Аз принадлежа към българската научна школа”
В България е възможно и необходимо да се открият международни научни лаборатории, а Китай вече се превръща в научна суперсила, смята известният кристалограф Артем Оганов. След като се научи да предсказва кристални структури, той смята основното постижение в живота си за осъществяването на една мечта. Ученият планира да изнесе лекция в Политехническия музей, а малко по-късно - да предскаже структурата на протеините.
В четвъртък ще се състои моята популярна лекция в Политехническия музей, което изключително ме радва.
Факт е, че когато бях много малък, ходех там на вечерни лекции по химия за студенти. Тогава бях на седем години, а момчетата, които отидоха там, бяха на седемнадесет години - и на шега ме наричаха „професор“. Лекциите бяха много интересни - моята героична майка си ги записваше, защото нямах достатъчно скорост на ръцете: лекторът четеше много бързо. Сега мечтата на живота ми се сбъдва: аз самият щеизнеса лекция в същия Политехнически музей, който навремето беше за мен върхът на всичко, което човек може да си пожелае. Между другото, често посещавах Политехническия музей не само на лекции, но и в самите изложбени зали. Много обичах този музей и завиждах на стариците, които пазят експозициите. И когато веднъж ме попитаха каква мечтая да стана, аз отговорих, че мечтая да стана „старица“ в Политехническия музей. Въпреки че може би тази мечта не е предопределена да се сбъдне.
- Как бихте формулирали основното си постижение пред човек "от улицата", който не разбира нищо от наука?- Може би най-важното е, че успях да реализирам мечтата си. И почти буквално. Когато бях малък, от шестгодишна възраст се увличах по химията, а моят идол беше великият англичанин Хъмфри Дейви, който откри много химични елементи като натрий, калий, калций, магнезий и бор. Аз същомечтаех да стана химик и да открия химичните елементи. Когато остарях, исках да стана минералог и да открия много нови минерали. След това влязох в Геологическия факултет на Московския държавен университет и реших да стана кристалограф, защото това ми позволи да реализирам и двете си мечти едновременно - да стана и минералог, и химик. Започнах с изследване на минерали, след това преминах към изследване на минерали под налягане и в тази област (наистина, както исках) успях да открия много нови минерали. След това ме накара да изучавам химия при високо налягане и открих доста нови форми на химични съединения и елементи под налягане.
Не открих нови елементи, но открих много нови форми на вече познати елементи. И най-интересните нови форми, които открих, бяха само за онези елементи, които Дейви откри.
Дори тази мечта - в такива детайли - успях да реализирам. И когато публикации започнаха да пишат за моята работа, пред която толкова много се прекланях (Химия и живот, например), това беше като знак за мен. Покана за лекция в Политехническия музей, където ходех два пъти седмично като в Мека, също е сбъдната мечта. Мечтите ми се сбъднаха - вече мога да се пенсионирам и да садя зеленчукова градина.
Може би след 10 години ще говоря и за това как успяхме да преодолеем болестта на Алцхаймер или друг бич на човечеството на молекулярно ниво чрез изследване на структурата на протеините - кой знае?
По един или друг начин, това, което правим, може естествено да се приложи към проблемите на молекулярната биология, просто трябва да научите науката за протеините. Понастоящем успешните прогнози на протеиновите структури са рядкост и не е факт, че този проблем изобщо може да бъде решен.
- Въз основа на дългогодишния ви опит на Запад, какво липсва на българската системаНаука?– Мисля, че на системата ни липсва отвореност. Ние се задушаваме твърде много в собствения си сок, а много от нашите учени не говорят английски (а това е езикът на науката) и не знаят актуални научни трудове. Липсва традиция за подпомагане на младите учени. Липса на мобилност. С всички недостатъци на западните временни позиции, един учен трябва да се премести веднъж или два пъти - както за професионално, така и за личностно израстване. Аз самият винаги съм бил против преместването, да се опитвам да стоя на едно място, но ме привличаха по-интересните предложения и сега признавам, че смяната на работата е изключително полезна. Неправилно е човек да се роди в Москва, да работи там и да умре там.
Ако можехме да се родим в Новосибирск, да учим в Санкт Петербург, да отидем на постдокторска степен в Швейцария и след това да получим постоянна работа в Самара, би било по-правилно.
Но ние нямаме това, въпреки че някой ден определено ще бъде, тъй като вече е станало обичайно сред китайците. Вече е почти невъзможно да кандидатстват за добра позиция у дома, ако нямаш опит в достойна чуждестранна лаборатория.
– Между другото, как оценявате научния растеж на Китай през последните години?– Китай се развива много активно, привличайки както свои сънародници, така и водещи учени от цял свят да работят в страната. Те имат програми за мегагрантове от дълго време: първо беше програмата 100 таланта, сега се появи програмата 1000 таланта. Тези цифри по някакъв начин са свързани с китайския манталитет: 100 за китайците е много, а 1000 е много, почти безкрайност.
