Банка от положителни емоции
- Хей, Хлапе! Смоук извика на спътника си; той се клатушкаше от другата страна на улицата, носейки под мишница бутилка, в която беше замръзнала течност. Димът премина към него през пътя. Къде беше цяла сутрин? Търся те навсякъде. - Ходих на лекар - отговори Хлапето, показвайки бутилката. Нещо не е наред с нашата Сали. Снощи, като ги хранех, видях, че опашката и страните й се белят. Докторът казва. „Всичко това са глупости“, прекъсна го Смоук нетърпеливо. - Аз искам. - Какво става с теб? - възмути се Хлапето. „Ами ако козината на Сали излезе наяве в това студено време?“ Казват ви, че кучето е болно! Доктор каза. - Сали ще чака. Слушам. - Казват ви, че тя не може да чака. Не, вече мирише на изтезание на животни. Изглежда искаш да я замразиш. И каква муха те ухапа? Може би наистина са намерили злато на Монте Кристо? - Не знам, Хлапе. Но имам една молба към вас. - Моля - любезно се съгласи Хлапето, като веднага се успокои. - Какво имаш там? Разпространи го. Аз съм на вашите услуги. - Купете яйца за мен. - Може би още пудра и парфюм? И да оставим бедната Сали да се изчисти? Не, знаеш ли, Смоук, ако искаш да водиш луксозен живот, можеш сам да си купиш яйца, а на мен ми писнаха боб и бекон. - Ще си купя сам, но ти ще ми помогнеш. Сега млъкни, скъпа. Аз ще говоря. Сега ще отидеш при Славович. Платете поне три долара за яйце, но купете всичко, което има. - Три долара всеки! — въздъхна Хлапето. „И едва вчера чух, че той има цели седемстотин яйца в резерв. Две хиляди и сто долара за кокоше яйце! Знаеш ли какво ще ти кажа? Отидете на лекар. Той ще се погрижи за теб. И той няма да ви таксува повече от унция пясък за съвет. До скоро! Трябва да тръгвам. Той понечи да направи крачка, но Димът го сграбчи за рамото и го обърна със сила. - Слушай, Смоук, ще направя всичко за теб, -- каза разпалено Хлапето. - Ако настинеш и лежиш със счупени ръце, ден и нощ ще седя до теб и ще ти бърша носа. Но ще бъда проклет завинаги, ако за вас или за някой друг дам две хиляди и сто долара с пълно тегло за няколко кокоши яйца. - Но доларите не са твои, а мои. Направих едно нещо. Искам да купя всички яйца в Доусън, в Клондайк, в целия Юкон. Трябва да ми помогнеш. Нямам време да ти кажа какъв е смисълът. После ще ти обясня и ако искаш ще те приема като дял. Но преди всичко трябва да купите яйца. Сега тичай при Славович и вземи всичко, което има. - Но какво да му кажа? Разбира се, той ще разбере, че няма да погълна всичко сам. - Не му казвай нищо. Парите ще кажат. Той взема два долара за варено яйце. Предложете му три долара за един суров. Ако започне да ви досажда с въпроси, кажете му, че искате да отглеждате кокошки. Не ме интересува дали имаше яйца. И след това продължете така, претърсете целия Доусън и купете всички яйца. Разбрах? Купете всичко! В ресторанта срещу Славович има няколко - купете ги. Ще отида в Клондайк Сити. Там живее един съсипан старец, куц; той има шест дузини. Той ги пази цяла зима, надявайки се да ги продаде на по-висока цена, за да може да стигне до Сиатъл. Ще му платя пътуването и ще взема яйцата. Е, побързайте. И казват, че жената, която живее зад дъскорезницата и шие мокасини, има дузина или две. - Добре, нека бъде по твой начин. Но най-голямата партия е на Славович. Ще сключа такъв договор с него, че комарът няма да подкопае носа. А сега ще отида да събера дребните неща, които всеки има. - Добре. Просто побързайте. Довечера ще ти кажа какъв е планът ми. Но Хлапето размаха бутилката. - Първо ще се погрижа за лечението на Сали. Толкова трябва да чакат яйцата. Ако още не са изядени, тогаваняма да ядат, ако се погрижа за нещастното куче - толкова пъти ни е спасявала живота.