Бабкина (бабина) коза - селска легенда
Румънска история за това как трима измамници измамили бедна баба, която щяла да продаде единствената си крава на пазара. Социалната трагедия завършва щастливо
Беше много отдавна, може би дори по-рано. Тогава живели един дядо и една жена и били бедни, много бедни. Цялото богатство е една юница, а и това е малко.
Като не им останала нито стотинка, дядото казал:
- Иди, бабо, с една юница на панаира, продай я.
„Добре, мъжко, отивам“, отговорила старицата. Тя преметна въже през рогата на телето и се затътри бавно.
На панаира при нея се приближили трима братя. Те се забавлявали с кражби и като видели възрастната жена, решили да я измамят.
И тримата се разделиха. Малко по-късно един от братята се приближил до възрастната жена.
- Добър ден, бабо.
- Добър ден, синко.
- Коза ли продаваш?
- Продавам, синко, но не е коза, а юница.
- За Бога, маце! Какво, ти самият не го ли виждаш?
- Коза е, бабо! Ако не ми вярвате, питайте когото искате.
Тя се прекръсти, старицата, изплю: каква мания. Тя отиде по-далеч.
Скоро вторият брат идва да я посрещне.
- Продаваш ли коза, бабо?
Продавам, сине. Само че това не е коза, а юница.
- Що за мацка е това. Е, вие не знаете какъв добитък продавате?
Старата се прекръсти и тръгна нататък. Среща я третият брат, и повтаря едно и също: коза и коза!
Горката бабичка вижда, че всички единодушно я наричат юница коза и съвсем се обърка. Тя се поддаде на измама и каза:
- Е, щом казваш, че това е коза - ясно е, така да бъде.
- Непременно коза, баба... И колко искаш за него?
Започнаха да се пазарят, после се споразумяха за цената и й платихатрети брат по споразумение. С тези пари бабата купила разни дреболии, за повече не стигало, и бързо се прибрала.
Среща я дядо и я пита:
- Не беше юница, а коза.
Дядото се втренчил в бабата, нищо не разбирал.
Бабата му разказала всичко по ред и дядото веднага разбрал, че това е измама.
Това е, помисли си той. - Ами чакай малко! Ще ми платите с лихвите, братя крадци, ще ви намеря справедливост.
Старецът, оказва се, познавал тези трима братя, които се занимавали само с кражби.
Обиколил, обиколил селото, от един селянин взел назаем стар и тънък гюм - всичките ребра били безброй, а от друг взел назаем една жълтица. Старецът изчака следващия панаир, пъхна една златна монета под опашката на кочилата, седна на нея възседнал и се запъти към панаира.
Стигнал и застанал встрани, недалеч от тримата братя-крадци. Той застава зад коня си и щом тя изпразни корема си, се втурва да изгребе тора със стрък.
Братята забелязали какво прави старецът, приближили се до него и попитали:
- Защо, дядо, ровиш в тор?
- Ами добрите хора? Дойдох на панаира да купя нещо, но конят още не ми е донесъл пари.
„Казвате нещо неразбираемо. Конят носи ли ви пари?
- Моят кон има такъв талант: всеки ден - намирам в неговия тор едно или дори две златни, а понякога дори повече.
Шегувате ли се с нас?
- Да, какви вицове има!
Братята не повярвали на стареца, останали на място до стареца да стоят.
Скоро конят изпразни корема си още два пъти, а на третия дядото намери злато в тора.
Като видяха такова любопитство братята със собствените си очи, замръзнаха, устата им зяпнаха.
„Погледни се“, прошепнаха те.верни са! Да купим кон от стареца!
Те се приближиха до него.
- Хей, дядо, как така конят ти носи жълтици?
Тя има такъв талант. Все още не й давам достатъчно храна, защото съм беден, но ако я хранех, като блокче, с овес и ечемик, тя щеше да донесе не само една жълтица, а няколко жълтици на ден. Да, сами виждате, че конят едва се държи на краката си от глад.
- Ще го продадеш ли?
- Какво си, какво си, може ли да ми го продадеш?
- Продавай, дядо. Ще платим добре.
Братята имат просто изчисление: „Ще нахраним правилно коня и веднага ще върнем парите, които сме похарчили, и скоро ще забогатеем.“
Пазарили се, пазарили и пляскали с ръце.
Старецът взе шапка, пълна със злато, и си тръгна.
Щом стигнал в селото си, веднага платил за коня и за златото, а всички останали пари задържал за себе си.
