АРМИЯ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
![]() |
Древни египетски воини: леко въоръжени (отгоре) и тежко въоръжени (отдолу) |
Формирането на египетския отряд преди битката |
Раирани кожени шлемове на египетски воини |
![]() |
Египетска крепост в Семне (реконструкция) |
![]() |
Ножница, тояга, кама |
Египетската пехота беше придружена от колесници. Фараонът обикновено се биеше изправен в един от тях. |
![]() |
Египетски нападателен щит с воини вътре |
![]() |
Раирана кожена шапка-шлем (вляво), която понякога беше зашита с изпъкнали метални плаки (вдясно) |
![]() |
Египетски воини: 1 - в "черупка" от цветни ивици от здрав ленен плат; 2-ра роба, гарнирана с кожени ивици; 3 - военачалник в ламеларна броня от крокодилска кожа |
Египетска бойна колесница и нейните детайли |
![]() |
фараонов шлем |
Египетски военен кораб |
![]() |
Оръжия, броня и военни значки на армията на Древен Египет: 1-9 - щитове; 10 - щит за защита на ръката; 11-21 - военни значки; 22 - върхове на стрели; 23 -лъкове; 24, 34-36 - колчани; 25 - прашка; 26 - пръчка за отблъскване на удари с меч; 27 - боздуган и брадва; 28 - саби; 29 - боен сърп; 30 - кама; 31 - оси; 32 - черупка от крокодилска кожа; 33 - пощенска броня |
![]() |
Египетски воини (XV-XIII в. пр.н.е.): 1 - стрелец; 2 - носител на военна значка (стандарт); 3 - чуждестранен наемник - бодигардът на фараона; 4 - хетски воин, пленник на египтяните |
"ЗЛАТНА ПОХВАЛА"
Древните египтяни имаха специален знак, който отбелязваше доблестта на военните лидери. Наричаше се „Златна похвала“. Записите, в които се споменава този знак, са направени през 18 век пр.н.е. Така че "Златната похвала" може да се счита за най-стария военен орден.
Египетската армия беше организирана под формата на военни селища, разположени в най-застрашените посоки: долното течение на Нил имаше най-много военни селища, тъй като тук можеха да се очакват атаки от съседни азиатски държави; имаше по-малко военни селища в Горен Египет, тъй като етиопците не бяха сериозен противник поради тяхната разпокъсаност. Освен това покорените нубийски племена, които живеели по бреговете на Нил, били задължени да доставят на Египет определен брой войници за вътрешна, "полицейска" служба.
По време на големи кампании фараоните укрепват армията си за сметка на покорените съседни племена.
Армията на Старото кралство (3200-2400 г. пр. н. е.) беше съставена от воини, които имаха земя и отчасти чрез привличане на черни наемници. Постоянни отряди от воини бяха в служба на фараона и големи храмове. За кампаниите армията е събрана от Горен и Долен Египет и от африканските страни. Фараоните обикновено взимали по един воин на всеки 100 мъже. Така армията наброява няколко десетки хиляди души.
Воините от Старото царство са били въоръжени с: боздуган с каменен връх, бойна брадва от мед, копие с каменен връх, боен кинжал от камък или мед. INбумерангът от по-ранен период е бил широко използван. Основните оръжия са били лък и бойна брадва. Като защитно оръжие войниците имаха дървен щит, покрит с кожа.
Армията се състоеше от отряди. Източници, достигнали до нас, казват, че войниците са се занимавали с бойна подготовка, която е ръководена от специален ръководител на военното обучение. Още в периода на Старото царство египтяните са използвали конструкцията в редици. Всички бойци в редиците имаха униформени оръжия.
Крепостите от периода на Старото царство са били с различни форми (кръг, овал или правоъгълник). Крепостните стени понякога са имали кръгли кули под формата на пресечен конус с платформа на върха и парапет. И така, крепостта близо до град Абидос е построена във формата на правоъгълник; дължината на по-голямата и по-малката му страна достига съответно 125 и 68 метра, височината на стените - 7-11 метра, дебелината в горната част - 2 метра. Крепостта е имала един главен и два допълнителни входа. Крепостите в Семне и Куме вече са били сложни отбранителни структури с первази, стени и кула.
По време на нападението на крепостите египтяните използвали щурмови стълби с дървени дискови колела, което улеснявало тяхното монтиране и движение по крепостната стена. Пробив в крепостните стени е пробит с големи ломове. Така се раждат техниката и методите за щурмуване на крепости.
Армията на Средното царство (2200-1700 г. пр.н.е.) се различава малко от армията на Старото царство. Въпреки това, въоръжението на египетските воини от Средното царство се подобри донякъде в сравнение с предишния период, тъй като обработката на метала стана по-съвършена. Копията и стрелите вече имаха бронзови върхове. Ударните оръжия останаха същите: бойна брадва, копие с дължина до 2 метра, боздуган и кама. Като метателно оръжие, копие, бумеранг, прашка скамъни, лук. Появи се подсилен лък, който увеличи обхвата на стрелата и точността на удара. Стрелите имаха върхове с различни форми и оперение; дължината им варира от 55 до 100 сантиметра. Ориенталските стрели с листообразен връх, първоначално кремък, а след това мед и бронз, са по-малко ефективни оръжия от стрелите с фасетиран връх - кост или бронз, въведени от скитите през втората четвърт на 1-во хилядолетие пр.н.е. Насоченият изстрел с лък беше ефективен на разстояние 150-180 метра; най-добрата точност на бумеранга и копието е постигната на разстояние 50 метра. Обсипаният с кожа щит, висок половината от човешки ръст, продължаваше да бъде единственото защитно оборудване.
