авари. История, култура, традиции (М. Н. Гаджиева, 2012)

Поредицата "За деца - за народите на Дагестан" е предназначена за деца от 7 години. Това позволява на младите дагестанци да разширят знанията си за нашата република, да опознаят по-добре историята, културата, традициите и обичаите на своя народ, да събудят интерес към родния си език, да допринесат за развитието, просперитета и прославянето на Дагестан.

Съдържание

  • История на аварите
  • Език и писменост
  • Как са живели и какво са правили аварите
  • Правя
  • Аварско облекло
От поредицата:За деца - за народите на Дагестан

Даденият уводен фрагмент от книгатаАвари. История, култура, традиции (М. Н. Гаджиева, 2012) предоставено от нашия книжен партньор, компанията Литърс.

Човек, който не познава семейството си, не познава народа си, не познава историята и културата си - той винаги е готов за война, а не за творческа дейност.

Те живеят в планината...

И преди всичко върховете на Изтока

Помислете за собствената си чест.

Аварите (MagIarulal- горци) и четиринадесет малки народа, свързани с тях (андианци, ботлихи, годобери, чамалали, багулали, тиндали, каратаси, ахвахи, цези, хваршини, гунзиби, бежтини, гинукхи, арчиби) живеят на север, северозапад от планините от древни времена. на Дагестан, occ. издигайки по-голямата част от него, по бреговете на реките Авар-ор (Авар Койсу), Андиор (Андийское Койсу) и Чир-ор (Кара-Койсу), както и в северната част на равнинната част на Дагестан.

Смята се, че предците на аварите са били племената на легите, гелите, албанците. Тези племена са били част от Кавказка Албания, най-древната държава в Източен Кавказ през 1-10 век. пр.н.е д.

Земята, населявана от аварите, от 5-6 век. пр.н.е д. известно като царство Сарир (Серир). Сарир се споменава за първи път в исторически документи през 6 век.

На север и северозапад Сарир граничи салани и хазари. Сарир се превръща в основна политическа държава в ранния средновековен Дагестан през 10-12 век. Това е бил планински и степен район с голямо природно богатство.

Жителите на страната са имали висока земеделска култура, развито скотовъдство и занаяти: грънчарство, ковачество, бижутерство, тъкачество.

Това беше мощна формация с главна столица в град Хумрадж, сегашния Хунзах.

Гербът на Khunzakh изобразява вълк - символ на смелост и смелост.

Царят на Сарир, управлявал през V век, се е наричал Авар. Учените предполагат, че именно от неговото име идва общоприетото име на хората.

Но всяко общество имаше свое име. Ето как се е представил високопланинецът: Андалал, Карах, Хиндала, НахбалИав (Гумбет), Хунзахев (Авар), Гидалев (Гидатли).

И всички наречия обикновено се наричат ​​„magIarul matsI“ (езика на планините). До началото на 12 век, след арабските завоевания в Източен Кавказ, на мястото на Сарир се формира Аварският хаганат, който се смята за едно от най-силните владения в средновековния Дагестан. Имаше и така наречените „свободни общества“: мини републики, независими една от друга. Бяха около четиридесет.

Представителите на „свободните общества” се отличавали с боен дух и военна подготовка.

Тези времена бяха бурни както за аварията, така и за целия Дагестан. Войните между Турция и Иран за Кавказ не спират, шаховете и султаните въвличат народите на Дагестан чрез феодалите във военните си действия. А дагестанците винаги са се обединявали срещу общ враг.

Нашествията на чужденци донесоха страдания и бедствия на планините, възпрепятстваха развитието. Но общата беда се събра и единството се укрепи в борбата.

Ярък пример за това беше битката при Андалал с иранския цар Надир Шах и неговите многобройниармия е значимо събитие в историята на дагестанците.

На мястото на поражението на армията на Надир Шах в района на Гуниб, в подножието на планината Турчи-Даг, е построен мемориалният комплекс Ватан.

По това време Андалал се смяташе за едно от най-многобройните и войнствени общества в Дагестан. Андалалското общество се състоеше от големи села като Чох, Согратъл, Ругуджа. Към тях се присъединяват селата Гамсутъл, Салта, Кегер, Кудали, Хоточ, Хиндах, Гуниб, Мегеб, Обох, Карадах.

Това беше война народна, партизанска, ден и нощ. Дори времето помогна: валеше студен дъжд, клисурите бяха забулени в мъгла, а планините, които познаваха добре района, постигнаха успех.

Те прибягнаха до различни трикове. Така согратлийският кадия, който води битката, решава да използва хитрост: той заповядва на жените и децата, останали в селото, да слязат една след друга по открития склон и след това веднага да се върнат по обходната пътека, скрита от очите на персите. Човек направи впечатление, че хората се движат по склона в безкрайна редица.

Гледайки това, Надир Шах започна да въвежда все повече и повече нови сили в битка, включително кавалерията. Бяха толкова много, че си пречеха, без да могат да се обърнат. Междувременно планинците летяха към тях, нанесоха удар и веднага се оттеглиха, което направи възможно унищожаването на врага без много вреда за себе си.

Нека ви разкажа една история. Надир Шах непрекъснато попълваше армията и силите на планините се изчерпваха. В битката се включиха всички, които можеха да държат оръжие. От звъна на саби и ками не се чу човешки глас. Потоци кръв потекоха, а районът на Хициб беше осеян с телата на загинали и ранени. Андалаците започнаха да отстъпват.

Внезапно един побелял певец („kochIokhan”) препречи пътя им. Беше невъоръжен. Старейшината удари струните на своя пандур и зовът прозвучабойна песен. Вдъхновените планинци отново решително се втурнаха към врага. Персите избягаха в паника.