Братята изтичаха у дома, почистиха добре конюшнята, напълниха коритото с овес и доведоха коня. Те бяха неразумно алчни - затова решиха от самото начало да получат много злато.
А конят, горкият, гладен и гладен за овес - все пак го давали веднъж в годината, та и тогава на празници, толкова много ял, та се напил, че веднага умрял на самата врата.
На следващата сутрин един от братята се промъкнал до конюшнята, за да види колко добро им е донесъл конят. Той се опитва да влезе, но вратата не се отваря.
Повикал другите братя.
- Хей, ти, докарай едно одеяло тук!
И му трябваше одеяло, защото конят, според него, натрупа пълен обор със злато.
Другите двама братя изскочиха от къщата с одеяла и веднага започнаха да му се карат, даже почти го набиха, че е отишъл сам в конюшнята, защототе се заклеха да не ходят там поотделно, иначе единият внезапно ще измами другия.
Скараха се подобаващо, после охладнеха и само тримата се подпряха на вратата - опитват се да отворят.
Отворили, но се натъкнали на конски труп, целият подпухнал. Така братята останаха на мястото си с изпъкнали очи.
Как да бъда сега?
Оставаше само да намерят стария измамник и да си върнат парите.
Пъхнали глави там, пъхали глави тук, дълго го търсили и накрая го намерили. Помогнал им търговец от панаира, който отдавна познавал стареца кой е и откъде е. Само докато братята претърсвали, старецът и старицата обмислили всичко.
- Приготви се, бабо - каза той, - напълни мехур на бик и го напълни с кръв от бик, и като видиш, че онези трима братя крадци идват към нас, бързо го вържи на корема си и влез в къщата. Най-важното е да не се страхуваш от нищо, защото ще взема нож и ще те намушкам сякаш в стомаха, но всъщност ще разрежа балона, така че кръвта ще бликне от него. Ще направя и бъркалка за царевични кочани, ще те погаля с тази бъркалка и ще кажа:
Стани, бабо, весели се!
Щом чуете тези думи, веднага станете, избършете очите си и кажете: „Спах дълбоко“. Разбрах?
„Разбирам, съпругче, разбирам“, кимна възрастната жена.
Но дълго време дядо й я учеше какво и как да прави.
Няколко дни по-късно бабата вижда - недалеч трима души се приближиха до покрайнините на селото.
Тя погледна по-внимателно.
Така е - те са: трима братя крадци.
Старицата изтичала вкъщи, съобщила на стареца и направила всичко сама, както той я учил.
А по това време старецът вече бил направил бъркалка за царевица и я сложил на печката.
Влязоха братята крадци в къщата, дори не казаха здрасти и веднага да викаме на дядото и да плашим съда, защоточе ги е измамил.
Старецът се досетил, че братята са взели кана, знаел колко са алчни, затова казва:
- Изглежда, дадохте на коня много овес наведнъж, той изяде всичко, пи вода, поду се и падна. Вината не е моя, не е като да й поискаш толкова много храна, тя не е свикнала с това.
Но братокрадците знаят само едно - теглят стареца на съд. Те загубиха конете си и сега се опитват да си върнат поне част от парите.
И бабата също викаше, че дядото, казват, не е виновен, нека се обвиняват.
Старецът й се развика и й каза да мълчи.
- Не, няма да мълча!
Тукашният старец изглежда съвсем побеснял, грабнал нож, скочил до бабата и го намушкал право в корема.
Щом я ударил, от пикочния мехур на бика бликнала кръв, а бабата паднала на земята - умирала, И това е всичко.
Брат-крадците онемяха, а старецът, сякаш нищо не се беше случило, им каза:
- Добре, момчета, да отидем в съда.
Братята го последваха.
Преди да успеят да помръднат малко, старецът внезапно спря:
- Знаете ли какво, добри хора, да се върнем. Чакай малко, ще възкреся баба, иначе ми е жал за нея, сърце. Тогава ще отидем в съда.
- Как ще я възкресиш, ако си я убил?
- Ами това е съвсем проста работа.
Братята се тътреха зад дядото - да видят как ще възкреси бабата.
Прибраха се, старецът веднага извади бъркалка от печката и започна да гали бабата, като казваше:
Стани, бабо, весели се!
Когато старицата чу тези думи, тя се надигна, започна да търка очите си и каза, сякаш току-що се беше събудила:
- Е, спах дълбоко!
А братята нищо не разбират, очите им се изплакват един в друг.
Те дошли на себе си и попитали дядо си:
Защо възкресявате всички мъртви така?
Всеки, стига да умре.