По време на Средното царство организацията на армията се подобрява. Частите вече имаха определен брой: 6, 40, 60, 100, 400, 600 войници. Отрядите наброяваха 2,3,10 хиляди войници. Появяват се отряди от еднообразно въоръжени бойци – копиеносци и стрелци, които имат стройов ред за движение; те се движеха в колона от четирима бойци в редица по фронта и десет редици в дълбочина.
Има доказателства за възнаграждение на обикновените войници за дълга служба: разпределени са им малки парцели земя. Военните лидери за своите заслуги бяха повишени, получиха земя, добитък, роби или бяха наградени със „Златна похвала“ (като орден) и наградени с военно оръжие.
Фараоните от Средното царство обърнаха голямо внимание на осигуряването на границите на Египет. Имаше системи от защитни структури. Така например са построени три линии от крепости за защита на южната граница. Крепостите станали по-съвършени: сега имали бойни стени, които покривали отбраняващите се воини; изпъкнали кули за обстрел на подстъпите към стената;ров, който затрудняваше приближаването до стената. Крепостните порти са били защитени с кули. За полети бяха организирани малки изходи. Обърнато беше голямо внимание на снабдяването на гарнизона на крепостта с вода: бяха организирани кладенци или скрити изходи към реката.
От оцелелите останки от древноегипетските крепости от този период най-характерна е крепостта в Миргис, построена във формата на правоъгълник. Тази крепост е имала вътрешна стена с височина 10 метра с изпъкнали кули, разположени на разстояние 30 метра една от друга, и ров с ширина 8 метра. На 25 метра от вътрешната стена имало външна стена, която покривала крепостта от три страни; от четвъртата страна рязко падна скала към реката. Външната стена е била заобиколена от ров с ширина 36 метра. Освен това върху скалисти издатини са издигнати стени, граничещи с ъглите на крепостта и позволяващи контрол на подходите откъм реката. Други две стени са защитавали главния вход на крепостта.
Фараоните и техните командири предприемат множество походи в Нубия, Сирия и други страни с цел тяхното ограбване.
През периода на Новото царство (започвайки от 1560 г. пр. н. е.) повечето войници от египетската армия бяха въоръжени с мечове, лъкът играеше важна роля в битката. Защитните оръжия се подобриха: в допълнение към щита, воинът имаше и шлем и кожена черупка с прикрепени бронзови плочи. Бойните колесници са били важна част от армията. Колесницата представляваше дървена платформа с размери 1x0,5 метра на две колела, към която беше здраво прикрепен теглич. Предната и страничните части на колесницата бяха обвити в кожа, която предпазваше краката на бойния екипаж от стрели, който се състоеше от колесница и един боец. В колесницата бяха впрегнати два коня.
Най-древният клон на египетските войски беше пехотата. Тя беше основната силаармии на Египет. След въвеждането на монотонни оръжия, египетската пехота се състои от стрелци, прашкари, копиеносци, воини с мечове. Наличието на еднакво въоръжена пехота постави въпроса за реда на нейното формиране. Появи се формирането на пехотата, нейните движения станаха ритмични, което е поразително във всички изображения на египетски воини от периода на Новото царство.
От екипировката трябва да се отбележи специален щит за защита на стомаха, който се състои от парчета кожа, зашити едно върху друго и ярко оцветени, и роба, подобна на риза, гарнирана с кожени ивици. На гладко обръсната глава се слагаше раирана шапка с метални издутини или нещо като шлем от раирана кожа (фиг. на стр. 42). Този шлем също защитаваше задната част на главата и понякога се носеше върху обикновена шапка.
Воините имаха щитове, ъглови отдолу, закръглени отгоре и снабдени с прозорец за наблюдение.
По време на кампанията египетската армия беше разделена на няколко отряда, които се движеха в колони. Разузнаването трябва да бъде изпратено напред. На спирките египтяните изградиха укрепен лагер от щитове. Когато щурмуваха градове, те използваха формация, наречена костенурка (навес от щитове, който покриваше войниците отгоре), таран, вино (нисък навес от лози, покрити с торф за защита на войниците по време на обсадна работа) и щурмова стълба.
За снабдяването на войските се е занимавал специален орган. Продуктите се издават от складове по определени стандарти. Имаше специални работилници за производство и ремонт на оръжия.
Египетските фараони са имали военни кораби, които са били оборудвани с платна и голям брой гребла. Носът на кораба беше пригоден за абордаж и таран на вражески кораб.
Известна е битката на Рамзес III (около 1200 г. пр.н.е.) при Мигдал, която е интереснавзаимодействието на египетския флот и сухопътните сили. Бойният ред на сухопътните войски от десния фланг беше покрит от укрепления, а отляво - от флота. Флотът на филистимците (народ, който живееше на източното крайбрежие на Средиземно море) и техните съюзници беше победен от египетския флот, след което сухопътната армия на филистимците също избяга.
В египетската армия могат да се видят началото на организационни форми на армията и бойните формирования, които се състоят в обмисленото разполагане на колесници, отряди от стрелци, копиеносци и други на бойното поле. Битката беше вързана от бойни колесници, зад които се движеше пехотата; третата линия отново беше съставена от бойни колесници, които бяха бойна подкрепа.
Така бойната практика постепенно изработи определени правила за водене на война и битка, представяйки свои собствени изисквания към войските и командването.