Когато битката свърши, те започнаха да наричат ​​смелиякочиохан. Но никой не отговори. Намериха старец с вражески меч в гърдите ...

Горците го погребаха на самия хълм, където старецът пееше песента си. Благодарение на него аварите успяха да издържат до пристигането на подкрепления от други села на Дагестан.

Представете си, ако направите филм за тази битка с всякакви специални ефекти? Не по-лошо от "Хари Потър" няма да се окаже!

От първите дни в битките участват и жени. След като загуби повече от десет хиляди войници, почти всички коне, хазната за една седмица, Надир Шах осъзна, че не може да завладее Дагестан: всички дагестанци се обединиха с аварите и се противопоставиха на шаха. Това беше победа с голямо историческо значение за всички народи на Дагестан.

Казват, че след поражението на персите е имало поговорка: "Ако шахът е полудял, нека тръгне на война срещу Дагестан."

През 18 век Закавказкото и Дагестанското ханства доброволно влизат в състава на България. Но не всички планински общности искаха да признаят властта на царските служители и местните ханове и богатите хора над себе си. Затова в началото на 19 век започва Кавказката война, която продължава повече от 30 години! Газимухамад от Гимри стана лидер на движението. Две години по-късно, по време на битка край село Гимри, Газимухамад загина и Гамзат-бек стана вторият имам. След смъртта му националноосвободителната борба в Дагестан се оглавява от имам Шамил.

Поразително събитие в Кавказката война беше героичната защита на крепостта Ахулго. В битка планинците показаха смелост и лоялност към дълга. Паднаха почти всички защитници на Ахулго, паднаха мъченици - борци за вярата. Сред тях имаше много жени, деца, старци.

Наиб Шамил стана особено известен през военните години.- Хаджи Мурат от с. Целмес. Ако Шамил беше знамето на борбата, то Хаджи Мурат стана негова душа. Името му вдъхновяваше борбата, свързваше се с успех и късмет, враговете му се страхуваха от него. Великият български писател Лев Николаевич Толстой написва за него едноименна повест, прославяща храбрия авар по целия свят.

Ера– кIудияб заман

Враг- тушбабазул аскарал

Но още през втората половина на 19 век Дагестан напълно става част от България.

През 1917 г. в България е свален царят, извършена е революция, създадена е първата в света държава на работниците и селяните – Съюзът на съветските социалистически републики (СССР).

А през 1992 г. СССР се разпада на 15 държави. Сега Дагестан е част от България.

Аварите имат значителен принос за формирането и развитието на Република Дагестан. Нашият народ ни даде цяла плеяда от революционери и видни политически дейци. Аварите смело се бият във Великата отечествена война от 1941-1945 г. Много от тях са загинали по бойните полета.

Заедно с българските войски и доброволци от цял ​​Дагестан на бой срещу бойците се изправят жители от аварските райони. За проявената смелост и героизъм трима жители на Ботлихския край са удостоени със званието Герой на България (двама посмъртно, за тях ще ви разкажа по-късно). Много са носители на високи награди от България и Дагестан.

Тези, които, без да щадят живота си, отблъснаха бойците, ще останат завинаги в човешката памет. И така, в разгара на битките за планинатаМагарешко ухо, бившият афганистански танкист Магомед Хадулаев извърши поредния си подвиг. Когато военните не можаха да намерят вражеските складове за боеприпаси, той, заедно с други доброволци под вражески минометен огън, успя не само да намери, но и лично да унищожи два склада, които бяха скрити в пещерите. Враговедори сложиха цена на главата му.

И в една от битките петима българи и един авар са обкръжени от разбойници. Вземайки българските войници в плен, на дагестано-аварците му предложили да напуснат: „Ти си мюсюлманин, дагестанец, пуснахме те, тръгвай си“. Но той каза, че няма да си тръгне и до края беше с братята си по оръжие. Ето пример за истински интернационализъм и искрен патриотизъм!

Една от най-опасните зони в дните на войната беше Андите, на тридесет километра от Ботлих. Този участък беше защитен само от двадесет дагестански полицаи. Виждайки тази ситуация, жителите на селата Анди, Гунха, Гагатли, Риквани, Ашали и Зило организираха защита срещу голям отряд бойци и въпреки загубите не пропуснаха бойците. По-късно ще ви разкажа за онези, които прославиха и продължават да прославят аварския народ със своя героизъм, талант и изключителни постижения.

В Дагестан аварите живеят в Шамилски, Казбековски, Ахвахски, Ботлихски, Гумбетовски, Хунзахски, Цунтински, Цумадински, Чародински, Гергебилски, Унцукулски, Тляратински райони и Бежтинския участък. Частично - в Буйнакски, Хасавюртовски, Кизилюртовски, Кизлярски на Република Дагестан, Шаройски, Шелковски райони на Чеченската република.

А също и в Грузия, Казахстан, Киргизстан, Турция и други държави, в Азербайджан, главно в района на Белокан и Закатала.

Броят на аварите в България към 2010 г. е 910 хиляди души. Това е най-многобройният народ на Дагестан.

Реки: Авар Койсу, Анди Койсу, Сулак. Планини: Addala-Shuhgelmeer 4151, Diclosmta 4285, Shaviklde 3578.

Съдържание

  • История на аварите
  • Език и писменост
  • Как са живели и какво са правили аварите
  • Правя
  • Аварско облекло
От поредицата:За деца - за народите на Дагестан

Даденият уводен фрагмент от книгатаАвари. История, култура, традиции (М. Н. Гаджиева, 2012) предоставено от нашия книжен партньор, компанията Литърс.