Братята-крадци започнаха да намигат и да шепнат помежду си: - Хубаво би било, казват, да му отнемат вълшебната метличка.
„Видяхме го с очите си“, казва един, който най-много хареса бъркалката. Той продължаваше да брои и се чудеше колко пари биха спечелили, ако можеха да възкресяват мъртвите.
Започнаха да търгуват. Пазарили се и се пазарили, докато се споразумели: дали на стареца две златни шапки, взели метличката и си отишли с нея.
Като се прибрали братята крадци, веднага се втурнали към конюшнята - да възкресят коня.
Нищо не излиза.
Тогава те се опитаха да възкресят един селянин от едно от техните села ... само че той умря наистина, както всички хора умират, къде да възкръсне той, горкият!
Те се втурнаха обратно към стареца, не чувстват краката си под себе си от яд, мислят само за едно нещо - да го вържат и да го завлекат в съда.
Но само старецът също не седеше със скръстени ръце, докато се прибираха, докато метлицата беше тествана и върната при него. Излязъл от къщата, обиколил последователно всички кръчми, които по пътя към двора, уговорил с всички кръчмари какво трябва да правят и веднага им се разплатил.
Братя крадци дотичаха до него треперещи от гняв, а той им казва:
- Моля ви, ще отида на съд, защо не отида, няма от какво да се страхувам, дадох ви хубав продукт, но вие го развалихте. Почакайте малко, ще взема със себе си моето шако, което ми остана от времето, когато служих във войниците.
Позволиха му да вземе шакото и отидоха.
Попречили на пътя на една механа.
Старецът казва:
- Хайде да спрем малко, да похапнем, иначе съм много уморен и искам да ям. Можеш също да ядеш с мен.
Ядоха, пиха, трябва да се плати ... Старецът вика ханджията при него.
- Отворете бурето и почерпете всички с вино, нека пият за мое здраве, иначе ще ги съдя тези хора.
- Кой ще плати? - попитал кръчмарят, с когото дядото се бил разбрал по-рано.
- Като кого? Шакото ще плати - отговорил дядото и дал шакото на ханджията.
Той отнесе шакото в друга стая и скоро се върна, върна го на дядо си и в същото време се поклони ниско, сякаш на някой господин. И старецът веднага стана от масата и излезе от кръчмата с трима братя крадливи.
Те пак започнаха да шушукат: какво е това, казват те, за шако, което се плаща?
По пътя дядо отиде в друга механа, после в друга, трета и навсякъде пак същото. Така вървяха, докато братята не издържаха и го попитаха:
- Какво е това, дядо, за шако, дето ти плаща навсякъде?
- Е, синове, това е дълга история, шакото не е просто, но така да бъде, ще ви кажа, само накратко.
- Кажи, направи ми услуга, дядо!
- Това шако е вълшебно. Плаща за всички и навсякъде. Самият император ми го подари, когато бях още малък. Ние се борихме заедно и аз спасих живота му, спасих го от врагове.
Тогава братята крадци решили да купят вълшебно шако и да помолят стареца да го продаде.
- Ами не - отговорил дядото, - иначе няма да остана без нищо. Ти уби кобилата, прехрани я от алчност, Бог знае какво направи с метличката, само и нея развали, а после дойдоха при мен и ме завлякоха на съд, а аз вече доживях до дълбока старост и никога не съм съдил. Не, вече нищо няма да ти продам, а като изляза от затвора, ако ме съдят, ще изпия поне едно шако, иначе всичко останало съм загубил по твоя милост.
- Не, дядо, прости ни, сгрешихме, не помислихме,братокрадците хленчеха „няма вече, а вие да ни научите какво да правим с едно шако...“
- Да, научих те на онези времена, но каква е моята вина, ако ти нищо не разбираш?
„Сега със сигурност ще го вземем и ще ви платим три капачки злато за шакото.“
Дядо се почеса по тила, замисли се.
- Какво? – попитаха братята.
- Може би ще ви продам шако, но само с едно убеждаване.
- Е, говори по-бързо.
- Ще ми дадеш три капачета злато и едно писмо. И напиши в него, че няма да ме досаждаш повече, каквото и да се случи. Съгласен ли си?
- Добре, нека си стиснем ръцете, ако е така.
Написаха писмо, старецът взе парите, а братята крадци взеха шакото, пръснаха се всеки в своята посока и повече не се видяха. Дядо и този път измамил брато-крадците, но те не могли да направят нищо – сами подписали писмото. И старецът им даде да разберат, че прави всичко това като отмъщение за това, че първи са го измамили.
И завърших тази приказка и всичко това е чиста истина като ...