Аура Машхур - Новини на Казахстан - свежи, подходящи, последни новини за всичко
Голямата съветска енциклопедия посвети само няколко реда на Машхур Жусуп Копейули, казахски поет, мислител, историк, етнограф, ориенталист и колекционер на устното народно творчество на своя народ. В същото време го причислява към представителите на религиозното и мистично движение, разглеждайки произведенията на изключителна личност на своето време като проповядване на религиозни и патриархални възгледи.
Но предишната оценка на личността на Машхур Жусуп не съвпада с тази, с която хората се отнасят към тази личност, отдавайки уважение и почит, предавани от поколение на поколение. Днес Жанажолското средно училище в Баянаулския район на региона носи името на Машхур Жусуп Копеев. На същото място, в Баянаул, има музей на просветителя и писателя, а на мястото на погребението му е издигнат величествен мавзолей със средства на спонсори. Нещо повече, главната джамия на региона също получи името Машхур Жусуп Копеев. Но това не е всичко. Днес творческото наследство на мислителя заема достойно място в литературата и обществото на Казахстан. По-специално в Павлодарския държавен университет на името на. С. Торайгиров през 2004 г. е открит център за изучаване на наследството на Машхур Жусуп и е издаден 20-томен сборник, посветен на неговата работа и обществена дейност.
Те свидетелстват, че през 1861 г., когато момчето е на 3 години, семейството губи целия си добитък по време на зимната липса на храна. Тогава бащата Машхур Жусуп Копей решава: „Не добитъкът поддържа човека, а знанието" и изпраща петгодишния си син в медресето, за да се научи да чете и пише. От 1872 до 1874 г. Машхур Жусуп учи в Бухара и усвоява арабски, персийски, чагатайски езици. След завръщането си в родното си село той учи децата на четмо и писмо. През 1887, 1895, 1907 г. той пътува три пъти в Централна Азия. Беше в градовете Туркестан, Бухара,Ташкент, Самарканд, където задълбочава знанията си и изучава местния фолклор. Копеев започва да събира народно творчество от ранна възраст. Още през 1865 г. той записва епоса "Ер Олжабай-батир", неговият учител Камараддин-хазрет му оказва голяма помощ. От 1880 г. Машхур започва да публикува ръкописите си във вестниците „Дала улаят“, „Туркестан улаят“ и „Айкап“.
Демократическите събития от 1905-1907 г. намират отражение и в покрайнините на Българското царство. Баянаулският самородък повдигна тази тема в произведението си "Канди жексенби" ("Кървава неделя"). Той пръв сред казахстанските поети откликна на случващото се в центъра на България. През 1907 г. няколко материала, обединени от една тема, са пуснати в Казан под заглавието „Saryarka kіmdіki ekenі“.
В традициите на устното творчество са написани дастаните „Дяволска търговия“, „Ястребът и славеят“, „Старецът и двама млади“ и др. Доброто познаване на арабски и персийски език позволи на Машхур Жусуп да проучи задълбочено поезията на Изтока, както и да създаде дастани „Гулшат-Шеризат“, „Гибрат-нама“, „Баян-нама“ и други въз основа на ориенталски мотиви. Произведенията на Бухар-жирау, Котеш, Шортанбай, Шоже, стиховете на Абай, С. Торайгиров, записани от него от народни разказвачи, станаха богат материал за фолклористи, историци и литературни критици.
Ташкентският период от живота на Машхур Копеев е малко проучен. Завръща се в родината си, в Баянаул, през 1915 г. Историята е запазила само няколко факта. Сарсенбай Даутов, съставител на два тома избрани произведения на класика, цитира следните данни: „Поетът беше болен 7 дни и веднъж каза: „Смъртта се приближи и върви до нея. Мавзолеят се състоеше от две стаи, той завеща да остави една от тях отворенаи го погребете там. Той предсказал, че тялото му ще издържи 40 години и поискал бялата дреха, която покривала тялото му, да се сменя всяко лято. В предната стая той завеща да постави Корана и други книги, съдове, седло и други неща, които според него могат да бъдат полезни на пътниците. Самият Машхур Жусуп отбеляза годишнината от предполагаемата си смърт приживе. Преди смъртта си през 1931 г. той явно е предчувствал, че 1932 г. ще бъде година на бедствия, руини, страдания за неговия народ.„През 1952 г., в резултат на тогавашната политика на войнстващ атеизъм, гробът и мавзолеят са разрушени. Но тялото на починалия беше ароматно, нямаше признаци на разлагане по него.
Въпреки забраните на властите, гробът-мавзолей на Машхур Жусуп веднага се превърна в място за поклонение, където идваха и идват хора от цял Казахстан. Миналата година на мястото на стария мавзолей беше издигнат нов.
Във всяко населено място, включително в района на Павлодар Иртиш, са живели хора, които се гордеят с хората. Едни поменава с проста блага дума, за други съчинява песни и приказки, а трети почита като светци. Сред тях е Машхур Жусуп Копеев. Въпреки че трябва да се каже, че той, имайки висше духовно образование, е повече просветител, отколкото богослов, той се занимава с просветна работа с населението и особено с деца и младежи. Но каква дума и сила на убеждаване трябва да имаш, за да те чуят хората и да те възвеличат! Все пак в този човек имаше някаква привлекателна святост, невидима аура, която хората усещаха.
В едно от изследванията за този човек намерих следните думи: „Анализът на творческото наследство на изключителния казахстански религиозен философ и велик прорицател Машхур Жусуп Копеев показва, че много въпроси са били повдигнати от него изключително дълбоко и идеите, изразени от мислителя, могат да бъдат оценени напълно самоДнес. По същество Машхур Жусуп е изпреварил времето си, защото сега ние решаваме проблемите, които той е водил и размишлявал преди повече от век. Заслугата на М. Ж. Копеев според нас е, че той помогна на човек да изясни времето на своето съществуване, да се разграничи в тълпата както от предшественици, така и от съвременници. По отношение на дълбочината на поетичната мисъл и философското вникване в същността на явленията Машхур Жусуп Копеев е наравно с най-добрите поети и мислители на Изтока. На първо място, ученият спечели уважението на своите съвременници и потомци с факта, че като философ и филолог, който говори няколко езика, той просвети казахския народ. Как един отличен етнограф съхрани и предаде историята отпреди век и половина. Хората оцениха всичко това.