Beatlemania китара (Други, )
Джон Ленън дълго гледа тази китара. Тогава, през 1961 г. в Хамбург, той не можеше да си позволи 250 долара (поне 1800 долара днес). Но той рискува и направи първоначална вноска от парите, които спечели в Star Club, около 25 долара, и купи китарата на живота си - Rickenbacker 325 естествен цвят.
Това беше китара 3/4, тоест с намален мащаб, една от осемте, направени във фабриката през 1958 г. Единият е закупен от търговеца на едро Walter Hofner. Още три бяха изпратени на германския дилър Framus Werke (съжалявам, западногермански дилър, защото Бийтълс работеха в Германия). Така че по това време в Западна Германия имаше само четирима Rickenbaker. За един от тях младият Джон Ленън направи начална вноска. Второто не последва. Геният се опита да забрави, че е длъжник на продавача.
Минаха само няколко години и американската компания с подозрително немското име Rickenbacker ще дължи целия си просперитет на този човек. Както и останалата част от китарната индустрия, която буквално беше спасена от трима китаристи от Ливърпул: Джон, Джордж и Пол. Изглежда, че дългът на Джон лесно е бил опростен. И оттогава стана обичайно професионалните музиканти да спрат да плащат за своите инструменти. Веднага щом музикантът постигне поне малък успех на която и да е сцена, производителите на китари смятат за щастие да снабдяват владетелите на умовете на младите хора с техните инструменти. Нищо не повишава продажбите така, както определена марка инструмент в ръцете на определена знаменитост.
И кой трябваше да бъде спасен в онези години? И кой е старецът Рикенбейкър? George Beauchamp беше китаристът. Освен това той работи във водевил, свири на цигулка и укулеле. През 20-те години на миналия век той много се разочарова от силата на звука на всички инструменти, на коитоиграе и организира Националната компания в Калифорния. С Dopreya Brothers (те вече бяха петима) Beauchamp започна да прави резонаторни китари и банджо под марката National. (Тогава резонаторните китари започват да се наричат DoBro, но съвсем отделен материал за това някой ден ще се появи на нашите страници.) През 1928 г. резонаторните метални конуси за китари са поръчани от компанията от калайджийската работилница на Адолф Рикенбейкър.
Швейцарецът Адолф Рикенбахер е роден през 1892 г. всъщност в град Рикенбах. Като дете остава сирак и роднините му го изпращат в Америка. Тоест през 1918 г. той вече се е преместил в Лос Анджелис. Хората го помнят като весел и щедър човек. Приятелите наричаха Адолф по американски начин - Рик. През 1928 г. той вече има 34 процента дял в Национала, за който прави резонатори. Тогава Джордж Бошан измисли как да звучи китара с електромагнитен пикап - тя беше наречена "Тиган" в доста нелепа форма. Тогава имаше историята на организацията на компанията Ro-Pat-In Corp, която стана предшественик на Electro, а след това и на Rickenbacker. През 1934 г. Адолф се обръща към борда на директорите на National и им предлага правата за производство на електро китари. Не се получи. И от известно време Electro Guitars се превърна в синоним на Rickenbacker. Инструментите (укулеле, стоманкитари) изобщо не бяха рокерски.
В средата на 50-те години компанията започва да прави нещо подобно на истинските китари: Combo 400, Combo 850. Последният е просто прекият предшественик на известната китара Lennon. До този момент Rickenbacker се управлява от бившия продавач F.C. Hall. Може би вече е започнал да усеща нещо като рокендрол във въздуха.
Оттогава на Бийтълс не им се е налагало да просят инструменти. По време на пристигането си в САЩ през 1965 г. фирматаRickenbacker подари на Harrison един от двата направени 12-струнни инструмента (360/12 - известното интро на Hard Days Night - Gsus4). Ясно е, че днес тази китара е същият обект на поклонение за колекционери, като 325-та, и баса Hofner beatle, и Gretsch CG, и Gibson E160, и Epiphone Casino.
Смята се, че през 70-те години компанията укрепва позициите си на бързо променящия се музикален пазар.
Що се отнася до българските музиканти, от романа им с Рикенбакър не излезе нищо. Първите музиканти, които можеха да си позволят тази китара, като Андрей Макаревич или Николай "Любе" Расторгуев, бързо се убедиха в тяхната безполезност и изключително неудобство при свирене. Опитайте да пуснете нещо на 325, освен ако не сте дете или мъж с малки пръсти. Джон Ленън беше истински герой.
Така на наша територия те се пазят в колекции - като спомен за младежката любов към Бийтълс. Цената може да достигне 2500 евро за легендарния модел. Никой дори не ги продава тук.