проблемът може да се реши по-ефективно не чрез пренасочване на 10% от потока на Амударя към Афганистан, а чрез намаляване на потреблението на вода за напояване от Туркменистан и Узбекистан, които поемат 90% от потока на реката. Това може да бъде улеснено и от прехода на тези страни към системи за екологично земеделие, като капково напояване, устойчиви на суша култури, залесяване и др. (включително в Афганистан). А това изисква пълномащабно изследване на проблема с участието на икономисти, климатолози, биогеографи, специалисти по дешифриране на сателитни снимки и др. В България има такива специалисти, освен това имат опит не само в Централна Азия, но и в Афганистан. Но ще се съгласи ли Световната банка да включи български учени в проекта? Член-кореспондентът на РАН А. Яблоков се съмнява в това - опитът показва, че УС ще похарчи пет пъти повече пари, за да получи същия резултат, но те ще отидат при свои експерти. Според правилата на Световната банка 80% от всички пари, отпуснати за разглеждане на проект в страните от ОНД, трябва да бъдат платени на западни консултанти.
От реализацията на „афганистанския“ проект ще спечелят не само западните страниконсултанти, но също и японски строителни фирми, големи компании. Така Световната банка наскоро отпусна голям заем на Туркменистан за изпълнението на Националната програма за действие по околната среда. Но по-голямата част от този заем отиде при японски фирми, които ще доставят тежко оборудване за 3,5 милиона долара за хидростроителни работи.Очевидно същото ще се случи и с афганистанския заем - Япония отново ще спечели, а не местните жители, които най-вероятно ще бъдат любезно предоставени от световната общност на статут на екологични бежанци. Голямата японска технология се нуждае от много пространство, мащабен обхват на действие. И пустинята в Централна Азия, която винаги е страдала от липса на вода, е най-подходяща за тези цели. Японските хидроконструктори ще имат достатъчно работа тук за дълго време, както навремето съветското Министерство на водните ресурси, което в продължение на десетилетия се занимаваше с прехвърлянето на част от реките в Централна Азия. Но той нямаше време - започна преструктурирането.
Можете да обсъдите статията във форума на Ferghana.Ruтук