Азбука на спасението – Неприкосновеността на душата
При чиста съвест страхът от Бога изпълва душата и я пази неприкосновена.
Свети Теофан Затворник
Страхът от Бога пази душата непокътната
Освен ангелите и светците, тъмните сили ни виждат невидими за нас. Само те, когато душата е светла, не могат да я гледат, като се страхуват като прилепи от светлината и я гледат едва когато започне да потъмнява. Те се втурват навсякъде на ята и щом забележат къде е помрачената душа, веднага я нападат безразборно и започват да я въртят напред-назад с мисли, страстни желания и вълнение на чувства. Тази кипяща област, за която говорих, че между душата и тялото е беззаконно устроена, има място, където демоните сядат при душата и започват да я помитат като прах с вятъра. Те се опитват да се промъкнат до светли души, но се отразяват и удрят като стрела от лъчи светлина.
В Антиохия имаше магьосник Киприан. Един младеж го помоли да склони Юстина, красива християнка, която искаше да вземе за жена, но тя не искаше дори да го погледне. Киприан няколко пъти изпращаше при нея демоните, които бяха на негова служба, за да разпалят по свой начин любовта й към младежа, но те се приближиха до жилището й, но не можаха да влязат вътре и, като се върнаха, казаха, че оттам, отвътре, светлината ги отразява и ги изгаря, защото Юстина като облак е облечена в светлина и не успяха да я погледнат.
Ето най-добрият пример колко светла е душата, когато е християнка, чиста по съвест и предана на Господа. При чиста съвест страхът от Бога изпълва душата и я пазинеприкосновен. Тогава Господ, който е навсякъде и изпълнява всичко, посещава тази душа и тя цялата става светла и свети като звезда. Останала толкова чиста и светла, душата преминава в следващия свят, след като напусне тялото със същата светлина.