Следователно първата програма беше насочена към завръщането на китайските таланти, а втората включва опит за общо привличане на най-добрите таланти от цял свят в Китай.
Те канят хората на многодобри условия: например заплатата на водещ учен по тази програма е около 1 милион юана годишно, което е еквивалентно на 1 милион долара годишно по отношение на покупателната способност - разбира се, никой от нас няма такива заплати и тези условия са много привлекателни. В Китай е възможно без проблем да се създаде огромна научна група - 20-30 души, което е изключителна рядкост на Запад. Много западни учени се стремят да стигнат до Китай и да останат там да работят за постоянно.
Що се отнася до нивото на китайската наука, то сега е много, много високо.
Имаме предубеждение, че китайците са способни само на механична работа, но това не е вярно: китайската култура по своята същност е доста креативна.
Но през последните няколкостотин години в него има известен застой, който сега се опитват да преодолеят. Всяка година ходя в Китай и съм изумен как работят. Китайски учен има само делнични дни - работи 7 дни в седмицата от 8 до 22 часа. Имат почивки, но много кратки. Освен това те наистина работят в този нечовешки режим - не пият чай в лабораторията. Половината от моята лаборатория в САЩ е китайска. Не защото имам някакви специални чувства към тях, а защото толкова много умни китайци кандидатстват, че статистически те печелят половината време при напълно безпристрастен подбор.
Разбира се, има всякакви китайци - и умни, и глупави. Но при население от милиард и половина, дори една стотна от процента да са интелигентни хора, тогава се оказва, че населението на цялата страна има изключителни таланти. А в Китай има много хора с изключителни таланти, освен това са много способни. Някои от тях обаче имат известна склонност към директен подход към решаването на проблемите:
Българинът ще се опита да разбере какпо-елегантно е да се реши този проблем и китайците, като разберат проблема, ще стигнат до целта през стените, през планините - по най-прекия път.
Но в същото време познавам доста китайски учени, които показват отлични творчески способности, съчетани с невероятно усърдие. Въпреки това такава усилена работа очевидно е необходима на китайската наука, за да навакса. Знаете, че по време на "културната революция" науката беше напълно унищожена, учените бяха принудени да се преместят на село и да станат селяни. Китай беше изостанал в развитието вероятно преди половин век, а китайската наука не беше нищо сериозно преди 10 години. Сега Китай е признат от много научни издатели като втората суперсила след Съединените щати.
В Китай процентът на силните статии преди около 6 години беше нула, а сега е да речем 10-15%.
В САЩ е 20-30% - разликата не е толкова голяма. И Китай продължава да се развива, всяка година значително увеличава инвестициите в науката: отварят се университети, оборудват се нови лаборатории. Вече Суперкомпютър №1 се намира в Китай, Суперкомпютър №3 също е в Китай. И Китай прави всичко възможно да поеме лидерството. В същото време подкрепата за науката на Запад в момента не е много силна. А за западните учени сега цялата надежда е в Китай: или там ще бъдат създадени интересни работни места, където те ще могат да работят, или Китай ще създаде достатъчна заплаха за Америка по отношение на военно-техническо превъзходство и те ще бъдат принудени отново да подкрепят науката, както през годините на Студената война със СССР.
- Бихте ли създали модерна лаборатория в България?- Мечтая да изградя международна лаборатория от световна класа в България. Разбира се, не зависи само от мен: необходимо е финансиране. ИСега подготвям документи за участие в конкурса за така наречените „мегагрантове“ съвместно с Московския физико-технологичен институт. Първият етап от този конкурс, струва ми се, беше проведен блестящо - бяха избрани много достойни учени. В момента кандидатствам за втория етап и се надявам да получа тази субсидия. Искам да поддържам връзка с България: обичам тази страна и се чувствам комфортно тук. Когато се преместих на Запад, разбрах, че никога няма да бъда това, което не съм. Културно съм от България. Въпреки че не съм българин по кръв, аз съм българин по душа и не мога и не искам да ставам по душа англичанин, швейцарец или американец.
Аз принадлежа към българската научна школа и се гордея с това, затова ще положа всички усилия българската наука да расте и да укрепва.
Искам да изградя тук напреднала научна лаборатория, каквато съм изградил в Швейцария и в Америка. Тези субсидии позволяват да се направи точно това. Ще успея да събера добър научен персонал за тази лаборатория. Сега моята американска група получава от 10 до 50 кандидатури за всяка позиция, сега имам цяла линия от достойни кандидати за работа в моята лаборатория. Затова, ако получа мегагрант в България, ще успея за кратко време да сформирам добър международен екип. Съгласно условията на този контакт ще трябва да прекарвам 4 месеца в годината в България, моят университет в САЩ е съгласен с това и ще се радвам да прекарвам още повече време тук. Никога не съм затварял темата за връщане в България за себе си, но, разбира се, струва си да се върнете само при много добри условия.