Авицена Ибн Сина (Авицена)
Хюсеин (Авицена) учи арабски и на десетгодишна възраст знае Корана наизуст. Момчето също изучава аритметика, мюсюлманско право - фикх. По-късно Хюсеин изучава геометрия, астрономия и други науки, след което се насочва към медицината.
На 17-годишна възраст Авицена вече е известен лекар в Бухара и е поканен в двора на Нух ибн Мансур. Придворните лекари не можаха да излекуват владетеля на Бухара Нух Ибн Мансур и се обърнаха за помощ към младия Хюсеин. Авицена успява да излекува владетеля за кратко време и в знак на благодарност за това младият учен получава разрешение да използва библиотеката на двореца, една от най-богатите в Близкия и Средния изток.
Информацията от автобиографията помогна да се установи, че философската книга „Изследвания на умствените сили“ е написана от Хюсеин, когато е бил на 17 години, а книгата „Almadzkmul“ („Колекция“), която очертава мисли за реториката, поетиката и други науки, е създадена, когато ученият е бил на 21 години.
През 1005 г. Авицена се премества в Хорезъм, където се среща с великия математик и астроном Беруни и други учени. В Хорезъм започват да го наричат „принцът на лекарите“. През 1008 г., след като Авицена отказва да постъпи на служба при султан Махмуд Газневи, проспериращият живот отстъпва място на години на скитане из Хорасан и Табаристан.
Седем години по-късно Авицена заминава за Джурджан, след това към градовете Хорасан и Иран. В Джурджан започва работа по известния многотомен "Канон на медицинската наука".
От 1015-24 г. Авицена живее в Хамадан. За успешното лечение на емир Шамс ал-Даула той получава длъжността везир, но също изпада в немилост, дори е затворен в зиндан, където също написва няколко книги.
От 1024 г. Ибн Сина (Авицена) живее в Исфахан, където владетелят на Алауддавла създава всички условия за негоза научна работа.
Авицена остави огромно наследство: многотомен "Канон на медицината", книги по логика, физика, математика и други науки. Според учените Ибн Сина е написал повече от 450 произведения, от които до нас са достигнали около 240. Работата на Ибн Сина е от голямо значение за развитието на литературата не само в Централна Азия, но и в целия Изток. Наред с множеството стихове с философско и лирическо съдържание до нас са достигнали девет негови стихотворения - урджузи, като осем от тях са посветени на медицината.
От черен прах до небесни тела
Разгадах тайните на най-мъдрите думи и дела.
Избягвах измамата, разплитах всички възли,
Само възела на смъртта не можах да разплета
Авицена (Абу Али ибн Сина)