Астафиев Виктор Петрович, Тъжен детектив, стр. 25 - Астафиев Виктор Петрович
километри, - голяма строителна площадка, какво може да направи един похитител тук - страшно е да се мисли. И той беше напълно зашеметен от скоростта, жилене в провинцията в продължение на сто километра.
Федя Лебеда седеше в люлката на мотоциклета, ръцете му бяха свободни и той беше най-добрият стрелец в отбора. Изваждайки послушно пистолета от кобура, Федя Лебеда дръпна предпазителя и, сякаш не разбирайки по кого му е наредено да стреля, заби един, друг, трети куршум в колелата на самосвала. Гумата изпуши. Колата куцаше, тракаше. Сошнин, прехапал устни, натисна газта на мотоциклета до отказ.
Приближиха се до колата. Заобиколи я. Федя Лебеда вдигна пистолета си, но веднага свали ръката си от безсилие.
- Спри-и-и-е! той извика. - Спри, задник! Новата сграда ще блокира пътя - има пост.
Сошнин гадаеше от устните му почти като молитва, отправена от партньор, в последната надежда за безкръвно завършване на делото.
- А гробището? - Федя Лебеда също позна отговора на Сошнин от устните му.
Побелявайки и всъщност хартия за писане, неразвалена от графомани, като тежка тежест, Федя Лебед вдигна обичайния пистолет. Устни плеснаха, изтръскаха мокри:
- Веднъж! - Сошнин яростно тръгна да изпреварва самосвала.
Похитителят не ги пусна отляво. Хвърляйки мотоциклета настрани с рязък наклон, почти падайки, тръгнахме надясно. Излизайки с кабината на колата, осъзнавайки цялата безнадеждност на думите, и двамата изричаха едно и също, забравяйки за мегафона:
- Спри се! Спри се! Ще стреляме.
Дръмчащата карета се втурна към тях, удряйки мотоциклета с желязна подложка. Сошнин беше пилот на ас, но му се случи нещо необяснимо - той хвана и не можа да хване педала на мотоциклета с левия си крак. Започна звън в ушите ми, небето и земята започнаха да стават лилави, те тичаха напред и някъде, отвъд някакъв ръбхора се изсипаха от погребалните шествия.
Федя Лебеда уби престъпника с два изстрела. Колата изръмжа още известно време върху надупчените колела и заби носа си в канавката. Вече падайки от седалката на мотоциклета или заедно с мотоциклета, Сошнин успя да види сачмен лагер, изтърколил се от тила му, малко обрасъл, упорито тъп тил, повече кръгове, по-бързо, по-често, сякаш излязъл от поточната линия, опънат на червен конец, врата, раменете, нови, на север, от кораб, виждате ли, яке купено, всичко в джобове ed с нещо плътно, може би писма на майка ми, може би на приятелката ми. Имаше и значка на якето. Ярка значка за спасяване на хора в пожар. И сега якето стана червено на раменете и на гърба, което е знак за отличие при пожар.
Смолата се сгърчи на земята, червеното мокро стигна до гърлото. Сгърчен, сгърчен, той лежеше в линейката до застреляния похитител и чу как слятата кръв плиска под носилката върху железния под и остъргва ушите им.
Най-опитният хирург на железопътната болница, родом от родното си железопътно село, който учи упорито за тройки с пет способности, Гришуха Перетягин успя веднъж да се оформи напълно като лекар, беше побелял, бавно спокоен и, както изглеждаше на Сошнин, донякъде подпи.
- Кракът виси на същата кожа и сухожилия. Ампутация или спасяване? Както искаш, гражданино