Азербайджанец, който открадна момиче, се обърна към приятеля на баща си - арменец - ЕКСКЛУЗИВНО
„Вероятно азербайджанците също искат да посетят родните си земи в Армения и Карабах“
Интервю за Vesti.Azс ръководителя на Арменския културен център "Оджах" Петрос ПогосовичБагдасарян(град Днепър, Украйна).
- Моля, разкажете ни за себе си.
- Какво ви подтикна да се свържете сVesti.Az?
Много искам да посетя родния си край. Разбирам, че това не е лесно за изпълнение и предвид конфликта в Нагорни Карабах не е безопасно. Отнасям се към азербайджанския народ с голямо уважение и голяма любов. Аз съм роден в Азербайджан, както се казва, ядох му хляба. От чисто човешка гледна точка не е прието да се забравя. Там е гробът на баща ми, искам да дойда да го посетя.
- Споменахте конфликта в Нагорни Карабах. Знаете, че този конфликт все още не е решен, има война, 20% от територията на Азербайджан е под окупация на Армения. Бих искал да знам вашето мнение по този въпрос.
„Не мисля, че някой има нужда от война. Всеки нормален човек ще повтори думите, които казах. Всяка война завършва с мир. Но ако няма желание за сключване на мир, тогава можете да се биете от векове. Но вярвам, че народите са уморени от тази война. Дълги години азербайджанците и арменците живееха мирно рамо до рамо, но се оказа, че за някои сили стана изгодно да враждуваме.
- А как, според вас, може да се сключи мир между Азербайджан и Армения?
- Смятам, че това трябва да се пита преди всичко самите народи. Необходимо е да се въведе народна дипломация. Всичко ще се реши от самите хора. Азербайджанският и арменският народ са мъдри и ще намерят изход и ще разрешат този конфликт.
- А какво да кажем за факта на нарушаване на териториалната цялост на Азербайджан, окупацията на 20% от територията?
- Мисля,ако народите постигнат хармония и мир, тогава няма да има нужда от граници изобщо.
- Изразихте космополитен подход. В съвременния свят има такива понятия като държавна граница и териториална цялост. Моля, отговорете на конкретния въпрос: Кой притежава Карабах?
- Аз не съм политик и не мога да отговоря на въпроса ви кой трябва да притежава Карабах. Говорейки конкретно за войната, аз се застъпвам за нейното прекратяване. Хората сами ще решат кой какво притежава. След установяването на съветската власт азербайджанци и арменци живеят заедно дълго време. Азербайджанци в Армения и арменци в Азербайджан. Аз самият живях сред азербайджанци. И никога не съм имал представа, че един ден двата народа ще враждуват. Мисля, че настоящата ситуация с конфликта в Нагорни Карабах е политическа игра. За да разрешите този конфликт, трябва да свържете народите.
- Все пак бих искал да знам вашето мнение относно собствеността върху Карабах?
- Бих искал да се въздържа от отговор на вашия въпрос.
- Това означава, че избягвате този проблем. Глоба. Нека да говорим за неутрални теми. Разкажете ни за времето, когато сте живели в Азербайджан.
- Зная азербайджански език и общувам на него с азербайджанците в Днепър. Покойният ми баща беше приятел с един азербайджанец на име Ахмед. Когато синът му открадна момичето, Ахмед не прие снаха си. Тогава при нас дойде синът на Ахмед и жена му. Баща ми му даде празната къща на покойната ми баба. Ахмед беше обиден заради това от баща ми. Но след известно време те се помириха. Тогава живеехме като едно семейство.
След 1988 г. се преместих при брат ми в Украйна за постоянно пребиваване. Нямам никакви претенции или оплаквания към азербайджанския народ. Винаги съм лекувал и лекувамуважение към азербайджанците. Аз съм приятел и общувам с азербайджанци в Днепър. Ходя им на гости, те ме канят на празниците си. И те ходят на нашите събития. Често се събираме и играем табла.
Много искам да посетя родния си край, да видя отново тези места, да посетя гробовете на моите предци. Смятам, че това е естествено желание на човек, напуснал родните си места преди много години. Със сигурност азербайджанците също искат да посетят родните си земи в Армения и Карабах. Вярвам, че не е нужно всички да създаваме пречки. Това е викът на душата на всеки човек, който е бил принуден да напусне родната си земя. С тази надежда живея...