АРХИВИ Преди 120 години лезгините в България са били 6 пъти повече от аварите

Преди сто и двадесет години под надслов "В навечерието на всеобщото преброяване" е изготвен "Азбучен списък на народите, живеещи в българското царство".

преди
„Тази книга е опит за списък на народите от Българското царство, информацията за които е разпръсната в редица съществуващи публикации, изброени в приложението. Въз основа на печатни материали този списък несъмнено има пропуски.

По-специално, цифрите за броя на различните народи трябва да се считат за приблизителни: те също не са получени чрез специално проучване, а представляват набор от печатни данни, отнасящи се освен това до различни години. Следователно тази работа е само за справка.

Както правилно отбелязаха неговите съставители, това беше опит да се състави единна справка за числеността, населеността и много други характеристики на всички народи на страната.

Списъкът е създаден в навечерието на преброяването от 1897 г., включително като ръководство за работниците по преброяването. Но съдържаше много по-широка информация, очевидно излишна в работата по преброяването - някои етнографски и исторически сведения, основни професии, дори бележки за морала и политическите преценки.

В светлината на съвременните познания част от данните в „Списъка” са остарели, някои дори грешни. Много от народите, за които се говори, сега са известни под други имена, а някои вече изобщо не съществуват.

Важно е, че този списък беше първият от поредица подобни справочници, изготвяни преди всяко следващо преброяване на населението. И въпреки че съвременните „Речници на националностите и езиците“ не са толкова наивно подробни, а по-технологично напреднали: те не обхващат самите народи, а само предоставят информация за местообитанието, но посочват къдесвързани и как да криптирате, нека не забравяме, че това беше първият опит.

То беше публикувано открито и беше предназначено не само за статистиците, но, както се казваше тогава, „както за държавните институции, така и за частните лица“, за цялата четяща публика – за разлика от „потомците“ му с гриф „за служебно ползване“.

Публикуваме извадки от този „Списък“, които съдържат информация, най-тясно свързана с материалите от преброяването от 1897 г.: името на народа, неговата езикова принадлежност, религиозни вярвания и територия. Повтаряме, че тези откъси са нередактирани, дословни цитати от Азбучния списък на нациите и отразяват възгледите и преценките отпреди 110 години.

Азбучен списък на народите, живеещи в българското царство. СПб., 1895